При драконовски мерки за сигурност (включващи непрестанно кръжащи над Балтийско и Северно море разузнавателни и бойни самолети, под непрестанен спътников контрол) в Литва вече се събират лидерите на страните-членки на НАТО за участие в ежегодната среща на върха на алианса.
Тази среща може да стане съдбоносна за Киев и крайно неприятна за Москва, защото основният въпрос, който ще се обсъжда на нея, е членството на Украйна в НАТО, коментира БиБиСи.
Припомняме, че българската делегация е водена от премиера Николай Денков, а не както от години насам – от президента, който и да е бил той. Очевидно е защо. Дали са ни помолили да не пращаме Радев, или ние сами сме си го непратили, вероятно ще остане тайна поне до края на войната.
Тази вечер във Вилнюс пристигат лидерите на „голямата четворка“ на цивилизования Запад – Джо Байдън, Емануел Макрон, Олаф Шолц и Риши Сунак. Президентът на Украйна също ще участва в срещата, потвърди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
По-рано украинският лидер неведнъж даде да се разбере, че ще дойде само в случай, че НАТО планира официално да покани Украйна в алианса, но такива гаранции никой не му даде. Джо Байдън каза, че повечето членове на НАТО не виждат възможност да бъде приета Украйна в разгара на войната с Русия, но това не отменя възможността да бъде поканена да се присъедини след края на войната.
При това външният министър на Украйна Дмитро Кулеба съобщи днес, че страните от НАТО са готови да разгледат заявката на страната му за членство в ускорен порядък – без потвърждаване на „пътна карта за членство“, каквато по принцип изпълняват всички кандидат-членове. Това обикновено е списък с реформи, които страната кандидат трябва да проведе преди встъпването си в алианса. (От Финландия и Швеция също не бяха искани реформи, но то е защото те нямат нужда от такива – провели са си ги преди десетилетия, без никой да ги кара, б.р.).
Приветствам това решение, което съкращава пътя ни към НАТО. Това е най-добрият момент, за да получим яснота по поканата към Украйна да стане член на Алианса“, написа Кулеба в своя Туитър.
Руската агресия в Украйна продължава вече повече от 500 дни. До май тази година съюзниците, начело със САЩ, Европейския съюз и НАТО, са отделили за Киев хуманитарна, военна и финансова помощ на стойност 165 милиарда долара.
И, както каза през уикенда Йенс Столтенберг, от срещата във Вилнюс Русия ще получи много ясен сигнал.
Редакторът в европейския отдел на БиБиСи Катя Адлер получи от анонимни високопоставени източници в алианса какъв ще бъде този сигнал. И по-точно: ще се ограничи ли НАТО до продължаване на военната и всякаква помощ, или могат да се очакват по-решителни стъпки.
Според Адлер се очертават 5 основни теми:
1. Стратегическа поддръжка
Русия трябва ясно да разбере: Западът не се е уморил и не губи интерес към Украйна. Да очаква и да се надява Москва, че потокът помощи към Киев ще стихне, е безсмислено. „Тази помощ ще продължава все по-усилено“, казва пред Катя Адлер един от източниците.
Кореспондентката била удивена колко спокойно се отнасят събеседниците й към темповете на украинското контранастъпление, които изглеждат по-бавни от очакваното. Както каза наскоро външният министър на Великобритания Джеймс Клевърли: „Това е война, а не холивудски екшън. Всяко нещо с времето си.“
2. Отбранителен комплекс
На фона на продължаващите бойни действия една от главните теми във Вилнюс ще бъде засилване на темповете на европейската военна промишленост (включително и българската, б.р.), което да даде възможност за обезпечаване на Украйна с всичко необходимо, като едновременно се съхранят необходимите отбранителни възможности на страните от Европейския съюз (включително и на България, б.р.).
3. Гаранции за безопасност на Украйна
Предвид това, че Украйна не е член на НАТО, Великобритания, САЩ, Франция и Германия ще сформират т.нар. „Коалиция на добрата воля“, която веднага ще предостави на Киев гаранции за безопасност. Детайлите ще се обсъждат в рамките на срещата, но „голямата четворка“ кани и други страни да се присъединят към коалицията (България също може да се чувства поканена, б.р.).
4. Съвет Украйна-НАТО
На втория ден от срещата във Вилнюс ще се събере неотдавна сформираният Съвет НАТО-Украйна, който бе създаден за по-тясно сътрудничество между Киев и алианса и чрез който Украйна ще получи по-широк достъп до ресурсите на НАТО.
5. Ускорена процедура за Украйна
НАТО вероятно ще избави Киев от един от етапите за встъпване в алианса, стандартна за другите кандидатки досега – изготвянето и реализацията на документа, наречен „План за действие при подготовка за членство в НАТО“ (известен у нас и като „пътна карта“, б.р.).
Днес това беше потвърдено от украинския външен министър Михайло Подоляк и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който обаче добави, че предложението му трябва да бъде утвърдено от страните-членки.
Окончателно решение не е взето, но съм уверен, че по време на срещата ние ще демонстрираме единство и ще дадем на Украйна убедителен сигнал“, каза Столтенберг.
Според кореспондентката на БиБиСи Катя Адлер в деня преди срещата в НАТО-вските кръгове се усеща пълно единодушие по украинския въпрос. (Припомняме, че във Вилнюс е българският премиер Николай Денков, а не „миролюбецът“ Радев, който със сигурност щеше да размъти водата на единомислието, б.р.).
Всички, които ще седнат около масата във Вилнюс, разбират необходимостта за подкрепа на Украйна в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, подчертава БиБиСи.
Можем само да си представим в какво състояние на бойна готовност са всички ракети, самолети, подводници и спътници на НАТО (най-мощният военен съюз на цивилизовани държави в историята на човечеството, сред които и България, б.р.), които трябва да защитят сигурността на най-цивилизованите световни лидери (сред които и българските, б.р.), опитващи се да наложат ред в относително подредената доскоро Европа, която един маниакален диктатор се опитва да съсипе без никакви задръжки.
Всичко за войната в Украйна – четете тук