Вече ви разказахме за Настя Бочан – украинската студентка, която войната свари на „Еразъм” в Литва. Когато руската инвазия започна, тя тръгна за Украйна, за родния си град Лвов, за да бъде с близките си. След разговор с родителите си и двамата от които мобилизирани, баща и на фронта, а майка и като военен лекар, Настя взима трудното решение да бъде в помощ на родината си отвън. Така тя отпътува за Билгорай, град в Полша на 3 часа път с кола от Лвов, за да бъде възможно най-близо до семейството си и същевременно да помага на сънародниците си като доброволец.
Настя посещава доброволчески хъб, където помага за разпределението, набирането и доставянето на хуманитарна помощ за украинците, които по една или друга причина са останали в Украйна. През последните дни тя пътува до Лвов, където в момента са настанени стотици хиляди бежанци от Източна Украйна. Същевременно работи в неправителствена организация за защита правата на децата и семействата.
Така макар и на практика далеч от войната, работата на Настя я поставя очи в очи с последствията от нея – с ужаса в детските очи, с отнетото детство, със студа в бомбоубежищата, с ключовете, останали просто парче безполезен метал, с глада на възрастните, майките, децата…
В седем кратки истории тя ни разказва за хората, които е срещнала и за историите, които е чула и за всичко, което руската войска е отнела от мирните украински граждани.
„В доброволческия център влизат 4 деца с 2 по-възрастни жени. Жените бяха полякини, а едно от момчетата беше техен роднина. Другите три деца влезли с него, защото били съседи в тяхното село. Тези деца са на 14,11 и 9 години. Без родители. В чужда държава. Започнахме да говорим и да подготвяме консумативи за тях. Момичето, което е на 11 години, ме попита дали мога да я прегърна. И двете се прегърнахме и започнахме да плачем. По-голямата сестра направи същото. Сега те идват всеки ден в доброволчески хъб само за да ме прегърнат. Детството им е отнето от руската война в Украйна.
…
Прибрахме я на границата. Жена на 73 години, която се бори с рака, от Харков. Опитвала се е да се евакуира от Харков в продължение на два дни. Била е близо до онкологичен център в града, когато руските войници започнали да го бомбардират. Спокойният ѝ живот е бил отнет от руската война в Украйна.
…
При предоставянето на хуманитарна помощ в Украйна взехме за Полша майка с 4-годишно дете. Те са от Киев. Живели са близо до летище – едно от първите, които руските войници бомбардираха на 24 февруари. Малкото момиченце е видяло танкове, хеликоптери и е чуло сирените за въздушна тревога. Наложило се е да бягат, за да се спасят. Сигурността на живота им е била отнета от руската война в Украйна.
…
Работя в благотворителната фондация „DIIa.My“ и всеки ден получаваме молби от майки с деца от Киевска област. Някои от тях ми казват: „Живеем в бомбоубежище вече от една седмица. Тук е влажно и студено. Вече всички кашлят. Какво можем да направим?“, “ Имам дъщеря, тя е на 7 месеца. Може да яде само един вид бебешка каша, бихте ли ни помогнали да я получим? Защото съпругът ми не получава заплата и никой не знае кога ще получи заплата“, „100 деца с увреждания изобщо няма какво да ядат, те гладуват. Градът, в който се намират, е обкръжен от руски войници, нямаме достъп до града.“, „Ние сме 16 вкъщи, крием деца в мазетата си, бихте ли ни доставили малко храна?“. Бъдещето на децата ни е под заплаха заради руската война в Украйна.
…
Майка с 2 деца влезе в доброволческия център. Били на почивка, когато всичко започнало. Сега не могат да се върнат в Киев, защото къщата им е бомбардирана. Вече нямат дом. Завръщането им в свободна и мирна Украйна е отнето от руската война в Украйна.
…
Мъж дойде тичайки в доброволческия център и ни помоли да опаковаме, каквото можем, защото в тяхното село в Западна Украйна се грижат за 60 деца, които са били евакуирани от Суми. Хората там засега се хранят с плъхове. Достъпът им до основните нужди за живот е отнет от руската война в Украйна.
…
Разказът е от една от военните болници в Украйна. Пристигнал е нов войник, който е ранен. Медицинската сестра го попитала дали иска да яде. „Гладувах три дни“- отговорил войникът.
Така че, когато питате украинските си приятели „как сте?“, има само един отговор: в момента ние преживяваме най-силната болка, която човешките същества могат да си представят.“
Разказите на Настя ни показват как една иначе наречена от руските власти „освободителна мисия” в Украйна взима живота, спокойствието, свободата на обикновените граждани. Примрели от страх, те се надяват, че кашлицата ще мине, че лекарства ще дойдат, че храната ще стигне. Че помощ ще дойде. Че войната скоро ще приключи…
Всичко за войната в Украйна – четете тук
