Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов и заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова се срещнаха с омбудсмана Велислава Делчева, за да обсъдят аргументите за подаване на жалба в Конституционния съд (КС) по повод измененията в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Тези промени касаят изменения в Кодекса на труда, конкретно механизма за определяне на минималната работна заплата и трудов стаж. Информацията бе публикувана на сайта на КНСБ.
На 24 юли конфедерацията отправи искане до омбудсмана да използва своето конституционно правомощие да сезира КС с молба за установяване на противоречивост на разпоредбите, променящи текстовете в Кодекса на труда. КНСБ изрази загриженост, че с тези изменения се суспендира действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса, който регулира механизма за определяне на минималната работна заплата, и неоснователно се изменя чл. 355, ал. 2, свързан с изчисляването на трудовия стаж.
Капитанов акцентира днес на факта, че измененията в Кодекса на труда, които имат дългосрочни последствия върху трудовите и социалните права, са приети без спазване на законовите изисквания за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Липсата на какъвто и да било социален диалог противоречи на Директивата за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, която страната ни все още не е въведена в своето законодателство. В този контекст, игнорирането на социалните партньори не бива да се приема за просто процедурно нарушение, а като отстъпление от принципите на партньорство и консенсус, което противоречи на поетите ангажименти към ЕС и обезсмисля реалния социален диалог при вземането на решения, уточниха от конфедерацията.
Минималната заплата се отразява на 551 хиляди от работещите в България, а нейният размер остава най-ниският в Европейския съюз, отбеляза Иванова. В същото време цените на хранителните стоки не само че настигат, но дори надминават средноевропейските нива, което поставя гражданите в крайно затруднено социално положение.
Омбудсманът Делчева увери, че ще предприеме мерки за защита интересите на работещите българи. Институцията планира да сезира Конституционния съд относно обнародвания в края на миналата седмица Закон за бюджета, който КНСБ отбелязва, че е проблематичен.
По-рано днес министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви пред медиите, че не вижда проблеми в текстовете от държавния бюджет, свързани с минималната заплата и трудовия стаж, нито в конституционните жалби, подадени от политическите формации ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“, както и плановете за такава от омбудсмана.
На 24 юли 2026 г. парламентът окончателно прие държавния бюджет за 2026 г. По-рано същия ден парламентът реши да създаде нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя ще остане на нивото от 2026 г. – 620 евро.
