Инфлацията в САЩ, бъдещето на технологичните компании след резкия спад на Уолстрийт и новите икономически цифри от Европа ще бъдат ключови фокуси за глобалните финансови пазари на 9 до 13 ноември. Инвеститорите ще разглеждат последствията от убедителната победа на Демократическата партия на междинните избори за Конгреса в САЩ, перспективата за ново повишаване на лихвените проценти от основните централни банки и шансовете за намаляване на напрежението между Вашингтон и Техеран, според анализи от Ройтерс, Блумбърг, ДПА и водещи финансови институции.
След първоначалното облекчение от ясния изборен резултат, американските борси претърпяха значителни разпродажби, специално в компании, ангажирани с изкуствения интелект. Страховете, че новото мнозинство в Конгреса може да ограничи разширяването на центровете за данни, поставят под съмнение бъдещето на един от основните двигатели на покачването на акциите в последните години.
В същото време, падането на цените на петрола и природния газ след изборите помогна на европейските пазари и намали част от инфлационните опасения. Въпреки това, силните икономически данни от САЩ и Германия продължават да подсилват прогнозите за ново затягане на паричната политика през декември.
През седмицата инвеститорите ще следят публикуването на данни за потребителските и производствените цени в САЩ, брутния вътрешен продукт на еврозоната и Великобритания, инфлацията и външната търговия на Китай, както и корпоративните отчети на множество европейски и американски компании.
Европа
Европейските фондови пазари започват новата седмица в значително по-благоприятна позиция от американските, благодарение на поевтиняването на енергийните ресурси и признаците за повишаване на икономическата активност. Вниманието ще бъде насочено към данните за растежа на еврозоната и Великобритания, германската външна търговия и корпоративните отчети, докато инвеститорите оценяват шансовете за ново повишение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според анализаторите на „Хелаба“ (Helaba) германската и европейската икономика показват по-добра устойчивост от очакваното, въпреки високите енергийни цени и геополитическата несигурност. Значителното увеличение на промишлените поръчки в Германия създава основа за повишаване на прогнозите за икономическия растеж.
Данните за септември показаха, че германските промишлени поръчки, коригирани от големите, са нараснали с 5,1% спрямо предходния месец, а промишленото производство е увеличено с 0,7%, отбелязва „Комерцбанк“ (Commerzbank). Банката прогнозира ръст на германската икономика от 1,2% за 2026 г. и 1% за 2027 г.
В петък ще бъде публикувана втората оценка за брутния вътрешен продукт на еврозоната за третото тримесечие. Икономистът от „Инвестек“ (Investec) Лоти Гослинг смята, че както ЕЦБ, така и Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ вероятно ще предприемат ново повишение на лихвите, но изтъква, че решенията ще зависят от влиянието на скъпата енергия върху потребителските цени и икономическата активност.
Инфлацията в еврозоната достигна 4% през октомври, докато основната инфлация остана на 2,5%, отбелязва „Хелаба“. Според „Комерцбанк“ ЕЦБ ще увеличи лихвения процент по депозитите до 2,75% на заседанието си на 17 декември.
Германският индекс DAX също ще бъде повлиян от световните технологични пазари. След като достигна рекорден връх малко под 26 693 пункта в четвъртък, той спадна под натиска на разпродажбите в САЩ.
Анализаторът Франк Золедер от „АктивТрейдс“ (ActivTrades) определя текущото положение на DAX като технически критично. Според него резкият спад на акциите, свързани с изкуствения интелект, е прекъснал относително спокойното движение на германския индекс и го е поставил пред необходимостта да определи нова посока.
Портфолио мениджър Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) вижда предимство в по-слабата зависимост на DAX от технологичния сектор. Според него това прави германския пазар интересна алтернатива за инвеститорите, които търсят възможности извън американските технологични компании.
Андреас Липков от „Си Ем Си Маркетс“ (CMC Markets) също допуска, че европейските борси могат да се откъснат поне частично от слабостта на Уолстрийт. Той смята, че шансовете за поскъпване на акциите в края на годината остават, макар възстановяването да се очаква да бъде по-трудно от първоначално предвиденото преди последните разпродажби.
