Оливия де Хавиланд е една от най-влиятельните личности от златната ера на киното, според Би Би Си. Звездата от филма „Отнесени от вихъра“, излязъл през 1939 г., е родена на 1 юли преди 110 години в Токио, в семейството на британски адвокат и театрална актриса.
Двойната носителка на „Оскар“ остава запомнена не само с красотата и таланта си, но и с упоритостта си в борбата за права на актьорите срещу големите студия, споделя „Лос Анджелис таймс“. Живяла до 104 години, тя бе последната жива икона от епохата на класиката в киното, допълва „Ню Йорк таймс“.
Оливия проявява интерес към изкуствата още от младежките си години. Пробивът идва през 1934 г., когато авторитетният театрален режисьор Макс Райнхард я открива в колежанска постановка на „Сън в лятна нощ“. Впечатлен, той я кани да играе Хермия в професионална версия на пиесата в „Холивуд Боул“. Усилията ѝ се възнаграждават, когато Warner Bros. решава да адаптира пиесата на филм през 1935 г. и Оливия отново е избрана за ролята.
След дебютния си успех, Оливия бързо привлича вниманието на продуцентите и получава главната роля в приключенския филм „Капитан Блъд“ (1935), където си партнира с непознатия тогава актьор Ерол Флин. Химията между тях на екрана прави филма голям успех, а зрителите се влюбват в новата двоица, отбелязва „Варайъти“.
През следващите години Warner Bros. използва успеха им и ги обединява в още седем продукци, като сред най-забележителните са историческият епос „Атаката на леката кавалерия“ (1936) и „Приключенията на Робин Худ“ (1938), споменава изданието.
През 1939 г. Оливия получава шанса да демонстрира драматичния си талант, когато се явява на кастинг за екранизация на „Отнесени от вихъра“. Продуцентът Дейвид О. Селзник търси перфектната актриса за Мелани Хамилтън, която е контраст на Скарлет О’Хара. Мелани трябва да излъчва доброта и вътрешна сила, според „Венити феър“.
Оливия упорито се бори за ролята, молейки студиото да я отдаде под наем на Селзник. Според Би Би Си, нейното изпълнение е шедьовър – тя успява да изобрази Мелани по начин, който е вълнуващ и истински, без героинята да изглежда скучна. Филмът печели десет Оскара, а Оливия получава първата си номинация за най-добра поддържаща актриса, макар и без отличие.
Въпреки успеха на „Отнесени от вихъра“, Warner Bros. продължава да предлага на Оливия ограничени роли, които тя отказва. Като наказание, студиото я отстранява временно без заплащане. Когато тя приключва 7-годишния си договор през 1943 г., Warner Bros. я задължава да работи още шест месеца, съгласно стандартната процедура по това време, коментира „Холивуд рипортър“.
Оливия не се подчинява и предприема решителна стъпка – завежда дело срещу мощната компания. Колегите ѝ смятат, че това може да сложи край на кариерата ѝ. През 1944 г. Калифорнийският апелативен съд отсъжда в нейна полза, потвърждавайки, че договорите не могат да се удължават чрез наказателни периоди, напомня „Лос Анджелис таймс“.
Тази съдебна практика, известна като „Законът Де Хавиланд“, трансформира Холивуд. Тя дава независимост на актьорите, прекратявайки стария модел на „студийната система“. Благодарение на смелостта на Оливия, творци като Бет Дейвис и Кларк Гейбъл най-накрая могат да управляват кариерата си с помощта на лични агенти, пише „Варайъти“.
Оливия печели първия си Оскар за най-добра актриса през 1947 г. за ролята си в „Всекиму своето“, в която играе самотна майка, която се отказва от детето си.
През 1950 г. Де Хавиланд получава втория си Оскар за най-добра актриса в „Наследницата“. Ролята на Катрин Слоупър, наивна дъщеря на богаташ, която става уверена и независима жена, е считана за едно от най-забележителните постижения в историята на киното, изтъква „Ню Йорк таймс“.
Не само с филмите си, но и с дългогодишната си вражда с по-малката си сестра Джоан Фонтейн, Оливия остава запомнена. Отношенията им са обтегнати още от детството, но се усложни, когато и двете стават холивудски звезди.
„Венити феър“ подчертава, че през 1942 г. двете сестри са номинирани за Оскар едновременно – Оливия за „Задръжте зората“, а Джоан за „Подозрение“. След като Фонтейн печели, тя отказва да приеме поздравленията на Оливия на самата церемония. Няколко години по-късно, когато Оливия печели своя Оскар, тя игнорира протегнатата ръка на сестра си. Последната им комуникация е през 1975 г. след смъртта на майка им, и те не си говорят до края на живота си.
През цялата си 50-годишна кариера, Оливия участва в 50 филма. През 1953 г. тя се мести в Париж. Въпреки намаленото си участие в киното, актрисата остава активна в телевизията до края на 80-те години, печелейки „Златен глобус“ през 1987 г. за ролята си на руската императрица в минисериала „Анастасия: Мистерията на Анна“.
През 2010 г. Оливия получава званието „Кавалер на Ордена на Почетния легион“ в знак на признание от Франция, връчено ѝ от президента Никола Саркози, благодарейки ѝ, че е избрала да живее в страната.
През 2017 г., няколко дни преди 101-ия си рожден ден, кралица Елизабет II я отличава с титлата „Дама-командор на Британската империя“, което я прави най-възрастния носител на това отличие.
Оливия де Хавиланд умира на 26 юли 2020 г. в Париж, на 104 години. Тя остава не само като филмова икона от черно-бялата ера, а и като символ на класа и воля, и като иноватин в киноиндустрията за дълги години напред, според „Сайт енд саунд“.
„Час ЛИК“ на БТА е пространство, където се срещат личностите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да се намери на официалната ни страница и в YouTube канала на БТА.
