Херман Ван Ромпой – бивш министър-председател на Белгия и бивш президент на ЕС участва в конференцията „Политиките на България в евроатлантическата реалност“, организирана от ДЕБАТИ.БГ. На форума присъстваха още посланикът на САЩ в София Н.Пр. Ерик Рубин, президентът (2012-2017г.) Росен Плевнелиев, бившият министър-председател и настоящ конституционен съдия Филип Димитров и икономистът Красен Станчев.

ДЕБАТИ.БГ публикува пълният текст от речта на Херман Ван Ромпой.

 

Скъпи Емил, Ваши превъзходителства, дами и господа, господин Президент, скъпи български приятели, какво е състоянието на Европейския съюз (ЕС) и на къде сме се запътили? Това са два въпроса, на които днес ще се опитам да отговоря.

Първо в политически контекст фрагментирането на националните пейзажи, колебливостта на гласоподавателите и гравитирането към екстремистки настроения е проблем за голяма част от държавите членки на ЕС. Има много малцинства в нашите държави и силата на управлението е отслабена. Как може Европа да бъде по – силна, когато държавите членки в нея са слаби?

Политическата стабилност  е свързана с ролите на социалните мрежи. Не само, че съществуват външни новини и манипулация, но има и тенденции към индивидуализация. С хората се свързват директно без посредници както традиционните медии, така и социално политически единици. Има хора, които чуват само това, което искат да чуят. Това води до затвърдяване на гледните точки и поляризация, която понякога води до блокирани общества. В известен смисъл това е порочен кръг.

Херман Ван Ромпой
на снимката: Херман Ван Ромпой – бивш министър-председател на Белгия и бивш президент на ЕС

Много проблеми изискват европейски подход, като, например, миграцията, тероризмът, климатичните промени. Много от европейските правителства не правят достатъчно, за да усетим по -добре подкрепата на Европа и така решаването на проблемите е по–трудно.

От друга страна, дами и господа, подкрепата към членство в ЕС е по – силна от всякога. Такива резултати не са наблюдавани през последните 27 години, особено сред младите. 62 % от европейците считат, че за държавите им е добре да бъдат членове на ЕС, само 11% смятат, вярват в противното.

В България процентите са 55 срещу 31. Ако утре се проведе референдум и попитаме европейските граждани как биха гласували, 68 % от тях ще искат да останат в ЕС. За България този процент е 64%. Основните партии се страхуват от популистите и от антиевропейския дискурс, но всъщност за проевропейските политики има много по – голяма подкрепа, отколкото предполагат.

Нищо голямо не може да се построи върху страх. 75 % гражданите в Еврозоната са „за“ въвеждане на еврото. Това е най – високият процент от въвеждането му. Има и негативни аргументи. Брекзит създаде предпоставка за нестабилност, но в резултат на това сега хората гледат на Европа като на котва, приемат я като зона на стабилност. Гражданите не искат да добавят нестабилност към свят, който според тях е достатъчно нестабилен.

Между другото популистите вече не са „за“ излизане от ЕС, амбициите им са да блокират и да разрушат функционирането на европейските институции колкото може повече, но отвътре. Голямата част от гражданите в Европа са против излизане от ЕС и поради това популистите трябваше да променят стратегиите си. Никога не забравяйте популистите искат да бъдат популярни.

Херман Ван Ромпой
на снимката: Херман Ван Ромпой – бивш министър-председател на Белгия и бивш президент на ЕС

Единният съюз и единната му връзка като еврото прави излизането от Съюза още по – трудно. Свързано с много висока цена. Ако една страна напусне ЕС, трябва да  излезе и от европазара. Финансовите пазари ще я накажат  достатъчно строго. След Брекзит паундът е обезценен с около 20 %. Следващият Европейски парламент ще продължава да има проевропейско мнозинство, но не трябва да забравяме, че функционирането на европейските институции ще е по-сложно. Това е така, защото в Европейския парламент ще има коалиция от поне три партии.

Дами и господа, без възобновено доверие в ЕС и неговите институции, болестите на нашия Съюз ще продължават. Трябва да стигнем до сърцевината на проблемите, а каква е тя ?

Резултатът от политиките дава на гражданите чувството, че те са по–добре защитени, отколкото при националните си правителства, но по – добре защитени срещу какво?

Срещу реална или предполагаема опасност или проблем като незаконна миграция, тероризъм, липса на работни места, измами, корупция и опасността от Русия. Въпреки осезаемите резултати, свързани със заетостта, въпреки постигнатите резултати в борбата с климатичните промени и нелегалната миграция, по –късно ще дам някои цифри за тези явления, доверието е нарушено поради многото кризи през последните няколко години.

