Острица – селото със странното име, скрито в Родопите (СНИМКИ)

На 5 км преди Чепеларе отбивка на пътя води към три българо-мохамедански села, сгушени в пазвите на Родопите – Богутево, Острица и Лилеково. Случайно попадналият тук остава пленен от прекрасната панорама, девствената природа и гостоприемните жители.

В Острица, където според преброяване през 1910 г. е имало 213 постоянно живеещи, сега са останали двайсетина души на преклонна възраст.

„Ех, какво село беше Острица в миналото! Отглеждахме много животни, обработвахме ниви, имахме шивашки цех, та дори детска градина, но всичко замря. Хората се разпръснаха по други краища“, разказват две пенсионерки, които са седнали на масичка край пътя. Те карат старините си в Острица, защото целият им живот е преминал в селото.

„Не гледаме нито животни, нито зеленчуци. Каквото и да посадиш, идват диви прасета и изравят всичко. Дори кокошки нямаме, защото е пълно с лисици. Купуваме си всички продукти“, обясняват жените. Болката на шепата останали жители на Острица е, че нямат магазин. В съседното село Лилеково има, но то е на около километър и за старците от Острица разстоянието е трудно преодолимо пеша. Затова правят поръчки на съдържателя на магазина в Лилеково, който ги изпълнява.

„Донася ни две касетки хляб и други храни и се юрваме като пчелички да си вземем“, разправят жителите на Острица. Дори и най-възрастните не знаят откъде идва името на селото.

„Сигурно нашите прадеди са били „остри, серт хора“, разсъждава 83-годишната Албена Кехайова. Други пък се шегуват, че може селото да е кръстено на онези червейчета, наречени „острици“, които паратизират в червата на човека.

На въпроса, защо Острица е точно на това място, Албена разказва история, която е чула от баба си. Навремето селото било по-нависоко в планината. Заради страшния студ жителите му решили да се преместят по-долу. Пуснали един вол и зачакали да видят къде ще легне да пренощува. Там, където се спрял, решили да се заселят. И не сбъркали, защото Острица е като кътче от рая на 1211 м надморска височина.

„Не могат да ме мръднат оттук. Имам две дъщери, внуци и правнуци, при които мога да отида, но не искам. В Острица ми е най-добре“, казва Албена. Тя е доволна от живота си, въпреки че не е бил лек. Занимавала се е с тежък труд в местното ТКЗС до ликвидирането му, била е предачка и камериерка на Пампорово. Преди години се хванала да майстори мартенички, за да си докара някой лев към пенсията.

„Сега обаче и това вече не правя – очи нямам, а и пръстите ме болят. Убивам си времето с новини и филмчета. Телевизията е хубавото нещо на цивилизацията“, смее се Албена. И тя, както и другите жители на Острица, се радва, когато някой чужд дойде в селото да се полюбува на природата.

„Не се страхуваме от непознати, в планината лоши хора няма“, твърдят в Острица.

Още любопитни новини – четете тук