„Комерцбанк“ отбелязва, че европейските акции са получили подкрепа от спада на цените на суровините и от първоначалното облекчение след американските избори. Според банката инвеститорите реагираха положително и на готовността на президента Доналд Тръмп да сътрудничи с новото демократическо мнозинство в Конгреса.
Въпреки подобрените пазарни настроения, политическата несигурност във Франция продължава да оказва натиск върху еврото. „Хелаба“ предвижда ситуацията да остане неясна до президентските избори през април, въпреки че рисковите премии по френските облигации не са се увеличили допълнително напоследък. Банката прогнозира и по-бавно възстановяване на еврото спрямо долара.
Във Великобритания данните за брутния вътрешен продукт за третото тримесечие ще бъдат публикувани в четвъртък. Икономистите, анкетирани от Блумбърг, прогнозират растеж от 0,7% на тримесечна база, което би представлявало най-силното увеличение от повече от две години.
Статистиката ще бъде публикувана след решението на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) да повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 4% . Централната банка предупреди, че вероятно ще е необходимо поне още едно увеличение, след като членът на Комитета по парична политика Катрин Ман подкрепи дори повишение с 50 базисни пункта.
Икономистът от „Инвестек“ Сандра Хорсфийлд отбелязва, че британският месечен БВП надминава пазарните очаквания вече четири последователни месеца, въпреки по-високите разходи за енергия и лихви. Според нея обаче данните за септември вероятно ще показват известно отслабване на производството.
В понеделник ще бъдат публикувани данни за германската външна търговия, в сряда крайни данни за инфлацията в Германия и промишленото производство в Италия, а в петък окончателни данни за инфлацията във Франция.
В скандинавските страни вниманието ще бъде насочено към протокола от последното заседание на шведската централна банка „Риксбанк“ (Riksbank), на което лихвите бяха увеличени, както и новите данни за инфлацията в Норвегия.
В четвъртък централната банка на Румъния се очаква да остави основната лихва на 6,5%, най-високото ниво в Европейския съюз. В Сърбия също се очаква лихвите да останат непроменени на първото заседание след изборите.
Седмицата ще бъде натоварена с корпоративни отчети. В Германия резултати ще представят „Хановер Рюк“ (Hannover Rück), „Геа“ (GEA), „Хенкел“ (Henkel), „Инфинеон“ (Infineon), „Брентаг“ (Brenntag), Е.ОН (E.ON), Ер Ве Е (RWE), „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy), „Алианц“ (Allianz), „Мерк“ (Merck), „Мюних Ре“ (Munich Re) и „Сименс“ (Siemens).
Сред останалите големи европейски компании, които ще публикуват отчети, са „Водафоун“ (Vodafone), „Цюрих Иншурънс“ (Zurich Insurance), „Телефоника“ (Telefónica) и „Ришмон“ (Richemont).
Близък изток и Африка
Развитието на конфликта между САЩ и Иран остава ключов фактор за международните енергийни пазари, инфлационните очаквания и политиките на централните банки.
След междинните избори в САЩ цените на петрола значително спаднаха, предизвиквайки надежди за напредък в прекратяването на военните действия. Според „Хамбургер Шпаркасе“ (Hamburger Sparkasse, Haspa), цената на сорта Брент падна под 100 долара за барел за първи път след началото на октомври.
„Комерцбанк“ отчита намаление на цените на петрола с около 20 долара за барел за седмицата, а цената на природния газ в Европа спадна с 15 евро до под 90 евро за мегаватчас. Това също доведе до спад на доходността по държавните облигации и отчасти намали очакванията за бъдещи повишения на лихвите.
Според анализаторите на „Хаспа“, развитието на конфликта вероятно ще има по-значително краткосрочно влияние върху финансовите пазари от самия изход на американските избори. Банката подчертава, че новият Конгрес ще започне работа едва през януари, докато президентът Тръмп все още задържа значителни правомощия във външната политика.
