Стана ясно, че и управляващи и опозицията никога не са искали Велико народно събрание. Това бе само една предизборна хватка на управляващите, за да оцелеят до следващите избори и да ги организират вместо служебно правителство. Поредното доказателство е талантливият им ход да внесат тази точка в последния момент точно в деня, когато се очакваха правителствените ограничения заради пандемията, с единствената цел темата да бъде неглижирана. Така формално парламентът сложи край на амбициите на управляващите страната ни да поеме по пътя на свикването на Велико народно събрание, което да изготви и приеме нова Конституция.
Напълно очаквано мнозинството не успя да събере необходимите 160 гласа, равняващи се на две трети от всички народни представители. „За“ проекторешението гласуваха 111 депутатите от управляващото мнозинство – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, а колегите им от ВОЛЯ, които подкрепиха проекта с подписите си, се въздържаха.
Опозицията от „БСП за България“ и ДПС остана на твърдата си позиция, заявена много по-рано и не подкрепи идеята за нов основен закон на страната. Против гласуваха 93-ма депутати.
Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и големите градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени протести, а той го лансира с аргумента, че е необходим „рестарт на политическия живот“ в страната.
С него обаче управляващите си спечелиха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си купят политическо време до края на мандата си. Управляващите от ГЕРБ изготвиха проект, в чието писане стана ясно, че е участвал и правосъдния министър Данаил Кирилов, който малко след това подаде оставка. След редица критики обаче той беше променен, а подкрепен с подписите на депутати от ВОЛЯ по-късно и входиран в деловодството на парламента.
Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състави ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев. Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа.
В понеделник бе оповестено и становището на Венецианската комисия за проекта на нова Конституция, в частта за Съдебната власт. В него комисията към Съвета на Европа изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане. Според Венецианската комисия намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120 изглежда произволно, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система. Комисията очаква също така създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение.
