Опозиционните партии печелят парламентарните избори в Косово, след като надделяха над политическите формирования на бившите бойци, доминиращи политиката на страната в последното десетилетие, пише АФП.
На първо място се подрежда лявото националистическо движение „Самоопределение“ с 26% от гласовете, следвано от Демократическия съюз на Косово с 25%, Демократическата партия на Косово на президента Хашим Тачи с 21.%, Алиансът за бъдеще на Косово на бившия премиер Рамуш Харадинай с почти 12%, съобщи Централната избирателна комисия.
Победата на двете опозиционни партии е тежък удар за формированията, водени от бившите бойци, воювали срещу Сърбия през 90-тте години, за да проправят пътя за независимостта на Косово.
„Ние не спечелихме. Приемаме присъдата на хората“, заяви лидерът на Демократическата партия на Косово Кадри Весели, която беше на власт от 2007 година и е свързана с президента Хашим Тачи.
Тъй като нито една партия не получава абсолютно мнозинство, опозиционните партии ще трябва да се обединят, за да управляват страната.
Лидерът на партията с най-много гласове вероятно ще получи мандата за формиране на правителство – Албин Курти – 44-годишен, който стана известен като студентски активист, протестиращ срещу сръбските репресии през 90-те години.
От тогава той обаче се превърна в мощен критик на политическия елит в Косово и поставянето му начело на властта ще отвори нова ера за младата демокрация, коментира АФП.
Веднага след новината за победата на движението „Самоопределение“, хиляди хора излязоха на централния площад в Прищина, за да празнуват.
Заместник-председателят на движението Глаук Конфуция нарече победата „историческа“.
Пред събралото се множество лидерът на „Самоопределение“ Албин Курти заяви, че с тази изборна победа се отваря нова глава в историята на неговата държава. Той каза, че победата е повече на хората, отколкото на партията му.
Най-вероятният бъдещ премиер на Косово подчерта, че в новото му правителство няма да има място за крадци, а те ще бъдат преследвани от закона и съдени.
Предсрочните избори в неделя бяха свикани след като бившият премиер Рамуш Харадинай, бивш бунтовнически командир, подаде оставка през юли, за да бъде разследван от специалния съд в Хага, занимаващ се с военните престъпления по време на сепаратисткия конфликт между 1998-1999 година.
Новият лидер ще бъде подложени на силен натиск от Запада да възобнови преговорите със Сърбия, коментира АФП.
Съседите трябва да нормализират отношенията си две десетилетия след войната между тях, станала причина за нестабилност в Европа.
