В петък украинският министър на външните работи Андрий Сибига обяви, че страната му обмисля да изпрати специалисти по сигурността в балтийските републики — Литва, Латвия и Естония. Целта е да се укрепи противовъздушната отбрана на тези държави, след неотдавнашните инциденти с дронове в региона, предаде Ройтерс. Той изрази становището си след информация от латвийските въоръжени сили, че два чуждестранни дрона са се разбили в Латвия в четвъртък сутринта, съобщиха от медията.
Един от дроновете се е приземил в нефтен склад в Резекне, само на 40 километра от границата с Русия, според Латвийското национално радио и телевизия – ЛСМ. От тази ситуация Литва и Латвия поискаха от НАТО да подобрят противовъздушната защита в региона.
Литовският президент Гитанас Науседа, след среща с полския си колега Карол Навроцки, изрази готовността на Литва да приеме допълнителни американски войници в контекста на планираното намаляване на американския контингент в Германия, съгласно новините от Литовското радио и телевизия (ЛРТ).
В допълнение Вилнюс повика представител на руското посолство за предаване на протестна бележка относно „безпрецедентните заплахи“ от Москва.
Украинската реакция на дроновете в Латвия
„Ако потвърдим, че дроновете са украински и са попаднали в Латвия заради руски радиоелектронни средства, първо ще поднесем искрени извинения на нашите латвийски съюзници“, написа Сибига в социалната мрежа Екс.
„Обсъждаме и предложението за изпращане на екипи от украински експерти, които да помогнат за укрепването на въздушната защитна мрежа на нашите приятели срещу всякакви заплахи“, уточни той. Сибига добави, че Украйна работи за избягване на подобни инциденти в бъдеще.
На 22 април украинският външен министър сподели с репортери, че балтийските държави пожелават помощ от Украйна за намаляване на напрежението във връзка с руски заплахи. „Руснаците в момента активно провеждат дезинформационни кампании в балтийските държави, създавайки неверни внушения за предоставеното на украинските дронове въздушно пространство“, обясни Сибига тогава.
Латвийската полиция потвърди, че четири резервоара за петрол в склад в Резекне са били повредени, след като дроновете направиха опити да навлязат в латвийското въздушно пространство. Латвийските власти издадоха предупреждения за дронове до жителите на граничните райони, призовавайки ги да останат по домовете си от 4:09 до 8:51 ч. местно време, като училища в няколко области бяха затворени.
Френски военни самолети от многонационалната НАТО операция за въздушно наблюдение в Балтика бяха вдигнати по тревога, информира латвийската армия. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас съобщи, че в Литва не са регистрирани подобни инциденти, според Литовското радио и телевизия.
„По всичко, което знам, в Литва не сме имали случаи на нарушаване на въздушното пространство. Изисквам информация всеки ден и вярвам, че в Литва не е имало подобни инциденти в последно време“, каза Каунас на радио „Жиниу“. Той поясни, че е използвана капацитетът на НАТО за наблюдение, когато дроновете навлязоха в латвийското въздушно пространство в ранните часове на четвъртък.
„Латвийските колеги ни информираха за ситуацията (бел. ред.), а изтребители на НАТО изпълниха мисия, излитайки от литовското летище в Шауляй и чак след това се върнаха обратно. Каунас подчерта, че инцидентите в Латвия, Естония и Финландия са неизменна част от войната, която Русия води срещу Украйна.
Латвийските власти установиха, че дроновете са се появили в латвийското въздушно пространство от руската територия, но това не означава задължително, че са руски, подчертава ЛРТ. Каунас спомена, че дроновете са украински, и че са били отклонени от руски средства за радиоелектронна борба, според информация на ЛРТ. Има подобни инциденти с украински дронове, които удрят руски портове в Финския залив.
„Тече разследване на случая от страна на латвийските ни колеги“, каза Каунас пред журналисти в литовския парламент, цитирайки ЛРТ.
Призивът към НАТО
Ден преди публикуването на изявлението на Сибига, Латвия и Литва помолиха НАТО да засили противовъздушната си отбрана в техния регион след инцидентите с дроновете, информира Ройтерс.
