Европейската комисия представи днес първия доклад за върховенството на закона в ЕС. Докладът включва данни за всяка държава от ЕС и обхваща положителните и отрицателните събития в ЕС, се посочва в съобщението на комисията.
Данните сочат, че много държави имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. Отчитат се съответните промени, произтичащи от извънредните мерки заради пандемията от Ковид-19. Докладът обхваща четири основни посоки, силно свързани с върховенството на закона – националните правосъдни системи, законодателството за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за ефективна система на демократично управление.
Финансовата криза през последните години е поставила под натиск законодателния процес и медиите в Гърция
Гърция е провела сериозни правосъдни реформи, започнати в контекста на трите програми за икономическо приспособяване, отчитат от Брюксел. Сред тях са промени в организацията на работата на съдилищата, мерки за подобряване на управлението им, разширяване на използването на средствата за информационни технологии в съдилищата и насърчаване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове. Прилагането на новите мерки на практика обаче показва смесени резултати и правосъдната система продължава да се сблъсква с предизвикателства по отношение на своята ефективност, се казва още в доклада.
През последните години Гърция е започнала широк спектър от антикорупционни реформи и продължава да прилага цялостен национален план за борба с корупцията. Полагат се усилия за подобряване на координацията на различни агенции и органи, натоварени с борбата с корупцията.
Някои пречки пред съдебното преследване на корупция на високо ниво са били премахнати чрез конституционен контрол през 2019 година след промяна на процедурите на режимите на имунитет и давност. Преразглеждане на наказателното законодателство през юни 2019 г. породи редица опасения, най-вече по отношение на криминализирането на подкупа, напомнят от Европейската комисия.
Лобирането в Гърция остава до голяма степен нерегулирано и рамката за защита на подателите на сигнали е непълна, допълват от Брюксел.
Конституцията в южната ни съседка предвижда защита на свободата на изразяване и правото на достъп до обществена информация. Съществуват структури за осигуряване на медиен плурализъм. Съществуват обаче някои въпроси относно ефективността на правилата, насочени към осигуряване на прозрачност на собствеността върху медиите, посочват от Брюксел.
Основните опасения са свързани с недостатъчните механизми за зачитане на професионалните стандарти в журналистическата практика и несигурните условия на труд на журналистите, произтичащи и от икономическата и финансовата криза.
Законодателният процес е бил под сериозен натиск през последните години, главно поради последиците от икономическата и финансовата криза, се казва в доклада.
Принципите на по-доброто регулиране не са били напълно спазени.
Италия- проблеми с лобизма и свободата на медиите
Италия все още не е приела всеобхватен закон, регулиращ лобизма, а режимът на конфликт на интереси е фрагментиран. Това се казва в доклада на Европейската комисия за страната, която е сочена като държавите с най-сериозни проблеми с корупцията.
От Брюксел отчитат напредък в разследванията в борбата с организираната престъпност и корупцията. През 2019 г. Италия е продължила да укрепва своята институционална и законодателна антикорупционна рамка. След предишни усилия, антикорупционният закон, приет през януари 2019 г., е допълнително затегнал санкциите за корупционни престъпления и е спрял давностните срокове след първоинстанционното решение.
Националният орган за борба с корупцията е засилил ролята си като същевременно продължава надзора на обществените поръчки. Приета е и рамка за защита на подателите на сигнали.
Ефективността на предприетите мерки обаче е възпрепятствана от прекомерната продължителност на наказателното производство, отчитат от Брюксел.
Критика е отправена и в областта на медиите. Според доклада политическата независимост на италианските медии остава проблем поради липсата на ефективни разпоредби за предотвратяване на конфликти на интереси, особено в аудио-визуалния сектор.
Испания бележи напредък в борбата с корупцията, но липсва прозрачност в собствеността на печатните медии
Испанската правосъдна система е изправена пред предизвикателства, свързани с нейната ефективност с проточващите се съдебни производства. За да се справи с този проблем в страната се подготвя нов Наказателно-процесуален кодекс, насочен към ускоряване на наказателното производство, както и законопроект за процесуални и технологични мерки.
Ситуацията със Съдебния съвет е друго предизвикателство, особено като се има предвид, че новите му членове все още не са назначени. Връзката между главния прокурор и изпълнителната власт подлежи на обсъждане, по-специално режима на назначаване и мандат на генералния прокурор, както и комуниекацията с министъра на правосъдието.
През последните години Испания е засилила антикорупционната си рамка, отчитат от Европейската комисия. Въпреки че Испания няма всеобхватна стратегия за борба с корупцията, Националната стратегия срещу организираната престъпност, приета през февруари 2019 г., има за цел да подобри капацитета за разследване и достъпа до финансови бази данни и да подобри междуведомственото сътрудничество. Въпреки че Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс бяха преразгледани през февруари 2019 г., се подготвя нов законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.
В резултат на това Испания въведе подобрена правна рамка за прозрачност на публичния сектор, като засили режима на разкриване на активи и конфликт на интереси в държавната администрация. Понастоящем съществува удължена давност за сериозни престъпления и свързаните с корупцията престъпления могат да бъдат санкционирани по-строго, включително с по-дълъг период на лишаване от държавна длъжност. Предложени са законодателни промени по отношение на лобирането и засилването на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и всеобхватен законопроект за борба с корупцията, но документът все още не е приет.
През април 2019 г. е приет нов етичен кодекс за членовете на парламента, създаващ специално звено за конфликти на интереси, което да наблюдава прилагането му. Конституцията зачита свободата на изразяване и свободата на медиите, както и правото на информация, се казва в доклада. Въпреки че телевизионният и радио секторите са обект на засилени изисквания за прозрачност на собствеността, това не е така за сектора на печатните медии.
От Брюксел изразяват опасения относно законодателството в областта на обществената сигурност, за което се твърди, че ограничава свободата на информация и свободата на изразяване.
Белгия- пример за медиен плурализъм и независима журналистика
Белгия има правната и институционална рамка за борба с корупцията като цяло, се казва в доклада на Европейската комисия. Въпреки че няма стратегия или институция, която да координира борбата с корупцията на всички нива на управление, специален орган за борба с корупцията наблюдава разследванията и Федерална комисия по етика съветва държавните служители по въпросите на почтеността, се казва в доклада.
Съществуват редица законодателни мерки за предотвратяване на корупцията, включително системи за декларации и кодекси за поведение на държавните служители, но те са довели до фрагментирана рамка на различни нива на управление. Въпреки че съществуват определени правила за членовете на Парламента и за заемащите висши длъжности, все пак има и недостатъци. Сред тях е че понастоящем в Белгия няма общ регламент за защита на подателите на сигнали срещу корупцията.
В процес на създаване е нов Федерален институт по правата на човека, който се очаква допълнително да подобри защитата на основните права. След приемането на закон от 2019 г. организациите на гражданското общество имат повече възможности да водят съдебни спорове относно интересите, които защитават.
Белгия има силна правна и институционална рамка по отношение на медийния плурализъм, се казва още в доклада.
Независимите регулатори на аудиовизуалните медии играят важна роля в осигуряването на прозрачност на собствеността върху медиите, а медийните съвети са много активни в съответните си общности. Независимостта на медиите се зачита и журналистическата професия е адекватно защитена, по-специално от закона за защита на журналистическите източници. Случаите на сплашване, заплахи или нападения срещу журналисти са сравнително редки. Сред препоръките на Европейската комисия е подобряване на достъпа до обществена информация.