Улф Краус от „Хелаба“ поставя въпроса как американският президент ще действа през оставащите две години от мандата си след трагичното представяне на републиканците на изборите. Според него развитието на войната с Иран и възможни сделки за прекратяване ѝ ще бъдат основните фактори, влияещи на пазарните нагласи.
Роберт Грайл от „Мерк Финк“ (Merck Finck) предупреждава, че високите цени на енергията продължават да поддържат инфлацията от двете страни на Атлантика. Той предвижда потребителската инфлация в САЩ да достигне 4%, което ще означава, че тя и инфлацията в еврозоната са почти два пъти над целевите нива на УФР и ЕЦБ.
В Африка вниманието ще бъде насочено към инфлацията, паричната политика и бюджетните перспективи на редица икономики.
В Египет във вторник ще бъдат публикувани данни за потребителските цени, след като инфлацията се забави през два поредни месеца. Централната банка неочаквано повиши лихвите през октомври, което прави новите данни важни за оценката на следващите ѝ стъпки.
В Уганда се очаква ново повишение на лихвите в понеделник, след като централната банка на извънредно заседание през октомври увеличи основния лихвен процент от 9,75% на 12%, за да подкрепи местната валута.
В Гана министърът на финансите Касиел Ато Форсън ще представи в четвъртък проектобюджета за 2027 г. Очаква се той да очертае подробности относно икономически план на стойност 10 милиарда долара, насочен към стимулиране на растежа и създаване на работни места след години на бюджетни ограничения и преструктуриране на дълговете.
Северна Америка
Американските фондови пазари навлизат в новата седмица след една от най-сериозните разпродажби в технологичния сектор през последните години. Инвеститорите особено ще следят данните за инфлацията през октомври, които ще бъдат публикувани във вторник, и корпоративните отчети на компании, свързани с изкуствения интелект.
След убедителната победа на демократите на междинните избори, индексът Nasdaq Composite навлезе в корекция, като в четвъртък затвори с почти 12% под историческия си връх от 6 октомври, съобщава Ройтерс.
Само в четвъртък технологичният сектор на S&P 500 падна с 7,3%, а индексът на полупроводниковите компании във Филаделфия загуби над 12%. И при двата показателя това бяха най-големите еднодневни спадове за повече от шест години.
Основните борсови индекси частично се възстановиха в петък, но приключиха седмицата с понижения. Въпреки това S&P 500 остава с ръст от близо 8% от началото на годината.
Основната причина за разпродажбите са страховете, че новото демократично мнозинство в Конгреса и успехите на партията на губернаторските избори в щати като Тексас могат да наложат по-строги ограничения върху изграждането на нови центрове за данни.
Марвин Ло, старши глобален макростратег в „Стейт Стрийт“ (State Street), описва настоящото движение на технологичните акции като пазар, зависим от нестабилна инерция. Той смята, че регулаторната несигурност ще продължи, докато не стане ясно колко тежко може да бъде забавянето в разширяването на инфраструктурата за изкуствен интелект.
Гарет Мелсън от „Натиксис Инвестмънт Мениджърс Сълюшънс“ (Natixis Investment Managers Solutions) отбелязва, че инвеститорите се опитват да оценят противоречивите последствия от изборите, включително възможните ограничения върху технологичния сектор и очакванията за по-ниски енергийни разходи.
Главният пазарен анализатор на „Консорсбанк“ (Consorsbank) Йохан Щанцл предупреждава, че убедителната победа на демократите увеличава риска от по-бавен напредък в областта на изкуствения интелект в САЩ. Според него все още не могат да се видят ясни сигнали, че корекцията на технологичните акции е приключила.
По-различна е оценката на Кристиан Гатикер от „Юлиус Бер“ (Julius Baer), който смята опасенията от големи ограничения в развитието на изкуствения интелект за преувеличени. Той подчертава, че исторически резките скокове в пазарната волатилност често съвпадат с близост до дъната на корекциите, а не задължително в началото на дълъг спад.
