Няма да гласуваме машинно на местни и парламентарни избори, решиха депутатите с направените на първо четене промени в Изборния кодекс.
Предложението машинното гласуване да има единствено в изборите за президент и Европейски парламент дойде от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“, а в зала бе подкрепено с гласовете на 122 народни представители.
96 гласуваха с „против“, а един се въздържа.
Аргументите на вносителите са свързани с това, че изборите с многомандатни избирателни райони са значително по-сложни от останалите, а това налага по-различни бюлетини, както и по-сложен софтуер.
Вносителите се позовават и на доклада на ЦИК за европейските избори, провели се у нас на 26 май, според който машинното гласуване е неоправдано скъпо. Тогава такова се проведе в 3 000 секции в страната, а последните промени в изборното законодателство предвиждаха на местния вот наесен те да бъдат увеличени на 6 000.
Против предложението и в подкрепа на машинния вот категорично се обявиха останалите две парламентарно представени опозиционни партии – ДПС и БСП.
За запазването на машинното гласуване на предстоящите избори за общински съветници и кметове се застъпиха още някои от партиите извън парламента.
По предложение на председателя на правната комисия Анна Александрова пък срокът за предложения по законопроекта между двете четения бе скъсен на 3 дни. Това обаче предизвика бурната реакция на опозицията.
„Искате максимално бързо да прокарате тези промени преди ваканцията и спокойно да си идете на морето“, заяви Иван Иванов от БСП.
Как протекоха дебатите в пленарната зала, може да прочетете:
