Парламентът прие на първо четене промените в ГКП, които ограничават правомощията на частните съдебни изпълнители.
До вота срещу ЧСИ, чиито действия са определяни често като произвол, подпомогнат от „съзнателно оставени пропуски в законите“, се стигна под натиск от страна на омбудсмана Мая Манолова. Тя, за да принуди законодателите да започнат да мислят и действат, сезира за проблема и Съда в Страсбург по правата на човека.
С измененията в закона се налагат и рестрикции за банките и за монополите.
Проекти за промени в Гражданския процесуален кодекс предлагат всички парламентарно представени сили – ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединените патриоти“ и „Воля“.
С измененията се прецизира процедурата по призоваване на длъжника. Той трябва да бъде търсен най-малко три пъти на посочения от него адрес, като един от тях задължително да е в неработен ден. Въведена е възможност съдът служебно да проверява адресната регистрация на ответника и да проверява неговата месторабота при връчване чрез работодателя.
Обвързва се несеквестируемият доход на длъжника с размера на минималната работна заплата.
Предвижда се и възможност възражението на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение със заявител банка, да спира изпълнението, предвижда се и право на длъжника да обжалва определената от съдебния изпълнител оценка на недвижимия имот.
След гласуването омбудсманът Мая Манолова посочи, че депутатите са дали ясен знак, че стоят на страната на обществения интерес, а не на частни икономически интереси. Същевременно предупреди, че при тази материя дяволът е скрит в детайлите и затова ще следи много внимателно работата по промените между първо и второ четене.
Манолова не изключва между първо и второ четене на законовите промени да има и опити за промяна и лобизъм.
В своя законопроект от ГЕРБ предлагат да се предостави възможност на длъжника доброволно да се издължи, като се намали размера на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20 процента от задължението. За да се осигури максимална защита на интересите на страните в изпълнителното производство, се предвижда задължително назначаване на вещо лице при определяне на цената на вещта за недвижимо имущество, както и при продажба на движимо имущество на стойност над 5 000 лева.
От левицата са за промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, според която сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, в случай на изпълнение в срока на доброволно изпълнение, да не се събира такса.
От „Воля“ предлагат намаляване на пропорционалните държавни такси по начин, по който максималният размер на пропорционална такса да стане наполовина по-нисък от размера на настоящите пропорционални такси.
Дебат в пленарна зала предизвика предложението на ГЕРБ за изменение в Закона за задълженията и договорите, с което да се премахне фигурата на „вечния длъжник“ чрез въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица.
Филип Попов от „БСП за България“ отбеляза, че това е стъпка в правилната посока, но поиска аргументи защо тази промяна се прави в Закона за задълженията и договорите, а не чрез изменения в ГПК.
