Направихме малка крачка напред. Намаляха войнствените мнения – „ако не направим ние правителство, няма да има правителство…“ Замени ги друга мантра: „На изборите гласувайте за нашите. Ако не спечелят нашите първо място, компромис и правителство няма да има.“ В предизборна кампания е така – твърди се всичко.
Българската политическа криза се дължи на обстоятелството, че след изборите продължаваме да говорим и да вършим същото, каквото и по време на кампанията. Това са пети поредни избори – след предходните четири не можа да бъде формирано успешно правителство, което да води конкретна и перспективна политика за управление на страната. Четворната коалиция се оказа „квадратура на кръга“ – по много причини.
В неделя избираме пети пореден парламент – за последните две години. Нека всеки призовава да се гласува за неговата партия (коалиция). Нека се плашим взаимно – „ако нашите не спечелят, отиваме на шести поред избори…“ Приемам всичко това до неделя вечер. Оттам нататък идва времето на разумен и практичен диалог за създаване на работещо правителство. Който и да се е оказал на първо място. Продължаването на „служебното управление“ след 2 април няма просто да бъде удължаване на едно мъчително безвремие. В българската политическа система настъпват – и ще настъпят с още по-голяма сила – необратими промени, които няма да се харесат на партиите – нито на тази на първо, нито на тези на второ и трето място. Тези промени ще се харесат само на издигналите лозунга – „Колкото по-зле, толкова по-добре“.
Българският избирател има много кусури в качеството си на гражданин – обсъждали сме ги неведнъж. Сред тези кусури обаче не присъства наивността… Всеки един от нас изпитва на гърба си последствията на политическата импотентност, маскирана зад благовидни обяснения от високопринципен, идеологически характер. През април 2021 г. неочаквано голям брой хора гласуваха за партията на шоуто – ИТН. През юли 2021 г. същата партия стана първа политическа сила.
През следващите месеци сценаристите и сайбията им обилно се изплезиха на електората. Капризничиха, философстваха (да, Боже мой…!), вилняха вътре и вън от парламента. През ноември 2021 г. първа политическа сила беше вече Продължаваме промяната… През октомври 2022 г. ИТН остана извън парламента. „Тя танцува само едно лято“ – имаше такъв филм навремето, сякаш правен за партията на шоуто…
ГЕРБ и ПП не са непосредствено застрашени от толкова светкавичен упадък, какъвто преживяха пишман политиците в неравноделен такт. Но не са и застраховани… Вече две години хората гласуват за да бъдат управлявани. Вече две години хората показват категорично, че в своята съвкупност избирателите не приемат крайните политически позиции. Нито са склонни да подарят триумфална победа на „партиите на промяната“, нито са склонни да подкрепят категорично статуквото. Хората еднозначно гласуват за умерен, разумен вариант на обществена и политическа промяна. Те искат „партиите на статуквото“ и „партиите на промяната“ да се споразумеят и да създадат умерено, фиксирано върху приоритети правителство на преход към една нова обществена и политическа ситуация в България.
Нова, защото включва няколко млади поколения, които се въздържаха от политическо участие в продължение на доста години. Нова, защото моделът на олигархично управление, заченат през 90-те години и достигнал върха си през второто десетилетие на 21 век е напълно изчерпан – включително по геополитически причини. Но замяната на този модел с истински обществен договор хората искат да постигнем разумно, спокойно и договорено – а не с революции и улични безобразия. Защото знаят, че с революции нищо добро не се постига. Не вярвате ли? Ами вижте тогава къде са главните герои на революцията от 2020 г. Да ги виждате някъде на почетно място в политическия процес? Не, не можете да ги видите изобщо.
Българският избирател си дава сметка, че обществото е обезкървено – демографски, политически и от гл. точка на кадърен политически и обществен елит. Затова в своята съвкупност избирателят иска разумна, умерена, категорична и необратима промяна. «On s’engage et puis… on voit» – бил казал Наполеон – „Да почнем, пък после ще видим…“ Без да е изучавал специално Наполеон, българският съвкупен избирател мисли нещо подобно. Той разбира, че е в блатото, че го управляват „пет за четири“ шепа зелени чорапи заедно с кръчмаря на базата… Разбира, че досегашните (статуквото) имат опит, но носят голям товар от миналото си. Разбира, че новите (промяната) имат голямо желание, но мислят, че „всичко което хвърчи се яде“… Затова съвкупният избирател иска двете страни да си надвият на ината и да направят съвместно управление – за извеждане на страната от задънената улица.
Не пет – сто и пет пъти да питате хората на избори какво искат, все това ще ви кажат – искат споразумение за управление на страната. Но – нека да е ясно! Кредитът на доверие към днешните политически актьори се изчерпва. Ако могат нещо да направят – да заповядат. Ако отново кажат – „не, не ми харесва, ще се видим наесен“, наесен ще се видим за да ги изпратим да си правят компания с ИТН. Българинът е търпелив, но не е за подигравка… В неделя хората ще гласуват за излизане на България от задънената улица. Няма значение кой ще бъде първи, кой ще бъде втори… И първият, и вторият ще трябва да седнат на една маса и да се споразумеят за управлението на страната. Защото поредният абортиран парламент може да доведе не просто до нови поредни избори. Той може да доведе до нарастващо като лавина убеждение, че тази политическа система не работи. И тогава – жална ни майка! Защото няма резервна политическа система, която да „сработи“. Който твърди друго е или наивник, или зложелател на българите.
В неделя хората ще дадат мандат за управление под условие – условието е партиите да се договорят. Не подритвайте отново този мандат г-да политици! Може да се окаже, че си ритате хляба по улицата…
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
