Днес в Делхи се открива 18-ата годишна среща на върха на БРИКС, в рамките на която основният акцент ще бъде поставен върху укрепване на колективната устойчивост в производството и доставките на храни и основни ресурси, както и в сектори като енергетиката и медицината, информира индийската новинарска агенция ПТИ.
Тази двудневна среща на върха се организира в контекста на глобалната икономическа несигурност, предизвикана от последствията от войната между Русия и Украйна, кризата в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, както и от агресивната митническа политика на САЩ под управлението на Доналд Тръмп.
На форума ще участват президентите на Китай, Иран, Русия, Република Южна Африка и Индонезия – Си Цзинпин, Масуд Пезешкиан, Владимир Путин, Сирил Рамапоса и Прабово Субианто, които са сред най-влиятелните лидери в рамките на срещата.
БРИКС официално се сформира през 2009 г. с участието на Бразилия, Русия, Индия и Китай, а година по-късно към тях се присъединява и РЮА. През 2024 г. Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще станат част от съюза, а Саудитска Арабия ще получи покана за членство. През 2025 г. Индонезия ще се присъедини към БРИКС.
Миналата година Беларус, Боливия, Казахстан, Куба, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Уганда, Узбекистан и Виетнам получиха статут на партньорски държави в БРИКС.
БРИКС се утвърди като влиятелен блок, включващ 11 от основните икономики с бързо развитие, които представляват около 49,5% от световното население, 40% от глобалния БВП и почти 26% от международната търговия.
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) 11-те държави членки на БРИКС отбелязват икономически растеж от около 3,7% през тази година, докато страните от Г-7 се радват само на 1% ръст, отбелязва „Ал Джазира“.
Въпреки това, влиянието на БРИКС „е по-слабо от очакваното на фона на размера на този съюз“, отбеляза пред катарските медии анализаторът Имран Халид.
Съществуват разлики между страните от БРИКС, които затрудняват съвместните действия в областта на външната политика и сигурността, добавя „Ал Джазира“.
„Имаме тенденция да подценяваме всяка инициатива на БРИКС, тъй като не се състоя революцията, която очаквахме от този блок“, заявиха бразилските изследователи Отавио Оливейра и Енцо Годиньо от изследователската група на БРИКС към Университета в Сао Пауло. Според тях БРИКС няма институционалната сила и капацитета на глобална организация като ООН за разрешаване на конкретни геополитически проблеми, но в същото време предоставя важна платформа, чрез която страните от Глобалния юг могат да изразяват своите позиции и да си сътрудничат, преодолявайки зависимостите от Запада.
Дневният ред на Индия като ротационен председател на БРИКС
Индия последователно се стреми да изразява интересите на Глобалния юг на международната сцена, пише Чиетиг Баджпай, старши изследовател в британския аналитичен център „Чатъм хаус“.
На министерската среща на БРИКС, проведена миналия месец в индийския град Ченай, страните членки поеха ангажимент за сътрудничество в научно изследване и внедряване на технологични иновации сред развиващите се нации. Министрите на търговията от страните в БРИКС също подкрепиха идеята за усилване на международните търговски правила, което вероятно е отговор на дестабилизиращата митническа политика на администрацията на Тръмп, отбелязва Баджпай. През юни министрите на селското стопанство подписаха съвместна декларация с фокус върху осигуряване на продоволствена сигурност в развиващите се икономики.
Председателството на Индия на БРИКС тази година се осъществява под мотото „Изграждане на устойчивост, иновации, сътрудничество и стабилно развитие“, отразяващо визията ѝ, основана на принципа, че хората идват на първо място, добавя ПТИ.
Срещата на върха в Делхи ще започне днес, 12 септември, в 14:35 ч. местно време (12:05 ч. българско време) в закрито заседание на тема „Приобщаващо глобално управление и укрепване на многостранността“. След него лидерите ще се запознаят с експозицията „Бхарат иновейтс“, а първият ден от форума ще завърши с официална вечеря.
В неделя страните членки на БРИКС, партньорите и участниците от инициативата за диалог ще се съберат на обществено заседание на тема „Устойчивост, иновации, сътрудничество и устойчиво развитие: изграждане на бъдещето за приобщаващ глобален растеж“.
