Орлин Ваташки завършва „Финанси на предприятието“ в Икономическия институт към БАН,. Специализира „Банково дело“ към Университета за Национално и Световно Стопанство. Общински съветник е в Столичен Общински съвет от 2011 г. до 2015 г.
До какви положителни промени, според Вас, ще доведе предложеното от БСП въвеждане на необлагаем минимум? Каква е идеята зад залагането му в програмата ви?
Тази мярка е част от общата концепция и е в продължение на алтернативните бюджети, които сме предлагали и преди. Всяка година БСП предлага алтернативен бюджет на този, който се предлага от управляващите. Тук сме последователни в действията си и в програмата сме казали същото, което казахме в предложенията за бюджет 2020/2021г. Целта конкретно на необлагаемия минимум е да се стимулира, от една страна, активното население – млади семейства, хора, на които им предстои да имат деца или имат деца до 18-годишна възраст. Необлагаем минимум от 500 лева за всяко дете. Така при семейства с две деца, например, ние предлагаме до 1000 лева необлагаем доход. Но това, разбира се, е свързано с промяната на подоходното облагане, която предлагаме. Пак казвам, че това е част от една цяла система, а не просто една мярка. И цели директно подпомагане на семействата с деца. А не както е в момента.
Колегите от ГЕРБ се опитаха да заимстват нещо – с намаляване на данъка в края на данъчния период. Което е свързано с административна тежест, тъй като ще трябват бележки от работодател, деклариране на годишния доход, за да могат да го преизчислят и да върнат част от сумата. Това е трудно и би създало дискомфорт на хората. И аз лично смятам, че на това се разчита. Че хората няма да се занимават, тъй като ефектът може да не е много голям, а процедурата е тромава. Докато ние предлагаме ефектът да се чувства директно всеки месец върху всяко едно семейство.
Колко ще струва това на бюджета? И откъде ще дойдат тези пари?
Сметката е, че ще струва около 300 млн. лева. Което на фона на бюджета не е много. През септември месец миналата година, България имаше бюджетен излишък 1 млрд. лева. В края на миналата година, за три месеца, правителството похарчи 6 млрд. лева, незнайно как и къде. Значи тези пари не са проблем, но са проблем тези, които ние предлагаме за работещите хора и за младите семейства. И казваме откъде ще дойдат. Ние предлагаме промяна в подоходното облагане и въвеждане на прогресивно подоходно облагане, което по наши изчисления ще засегне около 120 000 души. Като ставката за доход в размер на до 3900 лв., но реален, а не в сивия сектор, не се променя. Затова мярката, освен подпомагане на семействата, цели и изсветляване на икономиката.
В това отношение се изразяват съмнения, че тази мярка ще даде повод на много хора да се осигуряват на минимален доход, а останалите им приходи да минават „под масата“. Как ще коментирате тези опасения?
А сега как е? Нали сега в момента доходите са под масата. Много фирми осигуряват работниците си на минимална работна заплата. Затова и аз тръгнах с обяснението, че нашите мерки са в рамките на една цяла система. Ние предложихме 2021 г. да започне със 720 лв. минимална работна заплата и по-агресивно да се качи до средноевропейските нива, за да може да се намали тежестта на сивия сектор. За хората, които получават под 3900 лева, ние не предлагаме промяна. Това е средната класа. За хората, които получават от 3900 до 6000 лева, предлагаме промяна само за частта, която е над 3900 лева доход. Тоест доходът до тази сума да бъде обложен с 10% , както досега, а за разликата съответно да се прилага по-голямата прогресивна ставка, респективно – 15%. От 6000 до 9000 лева, плюс 20% за разликата. И вече над 9000 лева – 25%, пак за разликата над 3900 лева.
Това би донесло на бюджета около 1, 850 млрд. лева според нашите изчисления. Ще бъдат компенсирани средствата за младите семейства. А и смятам, че тази мярка ще доведе до по-голямо потребление. Така че тук не съм съгласен с по-консервативните и по-десните анализатори, които казват, че няма да има пари за такъв вид мерки. В момента, в който подпомогнем младите, тези пари ще се върнат в икономиката като потребление. И ефектът ще бъде много по-голям, защото ще има добавена стойност към харченето на тези средства. Когато дадем на хората тези средства, те ще ги похарчат и ще ги похарчат тук в България. Няма да си ги сложат под дюшека.
Но от друга гледна точка, много се говори за връщане на младите хора от чужбина. И специално най-образованите и квалифицирани кадри, които съответно имат по-високи доходи. Това по-високо облагане няма ли да доведе до липса на стимул да се върнат, ако се увеличи данъка точно за тях?
Аз също работя в банковия сектор и персонално също ще бъда повлиян от тази промяна. Но считам, че е правилна. Защото, ако погледнем зад Европейските икономики и данъчната им система, ще видим, че там ставките са доста по-големи. Тоест нашите съграждани, които в момента работят в някоя от тези страни, плащат доста по-големи данъци. Данъчна политика като в България – с плосък данък, е характерна за страни от третия свят.