Доверието си отива бързо, но се връща бавно. Доверието в ЕС е 42 %, в България 53%, по –високо от доверието в националните правителства. Средно общо е 33 %. Ако хората се чувстват незащитени, те няма да са склонни да подкрепят нашите открити общества и открити икономики. Популизмът понякога отива по – далечеот критикуването на ЕС. Три държави ерудират върховенството на закона и определени процедури, свързани с европейските договори. Либералната демокрация е в противоречив термин.

Все още не съм говорил по темата за Брекзит. Годините евроскептицизъм във Великобритания изиграха роля върху процесите в тази държава, но Брекзит ни показва  много по – голям популизъм в страната. В мирните времена, много хора понякога вървят срещу собствените си материални интереси. И едно излизане без сделка може да доведе до разрушаване на самата Великобритания, до разпадане да самото Обединено кралство.

Обединеното кралство е най –неитегрираната държава в ЕС. Те казват, че са само част от Общия пазар, но не от Шенген или Еврозоната. А това са два от стълбовете на ЕС. България има амбицията да стане част и от трите стълба, което значи да се присъедини към сърцето на Европа.  Колко независима може да бъде една държава с 66 млн. души население в един взаимосвързан свят. Според мен, това е илюзия във Великобритания.

Тя показа склонност към компромис по отношение на излизането си от ЕС, но засега няма друго споразумение освен това да не излиза от Европейския съюз без сделка. Великобритания се оказа в абсурда ситуация, в която може би трябва да се организират европейски избори в страната, три години след референдума за  напускаме на ЕС. Ще кажа една традиционна английска фраза: „Очаквай неочакваното”. Има цена, свързана с излизането от ЕС, иначе Брекзит представлява скок в пропастта. Ако няма сделка хаосът, който ще настъпи, ще принуди Великобритания да преговаря. Брекзит това не е краят на историята. Младото поколение трябва да реши, докога Великобритания ще остане извън ЕС

Европейският съюз няма да изостави проектите си поради това, че една от държавите е напуснала Съюза. Това е топ приоритет на 27-те държави. Разширението на Съюза също не е отпаднало от дневния ред, чрез присъединяването на държавите от Западните Балкани, например Македония.

Новите държави членки трябва да са наясно, че давайки им европейска перспектива, те ще са от съществено значение за мира в региона. Аз съм горд, че през 2014 година приех Хърватия като 28-ия член на ЕС.

Вторият ми въпрос е каква е икономката днес? След огромния растеж на заетостта през 2014 г., са създадени 12,6 милиона нови работни места, няма глобално забавяне от гледна точка на брутния вътрешен продукт.

Херман Ван Ромпой
на снимката: Херман Ван Ромпой – бивш министър-председател на Белгия и бивш президент на ЕС

Предвижда се  растеж в заетостта, но намаленото икономическо развитие в някои държави членки основно се дължи на политически причини. И не е неочаквано, че част от тези причини са фискалните политики в Италия, Брекзит, социалното напрежение във Франция, продължаващата търговска война на Китай и САЩ, която може да се пренесе в ЕС, липсата на реформи в Китай, които обясняват настоящето икономическо положение.

Ето защо икономическият климат трябва да бъде подобрен чрез разрешаването на политическите проблеми, които са причината в намаления растеж. Трябва да се справим с търговската война. Протекционизмът не защитава . Всички сме губещи в крайна сметка. В ЕС, в държавите членки трябва да работим усилено за структурни реформи особено в икономическия сектор, имайки предвид изоставането в технологичната сфера особено в сравнение с Китай и САЩ.

И Германия е засегната от това. Сред 15-те цифрови компания в света, няма нито една европейска. В Европа не липсват иновативни идеи, но много малко от тях успяват да  разраснат бизнеса си и да достигнат до дигиталния свят.

Франция и Германия най-сетне обединиха сили , за да си сътрудничат в сферата на  електромобилите. Така ще можем да се конкурираме с Китай в тази област. В този проект могат да участват и други държави. Трябва да се подготвим за революцията на електромобилите. Стигнах до темата за чистата енергия.

Във връзка със споразумението за климатичните промени, трябва да засилим политиките си. Европейските политики в тази област дават резултат. Ще дам две цифри: ЕС ще намали вредните емисии с 23% до 2020г., а икономиката ще се увеличи с 53%.

Трябва да защитаваме без да изпадаме в протекционизъм.  Забавянето на икономическия растеж трябва да ни накара да работим повече за по-силна Еврозона, т.е да работим за капиталовите пазари. Общата валута изисква повече общи политики. Липсата на солидарност в ЕС ни възпрепятства да прогресираме напред, необходима е повече солидарност. Надяваме се, че новите членове, вкл. и България, през следващите 5 години ще влязат в Еврозоната.

Този проект винаги подлежи на непрекъсната работа и развитие. Той не приключва, трябва да се подготвим не само за криза в Съюза, но и за световната криза. Това е тревожно, особено във връзка с БВП. Западът, Китай и Япония са най-големите заематели в света и ние многократно сме били предупреждавани за това. Икономическият растеж не е достатъчен сам по себе си.

