Викингите са били бичът за цялото европейско крайбражие повече от 250 години и те са описвани като свирепи воини, които не се страхуват от никой, освен от собствените си богове, а сами всяват страх в сърцата на всички. Оказва се, обаче, че дори тези сурови хора са се страхували от нещо, което все по-силно ни притеснява и днес.
Мистериозният рунически камък Рьок, един от най-известните такива артефакти, е издигнат още в началото на 9 век в Швеция и съдържа най-дългия рунически надпис в света.
Доскоро истинското посление на руните оставаше неразкрито. Съвременно разчитане обаче произведе нов превод на надписа, като изследователите твърдят, че става дума за нещо болезнено познато и сега – климатична криза от началото на времето на викингите, преди 1100 – 1200 години.
Камъкът се смята за „голямата мистерия на викингската епоха“ и специалистите се опитват да го декодират от 150 години, разказва Хенрик Уилиамс, професор по нордически езици. Руническите камъни са мемориали – те казват „еди кой си издигна този камък заради еди кой си или еди какво си“. Камъкът Рьок „казва“, според новия превод, че е издигнат от баща в чест на своя „обречен на смърт син“, или „син, който ще умре“.
Учените обаче видяха много по-важна тема, засегната в надписа. Става дума за някой, който е умрял 9 поколения преди издигането на камъка, когато е имало голяма климатична катастрофа „и слънцето изчезнало“. Това съвпада с най-големия страх в северната митология – че слънцето ще изчезне отново. Има и разлики със съвремието. Докато днес ние се притесняваме, че планетата става гореща, викингите са се страхували да не я сковат ледове.
Събитието е известно на учените. Това е климатичната криза от 6 век, която била ужасна, казва проф. Уилиамс. Пластове прах от изригнали вулкани скривали небето и убили лятото за цели 3 години. Почти половината от хората измрели.
Академични експерти по лингвистика, религия и климат обединиха усилията си, за да разкрият значението на текста. Екипът успя да потвърди своята интерпретация на превода чрез сравнения и аналогии с други викингски текстове и монументи. Основният проблем е, че в руническите камъни няма пространство между думите и викингите използвали само 16 букви, за да покрият голямо разнообразие от звуци, каза Уилиамс. Освен това става дума за език на 1200 години и обещство, за което не знаем твърде много.
Той подчерта, че излизането на резултатите им в момент на небивал интерес към климатичната тема не е преднамерено, а просто благоприятно съвпадение, поради което към работата на екипа има огромен интерес.
Професорът се надява работата на учените да спомогне викингите да бъдат видени и в друга светлина – не само като морски нашественици и грабители, а и като хора, които си стоят у дома и обработват фермите си, като се страхуват от неща, които могат да повлияят на живота им.
Това, от което се страхували, те не се можели да избегнат, каза Уиламс, но ние можем да избегнем климатичната катастрофа, която се задава днес.
