Ясно е, няма спор. Никой семпъл путинофил няма да те разбере, когато му обясняваш, че демокрацията може да е несъвършена, но по-добър и справедлив обществен ред още не е измислен.
Той, клетият, ще те гледа изпод козирката на ушанката си, ще ръфа глава лук, ще отпива от хенд-мейд пърцуцата си и ще те оборва с уроците по история, които са му набивали в главата по времето на соца: Русия е най-велика на света, руският щангист е най-як, руското джудже е най-високото джудже, а на нас само ни остава да се стремим да доближим тяхното величие. Русия ни е освободила няколко пъти – путинофилът е сигурен, само не може да си спомни колко пъти точно. От турците – ясно, после от фашистите, после от кои беше… джендърити? американцити? йевропейцити? Или тя сега щяла била да ни освобождава, ааа, да, бе, сетих се!
А имаше начин да не става така. Но самодоволният, демократичен Запад гледаше само в своята паничка и си мислеше, че ще му се размине. Не че не му се разминава пак донякъде, защото между него и Путин има една Украйна, която сега си дава живота, за да не довтасат путинците в Амстердам, Виена, Барселона и да експроприират на местните жители тоалетните чинии и юрганите, за да си ги носят в Путинистан.
Забелязал съм следното: най-яките путинофили в България са тези, които никога не са стъпвали в Европа и на други цивилизовани места. Тези, които са прекарали голяма част от съзнателния си живот до качето с кисело зеле и бидончето домашнярка в мазето. Те си представят, че руската провинция е по-благоустроена от българската провинция и никой не може да ги убеди в обратното. И че ако на телевизора Прага и Мадрид изглеждат добре, то това е подла измама – пробутват ни я, за да ни правят скомина. И ако в Мюнхен пият големи бири на Октоберфест, то е театър, пунта мара – ние тука и с малки (но много) бири така се налюскваме в центъра при Мимито, че яла да ме видиш, майно льо!
Ето ми я неосъществената идея:
Европа трябваше да почне отдалече, още от началото на 90-те, когато СССР се скапа поради собствената си непригодност и благодарение на Рейгън и Тачър, светла им памет.
Европа трябваше да организира екскурзии за цели семейства. Да наблегне на руски, български, румънски и албански семейства – от държавите с най-хард, отвратителен, промиващ мозъка комунизъм. По едно от всеки вход на всеки панелен блок. Да ги разходи на свои, европейски разноски, по европейския свят. На екскурзия, с доволно ядене, пиене, хотели, забележителности и стандартни екстри, без прекаляване. Месец. Без задръжки, без проповеди, без задължения – просто Европа трябваше да покаже (особено на руснаците), че на този свят има нещо различно от сивота, мизерия, къркане в кухнята и милиционер зад гърба. После да ги върне по родните им страни (или поне тези, които се качат на обратния самолет, влак, автобус), за да разкажат на съседите си какво са видели.
Подозирам, че при добро стечение на обстоятелствата и реализация на един такъв странен и абсурден проект, днес нямаше да има война в Украйна. Нямаше едни привидно нормални хора да твърдят (по улиците на Москва, Петербург и София), че „Западът иска да ни завладее!“
Ако бяха видели Запада с очите си, те щяха да искат той, Западът, да ги завладее незабавно и немедленно.
На българския провинциален путинофил му стигат 50 кинта на ръка и безплатна разходка до „Софето“, за да яхне автобуса, платен от Копейкин (респективно – от руското правителство). Да довтаса в София и да затваря с потното си тяло централни улици, скандирайки и разнасяйки плакати с идиотщини от сорта: „Западът ще ни завладее!“ (явно е по-добре да ни завладее Русия), „Искат да направят децата ни джендъри!“ (кой го иска бе, аланкоолу от Добричките селения?), „Ще пратят децата ни на война!“ (няма да ги пратят, лельо, споко, въпросът е: кой започна скапаната война?). И за разкош: „Съд за това правителство!“ (сякаш министрите в един кабинет на 3 дни вече са извършили тежки престъпления, преди още да са се запознали един с друг).
Само моля някой да не каже, че се гавря с провинцията – аз самият съм дълбок провинциалист, роден на село и расъл далеч от жълтите павета, освен това до ден днешен не харесвам София и знам защо. Говоря за духовния провинциализъм, от който и много кореняк-софиянци никога няма да се отърват.
Беднотията ражда тъпота и обратното. Не че богатството непременно ражда умнота. Но калното колело на неизтребимата (дори в центъра на европейската столица София) българска каруца се върти и, опасявам се, ще се върти до пълната и окончателна победа на комунизма, когато всички ще сме еднакво умни и еднакво богати. В смисъл – всички ще са държавни чиновници с министерски заплати и всички ще карат волво.
Е! Как да стане тая работа? Нали на някой (да речем Костадин) ще му се прииска да подкара ауди-а-8. Не за друго, а за да се изфука пред комшията с волвенцето.
Идеята за българския путинизъм може да се роди в главата на някой с шепа копейки в главата, вместо мозък. Може и да не е конкретен човек. Но той очевидно изпитва силна любов към себе си, към джоба си и към нищо друго. На него не му пука, че любимите му путинокантропи онзи ден взривиха язовир на Днепър. Днес плажовете на Одеса са задръстени от химикали, мръсотия и отрови, Одеса вече няма плажове за години напред. На тоя русолюб за Одеса окото му не мига окото, какво да я мисли и нея.
Но дава ли си сметка на колко километра е Одеса от Варна и как се въртят черноморските течения?
Протестите са нещо нормално и демократично. Но трябва поне да имат някакъв повод, нали? Малоумно и очевидно платено е да протестираш срещу факта, че е създадено правителство от непримирими до вчера противници. Такива са правителствата в половин Европа.
Забравих, тях Европа не ги интересува. Техните пъпове са хвърлени на Червения площад.
Още актуални коментари – четете тук