Експертите на „Индекс Радар“ (Index Radar) също смятат, че инициативите от последния отчетен сезон не подкрепят сценарий за дългосрочен спад на фондовите пазари, причинен от влошаване на основните показатели.
„Комерцбанк“ посочва, че след последните разпродажби съотношението цена/печалба на Nasdaq 100 е спаднало до около 18, при дългосрочна средна стойност от 23. Според банката това предполага, че инвеститорите вече са отразили в цените значителна част от възможните негативни политически събития.
Кийт Лърнър, главен инвестиционен директор в „Труист Адвайзъри Сървисис“ (Truist Advisory Services), отбелязва, че през изминалия месец технологичният сектор е изостанал спрямо S&P 500 с най-голямата разлика от май 2002 г. насам. Според него пазарът в момента показва рязко намаляване на интереса на купувачите към технологичните акции.
„Хаспа“ продължава да поддържа позитивна средносрочна оценка. Банката смята, че по-широкото участие на различни сектори в поскъпването на акциите е положителен сигнал и продължава да идентифицира възможности за възстановяване до края на годината. Анализаторите ѝ обаче съветват да се подходи с внимание към тясно специализираните фондове, които инвестират в изкуствен интелект.
Основното макроикономическо събитие ще бъде публикуването на индекса на потребителските цени за октомври във вторник. Според анализа на икономистите, анкетирани от Блумбърг, потребителските цени са се увеличили с 0,3% на месечна база след увеличение от 0,6% през септември.
Основната инфлация, която изключва храните и енергията, вероятно се е забавила до 0,2% на месечна база. Според икономистите на „Блумбърг Икономикс“ (Bloomberg Economics) Ана Уон, Трой Дюри и Елиза Уингър забавянето е произходило от по-помирно покачване както на стоките, така и на услугите, включително употребяваните автомобили, потребителската електроника и разходите за жилища.
„Комерцбанк“ също очаква общата инфлация да бъде 0,3%, а основната 0,2% на месечна база. Ай Ен Джи (ING) прогнозират малко по-високо нарастване на основната инфлация от 0,3%.
Икономистите на „Ситигруп“ (Citigroup) очакват ограничено прехвърляне на високите енергийни разходи върху цените на стоките и умерена инфлация при услугите.
След силните данни за заетостта през октомври финансовите пазари оценяват вероятността УФР да повиши лихвите през декември на около 75 до 80 на сто.
Ник Рийс, ръководител на макроикономическите изследвания в „Монекс“ (Monex), смята, че ако данните за инфлацията не поднесат съществени негативни изненади, увеличението на лихвените проценти с 25 базисни пункта през декември ще бъде почти напълно отразено в пазарните цени.
Според „Комерцбанк“ УФР ще увеличи горната граница на основния лихвен процент до 4,25% на заседанието си на 9 декември. Банката очаква американската икономика да расте с 2,4% през 2026 г. и с 2,3% през 2027 г.
В петък ще бъдат публикувани и данните за производствените цени. Според прогнозите, цитирани от Блумбърг, годишната производствена инфлация може да достигне 6,6%, най-високото ниво от почти четири години.
Инвеститорите ще следят и отчетите на „КорУийв“ (CoreWeave), „Аплайд Матириълс“ (Applied Materials) и „Сиско Системс“ (Cisco Systems). Особено внимание ще привлече „КорУийв“, която е сред компаниите, най-силно засегнати от опасенията за финансирането на нови центрове за данни.
Според Гарет Мелсън от „Натиксис“ по-убедителни сигнали относно способността на компанията да финансира и завърши проектите си биха помогнали за ограничаване на пазарните опасения.
В Канада във вторник ще бъде публикуван протоколът от последното заседание на централната банка, при което основната лихва беше повишена до 2,5%.
Майкъл Дейвънпорт от „Оксфорд Икономикс“ (Oxford Economics) очаква още едно повишение през декември, след което да последва период на пауза. Според него целта на централната банка е да върне лихвите до неутрално ниво от около 2,75%, за да се справи с инфлационните рискове от високите цени на петрола, без да преминава към прекомерно рестриктивна политика.
