Главата на Римокатолическата църква стъпи на македонската земя, кацайки на летището в Скопие, с което започна историческото апостолско посещение в Република Северна Македония. Папа Франциск бе официално посрещнат от президента Георге Иванов и премиера Зоран Заев по традиционния начин – с хляб и сол.
В делегацията, посрещаща Светия отец, присъстваха вицепремиерът Буяр Османи, външният министър Никола Димитров и кметът на Скопие Петре Шилегов, както и епископът на Скопие Киро Стоянов и председателят на Комисията за религиозни общности Дариан Сотировски.
Както се изрази и за България, Светият отец нарече и Северна Македония „мост между Изтока и Запада“ и място, където се срещат много културни течения и което олицетворява характеристиката на региона.
„Чрез елегантните свидетелства за византийското и османско минало, възвишените стени и великолепния иконостас в древните църкви, които говорят за християнското присъствие, датиращо от апостолските времена, Северна Македония отразява дълбочината и богатството на хилядолетната си култура“, каза папа Франциск в обръщение към държавното ръководство и дипломатически корпус в президентската вила в Скопие – Позволете ми да кажа, че тези големи културни съкровища представляват отражение на вашето безценно наследство: мултиетническото и мултирелигиозното лице на хората, завещанието на богата и сложна история на отношения, които са градени с векове. Тази смес от култури и етнически и религиозни групи доведе до мирно и трайно съжителство, където тези индивидуални идентичности са намерили израз и са се развивали без взаимно отхвърляне, господство или дискриминация.“
Папата насърчи македонския народ „да продължи пътуването си“ и Северна Македония да бъде „фар на мира“.
„Нека Бог пази и благослови Северна Македония, да запази единството и да й даде благополучие и радост! – каза той – За първи път един наследник на апостол Петър идва в Република Северна Македония. За мен е истинска чест, че мога да го направя на годишнината (25 години) от установяването на дипломатически отношения със Светия престол, които бяха осъществени няколко години след обявяването на независимостта през септември 1991 година. Тук всъщност различната религиозна принадлежност на православни, мюсюлмански, католически, еврейски и протестантски, както и етническата принадлежност на македонците, албанците, сърбите, хърватите и други, създават мозайка, в която всеки камък е необходим за оригиналността и красотата на цялото. Красота, която ще достигне до най-големия си блясък до такава степен, че можете да я пренесете и засадите в сърцата на новите поколения.“
След речта си в президентската вила в Скопие, папата положи цветя и се помоли пред паметника на Майка Тереза в македонската столица.
На площад „Македония“ ръководителят на Римокатолическата църква отслужи Света литургия, на която присъстваха повече от 15 хиляди граждани от страната, както и височайши гости, поклонници и чуждестранни граждани, преди всичко от по-широкото съседство.
Посещението на папа Франциск се разглежда като исторически акт и се реализира в изключително важен за страната период, когато се проправя пътя на европейските и евроатлантическите интеграции. То укрепва вътрешното сближаване и носи послания за помирение и солидарност, пише МИА.
