След вторият банкрут само за десетилетие, оцеляването на „Ал Италия” (Al Italia), отново зависи от привличането на купувач, които да постави на преден план плюсовете на италианския пазар, вместо да налива пари в един от най-непечелившите бизнеси в Европа.
Само че този път, надали ще се появи такъв кандидат инвеститор.
Спасяването на Ал Италия през 2008-ма година позволи да се види възраждането от пепелта на 60-годишната компания чрез сливането с техния съперник „Еър Уан”(Air One), който бе финансиран от група водещи италиански банки и собственост на правителството.
От тогава компанията е загубила почти 3 милиарда евро. Правителството се освободи от своите дялове и вече на няколко пъти заяви, че ренационализацията не е на дневен ред, докато „Уни Кредит” (UniCredit) разкри, че от само миналия месец е на загуба от 500 милиона евро поради участието си в спасителния план на консорциума „Компания Аереа Италиана” (Compagnia Aerea Italiana).
Базираната в Абу Даби „Етихад Еъруейс” (Etihad Airways) се провали в опита си да спре загубите в „Ал Италия”, след като се сдоби с 49% от компанията през 2014-та и наливането на 1 милиард евро към момента надали изглежда добре на потенциалните инвеститори.
„Наистина не изглежда добре”, заяви Джонатан Вобер, аналитик в Центъра по авиация.”Правителството е категорично, инвестиции няма да има, акционерите отказват да наливат пари, докато служителите не се съгласят с плана за финансови рестрикции, а пък големите авиокомпании изчакват колапса на „Ал Италия”, за да могат да запълнят освободеното пазарно пространство”.
Акционерите гласуваха анонимно за започване на процедура по несъстоятелност, заради отказа на работниците да приемат съкращаване на 1,600 бройки, което е свързано с рефинансирането на 2 милиарда. Според италианските закони, правителството ще назначи надзорни органи, които трябва да решат бъдещето на компанията.
„Етихад” няма да продължи инвестициите си, без участието на всички акционери. Борбата да се накара „Ал Италия”да плати дълговете си може да се отложи, в предвид 49%-ата граница на дялове, която Европейския съюз е наложил на компании извън блока. Тази спънка спира плановете на гиганта от Персийския залив за пълен контрол.
Потенциален инвеститор би бил и съперникът на „Етихад” в Близкия Изток „Катар Еъруейз”, който наскоро закупи 49% от италианския регионален оператор „Меридиана” (Meridiana). Докато „Меридиана” би имала възможността да закупи „Ал Италия”, „Катар Еъруейз” отново ще бъдат ограничени до 49% от общото цяло.
Сред авиолиниите с възможности да закупят „Ал Италия” е и „Еър Франс”, но те вече взеха дял на стойност 323 милиона евро през 2009-ата година, и поради претърпените загуби, френската компания отказа да вземе участие в увеличаването на капитала през 2013-ата година. В рамките на две години след това, французите намалиха дяла си до малко под 1%.
Собственикът на „Бритиш Еъруейс” – IAG SA, не се счита за потенциален купувач, предвид че компанията се специализира в дълги полети, особено през Атлантика, а не във вътрешния пазар на Европа.
Превозвачите специализирали се в ниско тарифни полети като „Райънеър” и „ИзиДжет”, най-вероятно ще си седят мирно и ще оставят картите да се изиграят. „ИзиДжет” досега е предприел само едно голямо придобиване в историята си, а „Райънеър” има няколко поглъщания, твърдейки че е по-добре да не оставя ефикасните си съперници на съдбата на фалита. Ирландският превозвач беше №1 в Италия за 2015-ата година с 23% пазарен дял, срещу 18% за „Ал Италия”, според анализ на университета в Милано.
„Пропастта в пазара на превозите „от точка А до точка Б”, която ще се отвори след ликвидацията на „Ал Италия”, ще бъде запълнена много бързо от други, по-печеливши авиолинии”, обяви в доклада си Свен Рейнке, старши вицепрезидент и анализатор в „Мудис”. Начало на формуляра
Липсата на желаещи купувачи оставя „Дойче Луфтханза” (Deutsche Lufthansa), като най-добрият шанс за спасение на Ал Италия. Край на формуляра
Германският гигант определено има опит с възстановяване на закъсали авиолинии, като се започне от 2005-ата година, когато беше закупена „Швейцарската международна авиолиния” (Swiss International Airlines), мине се през „Австрийските авиолинии” (Austrian Airlines) през 2009-ата и се стигне до миналата година, когато германците се съгласиха да поемат пълния контрол над „Брюкселските авиолинии” (Brussels Airlines).
„Луфтханза” планира да интегрира белгийците в ниско бюджетната линия „Евроуингз” (Eurowings), а също така е на път да закупи 38 самолета от непечелившата местна компания „Еър Берлин” (Air Berlin).
Докато изпълнителният директор Карстен Шпор заяви, че пълно поглъщане на Еър Берлин (Air Berlin) е възможно, то финансовия директор Улрик Свенсон беше категоричен на 27-ми април, че компанията „няма намерение да купи италианската компания”.
Въпреки това, „Ла Стампа” обяви на страниците си в неделя, че „Луфтханза”, може да бъде въвлечена в преструктуриране на компанията, заедно с „Етихад” и местния железопътен оператор „Феровие дело Стато” (Ferrovie dello Stato). Такава сделка би ограничила „Ал Италия” до полети на далечно разстояние, и високоскоростни влакове за по-близките дестинации.
В крайна сметка, единствените активи на „Ал Италия”, които могат да привлекат внимание, са самите самолети. Дори преди „Ал Италия” да започне процедурата по несъстоятелност, от „Малайзийските авиолинии” (Malaysia Airlines) открито преговарят с фирми, които разполагат със самолети Еърбъс SE A330.
Автор: Кристофър Джаспър