Азия и Азиатско-тихоокеанският регион
В Азия вниманието ще бъде фокусирано върху инфлацията и външната търговия на Китай, перспективите за ново затягане на паричната политика в Япония и Индия, както и състоянието на технологичния износ в Тайван.
В Китай в понеделник ще бъдат публикувани данните за потребителските и производствените цени през октомври. Икономистите на Ай Ен Джи очакват потребителската инфлация да се забави до 0,8% на годишна база, докато производствените цени вероятно ще се повишат с 5,3%.
Прогнозата на „Блумбърг Икономикс“ е за увеличение на производствените цени с 5,4%, което би представлявало най-бързото нарастване от юни 2022 г. насам.
Разминаването между слаба потребителска инфлация и бързо нарастващи производствени разходи показва продължаващата зависимост на китайската икономика от международното търсене и натиска от високите разходи за енергия.
Анализаторите на „Номура“ (Nomura) посочват, че Китай остава най-голям нетен вносител на енергия в света и нетен вносител на полупроводници, което увеличава уязвимостта му към международни ценови шокове.
Според банката, Пекин най-вероятно ще продължи да следва активна бюджетна политика и разхлабени парични условия, за да компенсира слабостта на вътрешното потребление.
Във вторник ще станат известни и данните за китайската външна търговия. „Комерцбанк“ прогнозира 32% увеличение на износа на годишна база и ръст на вноса с 26%.
Китайската народна банка също остава в центъра на интереса на инвеститорите, след като предприема мерки за ограничаване на прекалено бързото поскъпване на юана спрямо долара.
В Япония основното внимание ще бъде насочено към обобщението на мненията от заседанието на централната банка през октомври, което ще бъде публикувано във вторник, както и към изявленията на члена на Управителния съвет Тоичиро Асада в четвъртък.
Асада е сред членове на централната банка с по-предпазлива позиция относно лихвите и гласува против повишението през септември. Инвеститорите ще търсят сигнали за възможност за ново повишение още през декември.
Според Блумбърг „Банк ъв Джапан“ оценява основната инфлация като достигнала целта от 2%, което предполага, че затягането на паричната политика може да продължи.
Данните за разходите на домакинствата през септември обаче вероятно ще покажат десети пореден месец на спад. Това поставя под съмнение устойчивостта на очаквания цикъл, при който повишените доходи стимулират потреблението.
Японските производствени цени за октомври също вероятно ще покажат продължаващ натиск върху разходите на предприятията.
В Индия в четвъртък ще бъдат обявени данните за инфлацията през октомври. Ди Би Ес (DBS) предполага ускорение на годишната инфлация до 6% от 5,5% през септември.
Според банката, поскъпването на зърнените култури, растителните масла и зеленчуците е основният риск за увеличението, докато по-ниските цени на благородните метали оказват частично компенсиращо въздействие.
Ди Би Ес прогнозира основната инфлация да достигне между 4,5% и 4,6% и очаква Резервната банка на Индия да увеличи лихвите за втори пореден път през декември. Спадът в цените на петрола обаче ограничава опасенията от агресивно затягане.
В Тайван в понеделник ще бъдат публикувани данните за външната търговия. След ръст на износа с 60,9% през септември, икономистите очакват известно забавяне през октомври, като прогнозираните темпове варират между 44% и 59% на годишна база.
Основният двигател остава търсенето на хардуер за изкуствен интелект от големите американски технологични компании.
Според Ди Би Ес обаче през 2027 г. растежът на технологичния износ може да се нормализира поради високите лихви и увеличената регулаторна несигурност в САЩ след междинните избори.
В Австралия вниманието ще бъде насочено към изявлението на главния икономист на Резервната банка Сара Хънтър в понеделник. Централната банка вече повиши лихвите пет пъти през 2026 г., като основната лихва достигна най-високото си ниво от 18 години.
Инфлацията остава значително над желаните от централната банка нива, а натискът върху производствения капацитет продължава. Въпреки това доходността на десетгодишните австралийски държавни облигации спадна под 5%, достигайки най-ниското си ниво от края на август, движейки се в синхрон с американските облигационни пазари.
