Всяка година на датата 24 юни отбелязваме празника на билките – Еньовден. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти”, „играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Навръх Еньовден билките са най-лековити, гласи традиционното схващане на билкарите. Денят открай време се празнува по българските земи с обичаи, насочени към здравето на семейството.
„В миналото хората са празнували настъпването на лятото – времето на усилен земеделски труд, в което са разчитали, освен на собствените си сили, и на милостта на природните сили. Животът в унисон с природата и нейните богатства намира отражение в обичая на този ден дори брашното за обредната питка да се замесва със зелена клонка“, споделя доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С билките, събрани на Еньовден, според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов.