„Подигнах необходимостта от защита на нашето въздушно пространство пред нашите съюзници, вкл. в НАТО, защото това е обща отговорност“, каза латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс на брифинг близо до мястото на инцидента в Източна Латвия.
В същото време напрежението между Литва и Русия се повиши и по друга линия. В петък Вилнюс извика представител на руското посолство и му връчи протестна нотка в отговор на неясни заплахи за нападение на дипломатически мисии в Киев, съобщи ДПА.
В нотката се осъжда остро „предупреждение“, отправено от Москва за евентуални ответни действия в случай на украински атаки по време на тържествата в Русия за Деня на победата над нацистка Германия.
Войната на Русия срещу Украйна и подобни изявления нарушават Устава на ООН и международното право, се казва в изявление на литовското външно министерство. То се разглежда като „пряка и безпрецедентна заплаха от насилие срещу чуждестранни посолства в Киев“.
На представителя на руското посолство беше напомнено, че подобни заплахи по същество подчертават плановете на въоръжените сили на Русия за застрашаване на международно защитени лица, дипломати, цивилни граждани и инфраструктура, което продължава да се случва и в Украйна. Публикацията на Литовското радио и телевизия (ЛРТ) включва и информация за военно престъпление.
Готовността на Литва да приеме американски контингент
На фона на руската заплаха литовският президент Гитанас Науседа подчерта, че Европа трябва да направи всичко възможно, за да задържи американските войски на континента, след като САЩ обявиха намерението си да изтеглят 5000 военнослужещи от Германия. Според него страната му е готова да приеме допълнителни американски контингенти.
„Важно е да се осигури, че тези части, които може да бъдат изтеглени от Германия, ще останат в Европа“, изтъкна Науседа пред репортери по време на съвместен брифинг с полския си колега Карол Навроцки.
Двамата наблюдаваха военно учение „Смел грифон 2026-II“ от многонационалната бригада „Жемайтия“, базирана в литовския град Клайпеда, в близост до Полша. Освен литовски и полски войници, участие взеха и португалци и американци, съобщиха ЛРТ и полската обществена агенция ПАП.
Целта на учението беше да се подобрят бързите и координирани реакции в Сувалкския коридор между Литва и Полша, уточниха от канцеларията на литовския президент. Местоположението на учението бе в района на село Акменинай.
Според литовския президент, задържането на интереса на САЩ към балтийския регион е от особено значение. Съюзниците от НАТО трябва да работят усилено, за да предотвратят отклонение на вниманието на САЩ от Европа, напомня ЛРТ.
Науседа добави, че Литва е готова да приеме още съюзнически сили, ако се наложат ротации. „Ние в Литва сме готови да посрещнем колкото се може повече военнослужещи от нашите съюзници“, каза той. „Очакваме 5000 германци до края на 2027 г. в бригадата „Литва“. В момент имаме над 1000 американеца на наша територия и със сигурност можем да приемем още и да спазим ангажиментите си по инфраструктурата на НАТО“, допълни той.
Американски войски присъстват в Литва периодично от 2014 г. насам, напомня ЛРТ. През 2022 г. американският батальон в Литва получи подкрепление от артилерийска единица.
На двустранната среща Науседа и Навроцки разгледаха укрепването на регионалната отбрана и сигурност, както и политическата и военната помощ за Украйна, заедно с акцентите за предстоящата среща на НАТО в Анкара. Те се споразумяха, че Литва и Полша споделят обща цел: запазването на трансатлантическото единство като основа на алианса, според информация на сайта на литовското президентство.
Полша също е готова да увеличи американското военно присъствие на своя територия. „Задължение е да осигурим присъствие на американските войски, независимо дали в Полша или в друга европейска страна. Като президент, задължавам се да убедя колегата си в САЩ да поддържа армията си в Европа, тъй като сигурността и бъдещето ни зависят от това“, изрази Навроцки.
В допълнение, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в четвъртък, че Полша и Литва ще бъдат първите нации, които ще подпишат споразумения за заеми в рамките на програмата за финансиране на европейската сигурност SAFE („Мерки за сигурността на Европа“).
„Тези два проекта са на стойност над 50 милиарда евро, целящи да покрият стратегическите нужди в отбранителните способности и да осигурят безопасността на нашия източен фланг“, заяви Фон дер Лайен в Екс.