В Нова Зеландия инвеститорите ще оценят резултатите от парламентарните избори от 7 ноември. Независимо от победителя, новото правителство ще бъде изправено пред растяща безработица и несигурна международна среда.
Във Филипините ще бъдат обявени данни за БВП през третото тримесечие в понеделник. Икономистите, анкетирани от „Уолстрийт Джърнъл“, предвиждат ускорение на годишния растеж до 2,7% от 2,3% през предходното тримесечие.
Азрил Росли от „Мейбанк Инвестмънт Банк“ (Maybank Investment Bank) смята, че това би представлявало постепенно възстановяване, а не рязко ускорение на икономиката. Според него, държавните разходи и износът поддържат активността, докато високата инфлация и разходите по заемите продължават да ограничават потреблението.
Латинска Америка
В Латинска Америка вниманието ще бъде насочено към инфлацията и паричната политика в Бразилия, Мексико, Колумбия, Аржентина и Перу. Регионалните централни банки се изправят пред различни предизвикателства, но общият проблем остава упоритият ценови натиск и необходимостта от баланс между икономическия растеж и финансовата стабилност.
В Бразилия във вторник ще бъде публикуван протоколът от заседанието на централната банка от 3 и 4 ноември, когато основната лихва „Селик“ (Selic) беше запазена на 13,75%.
Решението изненада пазарите, които преди президентските избори очакваха шесто поредно понижение на лихвите до 13,5%.
Неочакваното преизбиране на президента Луиз Инасио Лула да Силва и несигурността около бъдещата бюджетна политика промениха прогнозите. Според Блумбърг местните анализатори вече са повишили прогнозите си за лихвените проценти за периода до 2029 г.
Данните за инфлацията през октомври вероятно ще покажат ново ускорение спрямо септемврийските 4,58%. Последните прогнози на анализаторите предвиждат годишна инфлация от 5,22% за цялата 2026 г.
В Мексико в понеделник ще бъдат публикувани данни за инфлацията през октомври, след като централната банка неочаквано понижи основната лихва с 25 базисни пункта до 6,25% на 5 ноември.
Очаква се инфлацията да остане над целевото ниво на централната банка от 3% и да се доближи до горната граница на допустимо отклонение от 4%. Новите данни ще покажат дали решението за понижаване на лихвите е в съответствие с перспективите за ценова стабилност.
В Колумбия също ще бъдат оповестени данни за потребителските цени, след като централната банка запази основната лихва на 12,25%. Това е значително по-рестриктивно ниво в сравнение с Мексико и отразява продължаващите тревоги покрай инфлацията.
В Аржентина икономистите очакват трети пореден месец, през който месечната инфлация остава под 2%. След повишение на цените с 1,9% през септември, октомврийският показател може да бъде дори по-нисък, докато годишната инфлация вероятно ще остане близо до 33,4%.
Въпреки напредъка в контрола на цените, икономиката на страната е изпаднала в техническа рецесия. Това поставя президента Хавиер Милей пред необходимостта да балансира антиинфлационната политика с мерки за възстановяване на икономическата активност преди следващите избори.
В Перу централната банка ще заседава в четвъртък, след като основната лихва остана непроменена на 4,25% през последните 13 месеца.
Според прогнозите, цитирани от Блумбърг, управителят Хулио Веларде и неговите колеги вероятно ще обявят първото повишение на лихвите, след като не е имало увеличение от януари 2023 г. Причината е ускоряващата се инфлация до 5,25% през октомври.
Така основното предизвикателство за финансовите пазари през седмицата ще остане съчетанието от политическа несигурност, упорит инфлационен натиск и различни перспективи за икономическия растеж. Докато европейските борси се опитват да се възползват от по-ниските енергийни цени и по-добрите икономически показатели, американският технологичен сектор продължава да търси стабилност след изборите. В Азия и Латинска Америка новите данни ще покажат до каква степен регионалните икономики могат да запазят растежа си при високи лихвени нива и променящи се условия в международната търговия.