Няколко дни преди началото на форума не беше ясна готовността на страните членки за постигане на консенсус по общо изявление, тъй като Иран и ОАЕ все още имат различия по отношение на кризата в Близкия изток, пише ПТИ.
Тази среща може да се окаже важен момент за сложните отношения между Индия и Китай. Китайското външно министерство обяви, че се подготвя двустранна среща между президента Си Цзинпин и премиера Нарендра Моди в Делхи.
Това ще бъде първото посещение на китайския президент в Индия от 2019 г. насам. Въпреки това отношенията между двете нации се усложниха през 2020 г. след кървави сблъсъци на границата между Китай и Индия.
Въпреки че двустранните отношения се подобриха след посещението на Моди в Китай за срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, граничните спорове и търговският дисбаланс остават основни противоречия между Пекин и Делхи.
В по-широк контекст Индия се сблъсква с предизвикателството да промотира светоглед, който не е западен, но също така не е открито антизападен, коментира индийският изследовател Баджпай. Затова Делхи се стреми да омаловажи някои от по-провокативните аспекти на дневния ред на БРИКС, като идеята за дедоларизация, която е по-актуална за страни като Бразилия и Русия. Дебатите по тази тематика доведоха до наложените от президента Тръмп 10% мита за внос от страните членки на БРИКС, допълва Баджпай.
Стремеж към независима финансова система на БРИКС
Страните от БРИКС обсъждат дедоларизацията поради доминиращата роля на американския долар в международната финансова система, отбелязва Йонас Прин от в. „Берлинер цайтунг“. Значителна част от световната търговия, международното кредитиране и сделки със суровини се извършват в долари. Следователно, всеки, който търси долари, е обикновено зависим от инфрастуктурата на финансовата система, контролирана от Запада – от Уолстрийт до Световната банка.
С началото на войната в Украйна, зависимостта на Русия от долара стана особено уязвима. Западните санкции, изключването на руските банки от международната финансова система и замразяването на валутните резерви на Русия демонстрираха стратегическите рискове от зависимостта от западната финансова система.
Китай също разглежда доминацията на долара като стратегически риск, особено с оглед отношенията със САЩ, допълва Прин.
Индия също желае да увеличи своята финансова автономия, но по различни причини. Делхи не желае да бъде зависима нито от Вашингтон, нито от Пекин и традиционно се опитва да защитава своята стратегическа независимост. Затова увеличеното използване на рупията в международната търговия е в съответствие с индийския принцип за „стратегическа автономия“, смята германският журналист.
От 2022 г. Русия значително е увеличила делът на рублата и юана в международната търговия. Търговията между Русия и Китай вече е почти напълно в национални валути. Взаимоотношенията с Индия също все повече протичат в рубли и рупии. За Русия целта не е толкова създаването на нова глобална валута, колкото способността да извършва търговия и плащания дори под натиска на западните санкции. Поради това разработването на собствени платежни системи е въпрос на национална сигурност за Русия, посочва Прин.
Индия прилага много по-предпазлива стратегия. Тя наистина иска да намали зависимостта си от долара, но не желае просто да приеме финансова система, доминирана от Китай, смята германският журналист.
Това обяснява и скептицизма на Индия по отношение на създаването на обща валута на БРИКС. Подобна валута вероятно би изисквала сложни общи институции, като независима централна банка. Освен това, обща валута за БРИКС ще бъде под силно влияние на Китай, заради размера на неговата икономика. Вместо това, Индия залага на двустранни споразумения, национални валути и цифрови платежни системи, пояснява Прин.
Ключов инструмент в тази стратегия е индийската платформа за дигитални плащания Ю Пи Ай (Unified Payments Interface, UPI). Премиерът Нарендра Моди активно насърчава международното ѝ свързване. UPI вече е достъпа в няколко държави и следва страхотните намерения на Индия да я свърже с други национални платежни системи.
Индийската централна банка предложи преди срещата на БРИКС изграждането на връзка между цифровите валути на централните банки на страните участнички, което може да улесни трансграничните плащания без необходимостта от обща валута.
Затова, предстоящата среща на БРИКС през 2026 г. вероятно ще се фокусира върху следващата стъпка в избягването на доларовата зависимост, с акцент върху увеличеното използване на националните валути и подобряване на свързаността на националните платежни системи, както и възможно сътрудничество при цифровите валути на централните банки, прогнозира Прин.