Все още има много социални проблеми, трябва да видим разпределянето на благата. Кой се възползва от икономическия растеж. Фактът, че безработицата продължава в държавите членки и че неравенството се засилва в страни като Франция, където живеят почти 130 млн. европейски граждани.

Това е проблем за ЕС. Европейският начин на живот изисква социална икономика, а не брутален капитализъм. Една от основните причини за неравенство са разликите в образователните нива. Дефиницията за благоденствие на една социална държава е „грижа за гражданите от люлката до гроба, както и обучение от люлката до гроба за всички“. Проучването на ОСГ, показва че с 5 % процента са нараснали работните места с високо ниво на квалификации, но работните места с ниско ниво на квалификации са намалели с около 5 %.

Все повече хора от средната класа трябва да се насочват към по-ниско квалифицирани работи. Те се боят , че все по-малко хора заемат благата от Еврозоната.

ЕС трябва да се подготви за евентуална финансова криза. Демографската криза е сериозен проблем. Еврозоната не е готова да поема голямо количество нелегални имигранти.

През 2012 г . кризите в Еврозаоната и в САЩ бяха преодолени, но структурните промени за засилване не бяха достатъчни. Така че, през 2060 г., когато ще има голям дефицит на работни места, ще трябва да приемем много повече легални имигранти. Въпреки че, картината на работния пазар се променя, нелегалната миграция трябва да бъде под контрол.

Нелегалните мигранти в Средиземноморието са намалели в сравнение с пиковите цифри през 2015 г. В Източното и в Западното Средиземноморие, нивата на хората, които идват от Турция, са на нива отпреди кризата през 2015г. Проблемът не е приключил, но той не доминира на избирателните кампании.

Климатичните промени и корупцията са особено важни теми. Да, миграцията продължава да е проблем за страни като  Гърция. Това поставя натиск върху икономиката и пречки пред развитието им, тъй както намаляването на населението и липсата на работна ръка са проблем в страните от Централна и Източна Европа.

Светът се е променил и е наистина комплексен, дами и господа. Старият свят няма да се върне, но не трябва да страдаме. Европа търси своето място в новия свят и работи в глобален контекст, който непрекъснато се променя.

Бил Клинтън има известен цитат: „Ако икономиката е глупава, Китай е на челна позиция.” Китай представлява 18 % от световния БВП, САЩ – 15 % , Европа малко над 11 %, Япония-  4 %, Великобритания – 2 %, Русия – 3 %.  ЕС не иска да остане защитник на днешната система, с нарастващ глобален протекционизъм. На нас ни е необходими суверенитет в областта на енергетиката през 2016г. Шест държави членки бяха напълно зависими от един единствен доставчик на газ, а сега трябва да се придвижваме към по – стабилни и безопасни международни положения.

Национализмът печели позиции в Европейския парламент. Европа като всички други в този свят пълен с парадокси, поляризиран свят, никой вече не е водеща сила. Много европейски държави са били световни сили. Но вече не е така. Представлявайки 15 % от БВП и голям процент от световното население, ние все пак знаем, че познаваме нашите граници, но можем да играем много по–голяма роля, ако сме по-обединени. Структурните положения на нашия съюз не ни попречиха да говорим с единен глас на Световната сцена или да изпратим солидарно послание за правилата на световната търговия. Когато проведохме преговорите с Тръмп, тези преговори не бяха проведени от Меркел или Макрон, а от Жан-Клод Юнкер, от името на целия ЕС. Проблемите на страните не попречиха на ЕС да води обща единна политика.

Еврото е втората най – използвана валутна единица в света. Европа има обединен глас в Парижкото споразумение за климатичните промени, както и за санкциите срещу Иран, Северна Корея, сделката с Турция по отношение на миграцията и Брекзит. Ние имаме общ поход. Всичките тези проблеми са сърцевината на нашите глобални политики. Ние сме глобален играч, но не и глобална сила и можем да бъдем по-силни и по-конкурентни във военната и индустриалната системи.

През последните 2 години имаме огромен напредък. Разбира се, че в Съюза имаме търкания, което е нормално, защото в него участват 28 суверенни държави. Един от големите проблеми е миграцията . Във Великобритания миграцията е поляризиращ обществото проблем. Ние трябва да преодолеем тези проблеми, без да забравяме, че икономическият керван на света продължава да върви, дори без нас. Дами и господа, в исторически план Европейският съюз е един успешен проект, но ние трябва непрекъснато да работим и да гарантираме, че това е така. Историята го показва. Мнозина се опитват да разрушат суверенитета на Съюза, но ние можем да го предотвратим. Сигурен съм в това, защото това е много повече отколкото една празна надежда. Много Ви благодаря!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!