Център на тържествата е Пловдив, а празникът ще започне в катедралния храм „Света Богородица“, където митрополит Николай ще отслужи молебен. Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов.
По традиция членове на Комитет „Родолюбие“ ще пресъздадат пред военния клуб част от историческите събития – завземането на конака и арестуването на генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Ще прозвучи и Възванието на Българския таен централен революционен комитет, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България.
Отворена за безплатни посещения ще е постоянната музейна експозиция, посветена на Съединението. Гостите на музея ще могат да разгледат и изложбата „Пловдив в културната история на България”, посветена на домакинството на града като Европейска столица на културата през 2019 година.
Кулминацията на празника ще е тържествената заря проверка пред паметника на площад „Съединение”, по време на която слово ще произнесе президентът Румен Радев и която БНР ще предава пряко от 20:30 часа.
Когато говорим за Съединението, имаме всички основания да го правим с гордост и високо вдигната глава. Това е един политически акт, на какъвто малко други народи са били способни.
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
