Тези удивителни фотографии дават безпрецедентен поглед вътре в света на Якудза – организацията, символ на японската организираната престъпност, известна със своята бруталност, татуировки и строг кодекс на честта – те правят милиарди лири годишно от трафик на оръжия, проституция, незаконен хазарт и изнудване.
Белгийският фотограф Антон Кюстес прекарва две години в престъпното семейство на Якуза в Токио.
Смята се, че има близо 100 000 членове на Якудза в Япония. Известни с жестокостта си, членовете традиционно покриват телата си със сложни татуировки.
„Първият път, когато видях Якуза по улиците на Кабукичо, Токио, седях в бара с бира с брат ми. До този момент, ние имахме в главите си представата за бандата, която е широко разпространена: луди татуирани гангстери, които вървят наоколо с мечове и пушки и избиват се избиват помежду си”, разказва Антон в книгата си „Одо Якудза Токио”.
„Но този човек беше облечен в костюм и се държеше любезно и уверено. Той ходеше така сякаш буквално притежаваше това място. Поклоних му се и го поздравих. Разговарях с него и разбрах, че се казва Суичиру”, продължава разказа си фотографът.
Белгийският фотограф Антон Кусърс прекарва месеци в преговори, за да му бъде предоставен безпрецедентен достъп до света на Якудза и престъпния подземен свят на Япония.
След като спечелва доверието им, Кюстенс прекара две години в семейството на престъпна група Якудза в Токио. Той разказва за невероятните неща, които е направил с най-страшните организации за мафиотска престъпност в света.
Фотографът в продължение на близо две години буквално „ходи на пръсти” в абсолютно чуждата и меко казано враждебна среда на японската мафия. Той е непрекъснато нервен, не може да сипи, но въпреки това през цялото време не спира да снима.
И днес, Антон признава в лекция на TED, че няма представа как е успял да спечели доверието на членовете на японската мафия.
Вижте видео от презентацията му:
Известно е, че членовете на бандата отрязват пръстите си в ритуално извинение, когато са обидили семейните лидери.
Всъщност, освен късметът, който, както признава Антон, постоянно е бил с него, от ключово значение за това да спечели одобението на членовете на мафията, е татуировката на едно малко слънчице на гърба му.
Антон разказва в лекцията си, че членовете на Якудза имат навика да правят срещите си в обществени бани. Причините за това са две: първата е, че липсата на дрехи в такива обстоятелства прави невъзможно носенето на оръжие.
И втората е, че членовете на Якудза обикновено имат уникални татуси по телата си, които показват принадлежността им към мафията, както и точната им позиция в нея.
Когато фотографът е поканен на едно от тези събирания на якудза в луксозна баня, той се съблича, като взема фотоапарата и само една малка кърпа със себе си. Докато върви из банята, чува зад гърба си, че му се смеят. Не разбира защо, докато „кръстникът“ на мафията не се приближава до него и не му казва:
„Страхотен бейби-татус имаш!”
Точно както и при руските затворнически татуси, така и в Япония, всеки символ и изображение носят информация.
Всъщност там татуировките абсолютно се покриват с организираната престъпност, тъй като традиционно в страната рисуването по тялото, под каквато и да е форма, не е особено добре прието, а преди 1945-та година дори е било нелегално.
Дори и сега, в модерните времена, много японски тату артисти работят тайно и вземат клиенти само след препоръка, предварителна уговорка и записване на час.
И дори вече да има младежи, които, под влияние на модерната култура, се татуират, на тях масово продължава да се гледа подозрително, като на криминален контингент. Някога властите в Япония са използвали татуирането като вид наказание. През осми век, хората често са били осъждани да бъдат татуирани и това дори е било алтернатива на смъртната присъда.
Всъщност видът престъпление, допуснат от човека, можел да бъде идентифициран по татуса и по мястото, където той е се намира.
През 17-ти век хората започват да крият или да променят знаците по тялото си. Най-далечното столетие, до което може да се свърже Якудза с татусите обаче е около 18 век.
Оттогава се знае, че членовете на мафията, която се е състояла в началото предимно от търговци и хазартни типове, трябвало да покажат, че принадлежат към тайната организация чрез рисунка на тялото.
Всъщност процесът на татуиране е бил много дълъг и болезен.
За да се включиш в Якудза някога е трябвало да бъдеш татуиран пред останалите членове на бандата, Начинът, по който човекът издържал на болката на татуирането, показвал колко верен ще бъде той на групата. Колкото по-голяма, по-сложна и по-красива е татуировката, толкова по-отдаден ще бъде човекът.
Както и при руските криминални татуси, в Япония дори днес големите татуси се правят не с машинка, а с игла, на ръка, което е и крайно изтощително както за художника, така и за татуирания. С една разлика: за втория процесът е и безкрайно болезнен. Твърди се, че 80% от подложените на подобен начин на татуиране не издържат докрай.
И все пак резултатите от този начин на рисуване по тялото са измумителни, в много по-голяма степен, отколко работата в тату-студио с машинка. Цветовете са много по-живи, ярки и трайни.
Всички снимки в материала са на фотографа Антон Къстърс.
