В началото на седмицата външните министри на Тайланд и Камбоджа, Пуангкеткео Сихасак и Прак Сокхон, проведоха преговори в Сингапур, с цел разрешаване на спора за морската граница в съответствие с правилата на ООН за задължително помирение, установени от Конвенцията по морско право, съобщава Асошиейтед прес. Спорът засяга територия, която двете държави претендират и за която се вярва, че съдържа значителни находища на природен газ и други горива.
Камбоджа инициира отнасянето на спора към процедурите на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) през юни, след като Тайланд прекрати 25-годишен меморандум за разбирателство, който бе създаден за разрешаване на съвпадащите морски претенции. Тайланд взе това решение след сериозно влошаване на отношенията и конфликт на сухопътната граница с Камбоджа през изминалата година, при който загинаха десетки цивилни и военни, а стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си.
В продължение на повече от 25 години двете страни претендират за морска площ от около 26 000 квадратни километра в Тайландския залив, където се смята, че се намират залежи на природен газ и нефт на стойност около 300 милиарда долара, според Ройтерс. През 2001 г. Тайланд и Камбоджа подписаха споразумение за създаване на рамка за съвместно оползотворяване на ресурсите в т. нар. „зона на припокриващи се претенции“. През юни Камбоджа съобщи, че е задействала процедурата по UNCLOS за задължително помирение, при която независима комисия ще прегледа спора и ще предложи препоръки; обаче, те не са правно обвързващи за страните. Процесът дава шанс за обсъждане на сложни спорове извън високо емоционалната политическа среда. Досега единствено Източен Тимор е използвал този механизъм за успешно разрешаване на дългогодишен морски спор с Австралия. Спорът произтича от различия в тълкуването на договора за сухопътната граница, подписан между Сиам и Френски Индокитай през 1907 година, който не определя морската граница, а свежда претенциите до конкретна точка на сушата.
След закрито заседание под председателството на Катрина Купър, ръководител на Комисията за помирение, се проведе и публично заседание, на което Сихасак и Сокхон представиха позициите на своите правителства.
Според Франс Прес, позицията на Тайланд остава несменена. Външният министър Сихасак обвини Камбоджа, че „играе ролята на жертва“ в конфликта. На експертна сесия той заяви, че Камбоджа се опитва да „очерни Тайланд чрез неверни твърдения, изопачаване на информация и неоснователни обвинения пред международната общественост“. „Тя се представя като жертва, за да си изгради морално предимство“, добави той. Въпреки това, Сихасак подчерта, че Тайланд е готов да обсъди разделянето на морските пространства и възстановяване на доверието. „Тайланд желае конструктивно да участва в този процес, с цел постигане на справедливо решение след преговори“, изтъкна той. Освен това, той предложи на Камбоджа възможност за директни разговори, което обаче Камбоджа игнорира преди да поиска помирение по UNCLOS.
Камбоджанският външен министър Прак Сокхон, цитиран от националната новинарска агенция АКП, подчерта, че целта на страната му е да намери решение, което да е в интерес на двата народа и да насърчи мира, сътрудничеството и общия просперитет в региона. Той изрази намерение Камбоджа да работи заедно с Тайланд и с помощта на Помирителната комисия за сключване на споразумение за определяне на единна морска граница между двете държави. В случай на недостигане на споразумение, Камбоджа изрази желание да търси съвместно управление и справедливо разпределение на ресурсите в обжалваната зона, докато окончателното решение за морската граница не бъде достигнато.
Междувременно, камбоджанският премиер Хун Манет призна, че постигането на правни и дипломатически решения ще отнеме време, но подчерта, че правителството е избрало този път, за да избегне нови насилия. Той призова гражданите да помислят за настоящите трудности в контекста на последствията от нов военен конфликт.
„Някои хора смятат, че времето за решение е прекалено дълго. Какво искате да направим? Искате ли отново да воюваме? Камбоджа не бива да се впуска в конфликт, докато разполага с дипломатически и правни средства за действие. Докато имаме възможности за разрешаване на спора, вратата за преговори остава отворена. Все още имаме шанс и моля народа ни да прояви разбиране,“ каза той по време на среща с гражданите.
Тайландското издание „Банкок Пост“ отбелязва, че страната е готова да се ангажира сериозно в преговорите, но предпочита директно да реши въпроса с Камбоджа. „Пряката дипломация обикновено е по-бърза и по-ефективна, когато има политическа воля. Но Тайланд също е страна по Конвенцията на ООН по морско право и ние ще участваме в този процес в добросъвестност, като защитаваме интересите на тайландския народ и нашите суверенни права“, уточнява изданието. Готовността за участие в международното право не бива да се бърка със съгласието за разглеждане на всеки спор по границата в изолация.
Все още е рано да се прецени дали процесът по линия на ООН ще доведе до удовлетворително решение между Камбоджа и Тайланд, посочва изданието „Дипломат“. Политологът, журналист и специалист по Югоизточна Азия Себастиан Странджо отбелязва, че морските спорове в повечето случаи са по-лесни за разрешаване в сравнение със сухопътните, които включват сложни въпроси, свързани с границите, определени от френските колониални картографи, и уникални храмови руини с културно значение, особено за Камбоджа. Въпреки това, отношенията между Банкок и Пномпен са се влошили толкова много, че било какво споразумение, дори и такова, което да отвори пътя за съвместно оползотворяване на подводни ресурси, остава трудно постижимо. Предложенията на Помирителната комисия ще трябва също да бъдат приети от обществеността, която е силно чувствителна към въпросите на суверенитета и може да реагира остро на каквито и да било намеци за компромис.
Сингапурското издание „Стрейтс Таймс“ цитират експерта от института „Лоуи“ Хънтър Марстън, който посочва, че е логично малките държави, като Камбоджа, да разчитат на международните арбитражни механизми за разрешаване на конфликти. „Тайланд заема по-строга позиция и се опитва да ограничи обхвата на съда само до демаркацията на границата, представяйки Камбоджа като недобросъвестна, докато Пном Пен се изразява по-помирително и не поставя ограничения върху правомощията на съда“, коментира той.
Зострящите се коментари от Тайланд „вече предизвикват внимание и реакции“, споделя пред „Ейжа Нюз Нетуърк“ Дет Сок Удом, професор по международни отношения от Университета „Парагон“ в Камбоджа. Камбоджанските потребители на интернет заляха социалните мрежи с критики по адрес на коментарите на Сихасак, обвинявайки Тайланд, че нарушава територията на Камбоджа. Тайландски интернет потребители отговориха, оборвайки твърденията на Камбоджа и защитават политиката на Сихасак.
„Продължаващите закрити обсъждания биха могли да помогнат за решаване на някои технически въпроси, но вероятността да се постигне съгласие по демаркацията изглежда слаба още от самото начало, а всяко споразумение за оползотворяване на ресурси, свързано с официална демаркация, би било сложна и политика чувствителна тема за националистите от двете страни“, добавя Дет Сок Удом.
