Десет години след референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз оценките за икономическите последствия от Брекзит остават в центъра на спорове, но повечето академични и институционални анализи показват, че британската икономика е по-слаба, отколкото би била, ако страната бе останала в ЕС. Въпреки това не се осъществи предсказаният от критиците драстичен икономически срив, а определени сектори, като финансовите услуги и финансовите технологии, продължават да играят важна роля.
Нека припомним какво се случи: на 23 юни 2016 г. 52% от избирателите в Обединеното кралство гласуваха за напускане на Европейския съюз. След дълъг политически процес, страната официално напусна ЕС на 31 януари 2020 г., а от началото на 2021 г. спря да бъде част от единния европейски пазар и митническия съюз.
Спад на икономиката според повечето проучвания
Според изследване на Националното бюро за икономически изследвания в САЩ (NBER), публикувано през ноември 2025 г. и цитирано от Ройтерс, Брекзит е довел до намаление на брутния вътрешен продукт на Великобритания с между 6 и 8 процента в сравнение с хипотетичен сценарий, при който страната е запазила членството си в ЕС. Проучването посочва също така спад на производителността и заетостта с 3 до 4 процента и намаляване на инвестициите с между 12 и 18 процента.
Авторите обвързват тези последствия с увеличената несигурност за бизнеса, по-ниските нива на инвестиции и забавен растеж на продуктивността. Проучването е направено от икономисти, свързани със Станфордския университет, „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), „Бундесбанк“ (Deutsche Bundesbank) и водещи университети в Обединеното кралство.
Британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) предлага по-предпазлива оценка, като смята, че дългосрочният ефект от Брекзит ще бъде спад на производителността с около 4 процента в сравнение с оставането в ЕС. Според тях износът и вносът на Великобритания към ЕС ще останат с около 15 процента по-ниски в дългосрочен план, а новите търговски споразумения с държави извън Европейския съюз не биха могли да компенсират значително този ефект.
Националният институт за икономически и социални изследвания на Великобритания (NIESR) изчислява, че до 2023 г. БВП на човек и производителността на труда са били с 2 до 3 процента по-ниски в резултат на Брекзит, с прогнозата ефектът да достигне 5 до 6 процента до 2035 г. Инвестициите в бизнеса според изследването са били с 12 до 13 процента по-ниски до 2023 г.
През 2022 г. анализаторът Джон Спрингфорд от „Центъра за европейска реформа“ оценяваше, че британският БВП е с 5,5 процента по-нисък, инвестициите са спаднали с 11 процента, а търговията с стоки е намаляла с 7 процента в сравнение с бъдеще без Брекзит.
Има различни възгледи
Не всички икономисти приемат тези оценки без резерви. Джулиан Джесоп от Института за икономически въпроси критикува методологията на изследването на NBER и смята, че то прекалено акцентира на икономическото представяне след 2020 г. Той отбелязва, че растежът на БВП на човек в Обединеното кралство е сравним с този в Германия и Франция, а твърдението за 8 процента по-висок БВП при оставане в ЕС предполага, че Великобритания би трябвало да изпревари значително останалите големи икономики в Европа.
Несмотря на това, дори привържениците на Брекзит рядко твърдят, че обещаното икономическо ускорение е било напълно реализирано.
Търговията е най-силно засегната
Според Ричард Гривсън от Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW) най-очевидният ефект е свързан с търговията. Макар и без митнически такси между Великобритания и ЕС, бизнесът се сблъсква с нови административни процедури, митнически декларации и регулаторни изисквания.
„Износът към ЕС стана по-скъп и по-трудоемък. Много компании се отказаха“, отбелязва Гривсън, цитиран от АПА.
Според него именно малките и средни предприятия страдат най-много от увеличената бюрокрация и търговските бариери. Той добавя, че британските власти не са успели да се възползват напълно от възможността да водят самостоятелна търговска политика след Брекзит.
Подобна оценка дава и икономистът Питър Холмс от Обсерваторията за търговската политика на Обединеното кралство (UK Trade Policy Observatory – UKTPO) към Университета в Съсекс. Той подчертава, че Великобритания постепенно се е отделила от европейските производствени вериги и индустрия.
Финансовият сектор издържа по-добре от очакванията
Един от най-често обсъжданите аспекти преди референдума беше бъдещето на лондонското Сити. Тогава много банки предупреждаваха за масови изтегляния на дейности от Великобритания.
Десет години по-късно ситуацията е по-сложна. Данни от „Сити ъв Лондон Корпорейшън“ (City of London Corporation) показват, че около 40 000 работни места са преместени от Лондон към финансови центрове в ЕС, като Париж, Франкфурт, Амстердам и Дъблин.
Въпреки това заетостта във финансовия сектор остава близо до рекордни нива. В лондонското Сити работят около 676 000 души, което е увеличение с над 25% в сравнение с 2019 г.
Главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) Джейми Даймън, който преди референдума предвиждаше масови прехвърляния на работни места, сега планира нов небостъргач в района „Канари Уорф“, способен да приеме до 12 000 служители. Банката разширява и своя кампус в Борнмут, а „Ситигруп“ (Citigroup) обяви инвестиции от 1,1 милиарда британски лири във Великобритания.
Анализаторите обаче констатират постепенно намаляване на международната позиция на Лондон. Според изследователската компания „Ню Файненшъл“ (New Financial) Великобритания е загубила пазарен дял в 10 от 12 основни категории международни финансови услуги след 2015 г.
Основателят на компанията Уилям Райт сравнява ефекта от Брекзит върху финансовия сектор със „счупената ръка“ – не е фатална, но е болезнена и е резултат от собствените решения на пациента.
Политическите последици продължават да оказват влияние
Според политолога Ананд Менон от „Кингс Колидж Лондон“ (King’s College London) икономическите последствия не могат да бъдат разглеждани изолирано от политическите.
Той подчертава, че британската икономика е по-малка, отколкото би била без Брекзит, но същевременно отбелязва, че страната е спечелила по-голям контрол върху области като имиграцията, селското стопанство и регулациите. Цената на това обаче е нарастваща държавна администрация и по-сложна система на управление.
Менон и Холмс са в единомислие, че референдумът е предизвикал дълбоко разделение в британското общество, което продължава и до днес. Според изследвания около 60% от британците сега подкрепят повторно присъединяване към ЕС, макар че подкрепата намалява, когато става въпрос за връщане към свободното движение на хора или приемане на еврото.
Незавършената равносметка
Десет години след референдума и повече от пет години след формалното напускане на ЕС окончателната оценка за Брекзит остава сложна. Пандемията от КОВИД-19, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и измененията в глобалната икономика затрудняват разграничаването на ефектите от Брекзит от останалите фактори.
Въпреки различията в оценките, повечето икономически изследвания достигат до общо заключение: британската икономика не е претърпяла катастрофа, но е загубила част от своя потенциал за растеж. Обещаното икономическо ускорение след напускането на ЕС не се е осъществило, а новите търговски и регулаторни бариери продължават да влияят на бизнеса, инвестициите и производителността.
В същото време финансовият сектор и част от високотехнологичната икономика доказват, че Лондон остава един от водещите световни финансови центрове, макар и с намалена позиция в сравнение с преди Брекзит.