Така че ние смятаме, че не само трябва да казваме, че искаме да се доближим до Европейските стандарти, но и реално да го правим. И няма нищо нестандартно в това, което предлагаме. Разбира се, нещата няма да се случат веднага, но с такава политика ефектът ще бъде траен и ще има една сигурност. Демографският проблем е много голям в България, така че ние трябва да мислим повече в тази посока. И се надяваме на солидарност на хората, които са с по-добър стандарт, с по-добър доход спрямо тези с много по-ниски доходи.
Какви са другите мерки, които ще вземете за оптимизиране на бюджета? Предполагам прогресивното подоходно облагане няма да е достатъчно?
Да. Ако се погледне държавният бюджет – над 110 млрд., този приход от прогресивното подоходно облагане е една малка част. Основното е намаляването на административната тежест и ние от доста години говорим за това, че на годишна база в България се крадат над 10 млрд. лева. Целта на нашата програма и на алтернативния бюджет, който предлагаме, е да се намали изтичането на средства от бюджета, а оттам ще дойдат и приходите.
Какво ще кажете за огромните разходи от бюджета за държавна администрация? Оправдани ли са те?
Нашата държавна администрация е една от най-раздутите на глава от населението в Европейския съюз, изключително неефективна и това е един от най-големите провали на вече 11 години управление на ГЕРБ. Защото ако се отворят програмите и документите от началото на управлението на Борисов, там една от основните задачи и цели, които те си поставиха, е за въвеждането на електронно правителство. Между другото ако се погледнат разходите в бюджета на годишна база, не малко пари потъват там. И всички сме свидетели, че ние електронно правителство и електронна услуга на едно гише нямаме.
Така че ако това нещо бъде направено наистина, а не само на думи, значително ще се намали тази тежест. Откъдето ще дойдат и приходи в бъдещ период, тъй като ще се освободят средства. Например 4 млрд. лева отидоха в държавната фирма „Автомагистрали“. Как? Ами чрез заобикаляне на закона за обществените поръчки. Примерите за начина, по който се източват средствата са много. Даже управляващите не си правят труда да го правят малко по-умно. То се вижда с просто око и от неспециалист как отиват средствата. Отива премиерът в някое малко населено място, прави си снимка с кмета и изведнъж в това село почват да се асфалтират улиците. Само че ако погледнем количествено-стойностните сметки, ще видим, че винаги са с минимум 50% надути над пазарните цени.
Относно намаляването на ДДС върху определени стоки, което БСП предлага. Това няма ли да създаде условия за измами и избягване на данък? Например поръчвате една стока, а завеждате като друга, за да избегнете данък?
Ами тук пак ще се върна на електронното управление. Ако бъде доизграден механизъм за спазване на правилата, защото има такъв, но не се ползва, то тогава няма да има възможност да купувате един вид стока, но да я завеждате като друга, за да се плаща по-малко. Ние предлагаме намаление върху ставките за храни и лекарства. Като твърдим, че фармацевтичният сектор е един от най-добре контролираните леснопроследяемите, тъй като там нещата са по-строги откъм регулации и откъм спазването им. И се връщам към примера за Европа. Мисля, че няма друга страна в ЕС, която да няма намалени ставки на ДДС. Вие знаете обаче какво стана миналата година с намаляване на ДДС върху бирата. В летния период, когато за малко беше отворена държавата, това повлия ли на крайния потребител да плаща по-малки сметки в ресторантите – не. За това тук става въпрос и за контрол, който да доведе до ефект за крайния потребител, не за търговеца.
Няколко пъти споменахте младите, но само във връзка с политика за насърчаване на младите семейства, раждаемостта. Но предвиждате ли мерки за насърчаване на младите, докато още не са семейни – за придобиване на образование и умения, които ще им осигурят по-добро бъдеще?
Ние сме предложили няколко мерки в тази посока, пак в духа на системата, която трябва да се подобри. Например предлагаме напълно безплатни учебници до 12 клас. Ако родителите стимулират децата да учат, държавата отговаря с напълно безплатни учебници. Тази мярка ще повлияе на около 600 000 деца. И сме изчислили колко би струвало това на бюджета.
Относно стимули за придобиване на по-висока квалификация, и в момента за студентите например има възможност за безлихвено кредитиране. Проблемът е, че в момента с това са натоварени бюджетите на университетите. И самите университети, имайки много други разходи, не популяризират тази възможност. Защото ако тези кредити не се обслужват, страдат именно ВУЗ-овете. В това отношение предвиждаме държавна гаранция за такива заеми. Но също така при ползване на такъв безлихвен кредит задължение за работа за определен период от време в съответната сфера в България. А не, както в момента, да сме инкубатор на кадри за Западна Европа.
