Днес се навършват 55 години от закриването на последните концлагери на комунистическия режим в България – тези край Ловеч и с. Скравена, в които без съд и присъда за няколко години преминават хиляди хора, а стотици са убити. На същата дата през 1962г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие своето тайно творение, което създава през 1959г. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.
Трудововъзпитателните лагери, често наричани именно концлагери, са държавна институция, част от наказателната система, съществувала в рамките на тоталитарния комунистически режим в България. Създадени са с Наредба-закон за създаване на трудововъзпитателни общежития от 20 декември 1944 година, приета от правителството на Кимон Георгиев и функционират до края на режима, с особена интензивност до 1962 година.
Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение – без съдебен процес – хора с криминални прояви и „застрашаващи обществения ред“. Първоначалният срок на затваряне е бил до 6 месеца, но той е могъл да бъде удължаван многократно със заповед на вътрешния министър. Десетки хиляди затворници са изпратени в тези институции.
История на трудовите лагери в България
В началото на 1945г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателни центрове. Решението е одобрено от всички партии в Отечествения фронт, включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешното работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция. Според сведения, между 1944 и 1962г. има приблизително 100 лагера за принудителен труд в страната. Между 1944 и 1953г. около 12 000 мъже и жени минават през тези лагери и допълнителни 5000 между 1956 и 1962 г. Според един свидетел само в лагерът Белене има 7000 през 1952г. Друга оценка е общо 186 000 затворници през този период. Окончателен брой е трудно да се установи.