На снимката: Филип Станев и Тошко Йорданов

Проектът на Слави Трифонов е антисистемен и като такъв се опитва да взриви правилата. Но ходовете им в последните седмици изглеждат по-скоро аматьорски.

Без да са управлявали и ден, „Има такъв народ“ вече предложиха състав на две правителства и двама или трима министър-председатели. Ходовете на Слави породиха противоречиви оценки, а отношенията между ИТН и „Демократична България“ силно се изостриха.

Какво научихме от състава на проектокабинета?

Едва ли едностранно композираният състав на кабинета „Николов“ ще доведе до разведряване на отношенията между тях. В създалата се атмосфера на недоверие и взаимни нападки, по-скоро ще стане обратното: активните в социалните мрежи, медиите, близки до ДБ, а и протестни политици ще потърсят черни овци в правителството и направят опити за тяхното дискредитиране.

Името на кандидат-премиера Николов вече бе замесено в скандал заради непубликуваната му дисертация. За министър на вътрешните работи пък е предложен юристът Петър Илиев, който е проверяван за плагиатство и смятан за близък до БСП. Според медиите, а и според депутати от другите две протестни партии, той е щял да бъде кандидатът за премиер на ИТН, но е бил сменен в последния момент заради несъгласие от страна на ДБ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“.

Прави впечатление номинирането на Гроздан Караджов, бивш депутат от „Реформаторския блок“, за министър на транспорта. Някои биха казали, че това е протегната ръка към ДБ, други – че е по-скоро дяволита закачка.

Как се стигна дотук?

За мнозина ИТН направиха фалстарт още на 12 юли с прибързаното, звучащо като ултиматум, съобщаване на „първия“ им кабинет. На тези, които считат ходовете на ИТН за ексцентрични, може да се отговори, че проектът на Слави е антисистемен и по дефиниция – както формациите на Грило в Италия, Зеленски в Украйна и т.н. – се стреми да взриви правилата.

Резултатите от изборите на 4 април и 11 юли илюстрират това – трендът за ИТН е възходящ. Ала ходовете, които Слави и колегите му правят през последните седмици, често изглеждат по-скоро аматьорски, а не толкова антисистемни.

Кандидатът за премиер Пламен Николов ни в клин, ни в ръкав превърна срещата с журналистите във вторник в опит да изчисти името си и показа дипломите си и адресната си регистрация в Австрия. Дали заявката му да издаде сам дисертацията си и да я продава е спечелила положителни точки на ИТН можем да оставим без коментар.

Ако оставим бремето на връзките с НДСВ, Николай Василев, първата номинация за премиер на ИТН, всъщност бе най-силният от тримата кандидати.

От ИТН трябва да се научат да носят отговорност

Какво да кажем за неделната проповед на Трифонов от дивана, на която той бе съвсем неглиже? Слави заяви: Вижте, аз съм музикант, артист – не политик в глупав костюм на пингвин. Но някои интерпретираха вида и тона му като неуважение към избирателите. Той все пак е политически лидер, макар и на несистемна формация, и е неоспоримо, че трябва да се научи да носи отговорност.

Изходната позиция на ИТН бе ясна: имаме само 65 депутати, не желаем да ставаме заложници на другите играчи в 46-тото НС. Ако ни подкрепите – ОК, ако не – изборите не ни притесняват. Ексцентричните им ходове обаче засилиха изначалното недоверие към тях у потенциалните им партньори, които отказаха да попълнят празен чек за правителствена подкрепа. Под натиска на общественото мнение, което в мнозинството си иска кабинет, ИТН отстъпиха и заговориха за споразумения, макар думата коалиция да остана „мръсна“ за тях. Накратко: Слави и компания първо показаха прекомерна твърдост, която звучеше наставнически, после закъсняла и половинчата гъвкавост.

ДБ вкара ИТН в капан

ИТН налапаха и въдицата на ДБ, които, след като казаха, че няма да искат постове, изненадващо пожелаха от ИТН да припознаят министри от служебния кабинет. Отговорът на Слави бе очакван – „химията“ между него, Кирил Петков и Асен Василев, които вече бяха канени от ИТН, явно не се е получила. Така ДБ вкараха ИТН в капан – да отхвърлят министри с висок рейтинг, назначени от много популярен президент.

Симпатизанти на ДБ отдавна отказват да признаят на ИТН дори статута на борец за промяна или „партия на протеста“. Нещо повече, повтаря се непрекъснато, ала без факти, че Трифонов обслужвал интересите на ДПС. Ако бе проводник на ДПС и/или ГЕРБ, той можеше да осигури съставянето на правителство на подмяната още в предишния парламент. Но 45-ото НС не роди такова чудовище. Малко вероятно е да го направи и сега, защото целувката на Доган би означавала края на кариерата на Слави и то не само на политическата.

За ИТН е решаващо да се научи как да бъде антисистемна партия без да се замесва в нелепи опити за откриването на топлата вода. Добре е също избирателите на ДБ да осъзнаят, че хората, подкрепили ИТН, не са до един някакви профани или паплач, а заслужават уважение. Много от високообразованите кандидат-министри на ИТН изглеждат, поне на хартия, като личности близки до профила на експертите на ДБ. Или причината за нападките е в съперничеството, в ревността?

Ако няма разбирателство, ще се стигне до отлив на избиратели

Ако, както изглежда, ИТН и ДБ не се разберат, правителство няма да има, а шансът за кабинет с другите два мандата е нищожен.

С крамолите си партиите на протеста рискуват да опропастят електоралния си потенциал и да отблъснат поне част от избирателите си – тези, които не искат драма, не искат интриги, не искат да гледат сеир и борба за власт между тях, а желаят избраниците им да работят рамо до рамо.

Анализът е от „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук