От работилници в Перник до Париж, от глобалния бизнес до създаването на лична марка – пътят на дизайнера и предприемач Елена Китанова обхваща изкуството, маркетинга и френското майсторство в коженото производство, връщайки я към интересите, които са се зародили от ранна възраст. В момента тя работи по Elena Kitanov Paris – марка за кожени аксесоари, в която комбинира френското savoir-faire в луксозното производство на кожа с интерпретации на българската шевица.
На 22 октомври, по време на Forbes Women Forum 2026 в София, Китанова ще бъде сред участниците. Дизайнерката информира БТА, че ще участва в дискусията на тема „Какво, ако започна отначало? От успешна кариера към собствен бизнес – за риска, смелостта и решенията зад промяната“. Темата е силно свързана с нейния личен опит. След образование и многогодишен опит в маркетинга и международния бизнес, перничанката взема решението да промени професионалната си посока и да основе собствен бизнес.
От глобалния бизнес към дизайна
Елена Китанова се премества във Франция през 2001 г. на 19 години с цел да учи дизайн. Високите разходи за специализирано образование я накарат да промени плана и да се насочи към маркетинга и международната търговия. Завършва магистратура, а след това и втора магистърска степен по цифров маркетинг. Следват години в международния бизнес и управлението на марки. Решението да създаде Elena Kitanov Paris я връща към първоначалния ѝ интерес – дизайна и работата с кожа. За да развие практическите си умения, тя преминава през едногодишно професионално обучение по maroquinerie в Париж при опитен ментор от френската луксозна индустрия. След успешното полагане на изпита получава френската професионална квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris. Когато създава своята марка, Китанова търси начин да изрази уникалността си в конкурентната сфера на кожените аксесоари. Обръща поглед към българските си корени и стремежа да съчетае традицията на шевицата с усвоеното във Франция майсторство. „Исках да свържа две традиции, два вида майсторство – френското кожарство и българската шевица“, казва тя.
Българската шевица в съвременен прочит
В работата си Китанова не пренася традиционните мотиви буквално върху продуктите. Тя ги преосмисля и адаптира, така че да намерят място в съвременния дизайн. Например, в някои модели бродерията се изпълнява с метализирани корди, превръщайки се в декоративен елемент вградена в кожата. „Шевицата стана като метално бижу, вградено в чантите“, коментира дизайнерката. В други изделия мотивите са разположени под капака, придавайки релефен ефект, използвайки френска техника. Основният силует остава непроменен, а шевиците получават нови интерпретации. За Китанова е важно българското наследство да не остава само в традиционната си форма, а да се развива и достига до нова аудитория. Така тя вижда своите изделия не само като аксесоари, а като средства за изразяване на индивидуалността.
„Не просто да имат чанта, която да допълва облеклото им, а нещо, което наистина да подчертае личността им“, добавя тя.
От прототипа до готовия модел
Китанова създава няколко колекции, включително арт серии, при които всяка чанта получава индивидуален номер. В част от проектите тя и майка ѝ Татяна работят заедно, разработвайки техники за художествена обработка на кожата с различни цветове и метализирани листа. Някои метални компоненти също са ръчно обработени – със златисто покритие от каратово злато и свободно сребро. „Това придава на чантата истинска бижутерска стойност“, разказва Китанова.
Други колекции акцентират на бродерията, при която основният силует остава, а българските мотиви се интерпретират по нов начин. Прототипите се разработват в Париж, след което дизайнерката работи с подбрани ателиета в различни европейски държави. Процесът за изработка на един модел може да отнеме около седмица. Според нея, изборът за работа в Европа идва от желанието да запази традицията и качеството на местното кожарско майсторство.
Китанова използва и висококачествени кожи, останали от производството на водещи френски марки, за лимитираните си колекции. Така ненужните материали получават ново приложение в ограничени, авторски серии.
Марка Elena Kitanov Paris се популяризира предимно онлайн. В Париж периодично показва колекциите си в временни пространства, организирани съвместно с други дизайнери. Нейни чанти са представяни и в България и Япония.
Тя подарява свой модел на Лили Иванова за концерта на певицата в зала „Олимпия“ в Париж на 24 май тази година.
Международно признание в Париж
В началото на април, Elena Kitanov Paris получава признание „Лауреат“ на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“, проведен в Conseil économique, social et environnemental (CESE) в Париж. Наградата е връчена от Румяна Чеков, икономически и търговски съветник към Посолството на България в Париж, от името на посланика на България във Франция Радка Балабанова. Признанието има особено значение за Китанова, поради ясно изразеното присъствие на българските културни мотиви в творенията ѝ.
„Това наистина изведе България на преден план. Показва, че българската шевица може да е част от съвременна еволюция“, отбелязва тя.
Да започнеш отначало
Решението за стартиране на собствен бизнес идва след над две десетилетия в живота и кариерата във Франция. Китанова споделя, че началото не е било лесно. Адаптацията към новата култура и необходимостта да доказва професионализма си като чуждестранен гражданин изискват постоянство и усилия. „Ако направим сравнение между местна французойка и чужденка, чужденката трябва да се доказва два до три пъти повече“, казва тя.
Многократно е обмисляла да се върне в България, но взима решение да остане и да се развива във Франция.
„Често съм искала да се върна, но си казах, че въпреки трудностите, трябва да остана. И с упорита воля останах тук 25 години“, споделя Китанова. Съветът ѝ към младите, стремящи се да учат или да изградят кариера извън България, е да са подготвени за предизвикателствата и да не се отказват при първите трудности.
Началото е в Перник
Въпреки че професионалният ѝ път преминава през Франция, интересът на Елена Китанова към изкуствата и работата с разнообразни материали започва в родния ѝ Перник. Тя израства в семейство на творци. Майка ѝ Татяна е била директор на Обединения детски комплекс (ОДК) в Перник и е преподавала скулптура и приложни изкуства. Баща ѝ Китан е художник. Като дете, Елена често прекарва време с майка си в ателиетата на ОДК, където за пръв път се запознава с различни материали, включително кожа.
„Постоянно бях с майка си. Тя ме водеше в ателиетата, където имаше всевъзможни материали. Тогава за пръв път докоснах кожените материали и започнах да правя различни неща с тях“, разказва Китанова. Първо създава облекла за куклите си, а по-късно изработва хартиени прототипи под формата на обувки, които продава в книжарница в Перник, с което прави първите си стъпки в предприемачеството. След това експериментира с чанти, изработвани интуитивно, без специално обучение в кожарството.
Семейната среда оформя и отношението ѝ към формата, материала и детайла. „Те ми помогнаха да виждам различията в природата, да различавам нюансите, а също и да правя от недостатъка предимство“, разказва Китанова за родителите си.
Традицията на българската шевица също е част от детството ѝ – бабите ѝ я учат да шие и бродира, и част от семейните образци съществуват и до днес. Години по-късно именно тази традиция става важен елемент от дизайнерския ѝ подход.
Перник остава част от историята ѝ
След 25 години в Франция, Китанова продължава да се връща в родния си град и следи промените в него. Тя смята, че Перник придобива по-съвременен облик, а културният живот е сфера, в която се внедряват креативни и иновативни идеи.
„Може да се каже, че е станал красив и привлекателен център, особено за младите. Винаги ми е приятно да се връщам и да забелязвам промените“, коментира тя.
Като особена стойност за града тя посочва Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Според нея събитието демонстрира как местната традиция може да стане културен език, притежаващ международна видимост. „Въпреки бавния напредък, има положителни промени и развитието продължава напред. Това много ми се нрави“, добавя Китанова.
