На първо четене Народното събрание одобри изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предложени от Министерството на правосъдието. Целта на законопроекта е да се адаптират правилата към изискванията на европейска директива, която осигурява защита на лица, участвали в обществени дискусии, от явни и неоснователни съдебни искове или производства, злоупотребяващи с правосъдната система.
Темата обхваща така наречените SLAPP дела (стратегически дела срещу публично участие), при които целта на исковете е различна от защитата на основни права. Министърът на правосъдието Николай Найденов обясни, че продължителността на делата и разходите им могат да бъдат средство за натиск върху ответника, в резултат на което се оказва влияние върху неговата репутация или икономически ресурс. Новите разпоредби ще осигурят защитата не само на журналисти, но и на всички, които упражняват правото на свободно изразяване, добави той.
Законопроектът предвижда създаването на нова глава в ГПК, която да установи специални правила за искове, свързани с публичното участие на ответника. Въведена е дефиниция за „публично участие“, която обхваща различни форми на изразяване и дейности, свързани с обществени въпроси.
Предлага се също така възможност за бързо отхвърляне на явно неоснователни искове и допълнителни мерки за защита на ответника в случаи на неравенство между страните, изисквания за обоснованост на исковете, сплашване и съществени тактики на натиск. Съдът ще може служебно да събира доказателства, а неправителствени организации и професионални сдружения ще могат да представят подкрепящи материали за ответника. За да се намали икономическият натиск, исковете няма да бъдат допускани без убедителни доказателства, като ответникът ще има право да поиска обезпечение за разумно очаквани съдебни разходи. Законопроектът предвижда и безплатна правна помощ за ответниците.
Промените в ГПК бяха одобрени с 173 гласа „за“ от „Прогресивна България“, ГЕРБ – СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, докато девет души от „Възраждане“ се въздържаха.
Стефан Арсов (ГЕРБ – СДС) подчерта, че не всеки иск срещу журналист е „шамар“ и че не всеки спор между граждани и медии е форма на цензура. „Гласуваме за закона, за да осигурим, че съдебната система ще остане средство за защита на правата, а не за сплашване“, заяви той.
Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че е необходимо всяко ограничение на правата на ищците да бъде добре аргументирано. Според него с новата процедура няма да се осигури равнопоставеност между страните. Поради това „Възраждане“ няма да подкрепи законопроекта на първо четене и поиска повече време за предложения.
Николета Тодорова от „Прогресивна България“ уточни, че директивата обхваща граждански и търговски дела с транснационален интерес, но Европейската комисия иска Македония да имплементира подобни защити и във вътрешните дела.
Любен Иванов от „Демократична България“ потвърди, че партията ще подкрепи промените, тъй като обществото е в нужда от такъв законопроект. Той сподели примери за съдебни искове срещу „Медиапул“ и кметове, които завеждат дела срещу журналисти.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ заяви, че законът наваксва закъснение и подчерта, че злоупотребите с процесите за ограничаване на свободата на словото стават все по-чести. Според него при отхвърляне на иска ответникът не трябва да преживява загуби или страх от изразяване на мнение.
Янка Тянкова (ПБ) предложи, че критиките към законопроекта са неоснователни, след като той е резултат от триредовна работа.
В заключение министър Найденов подчерта усилията за разработване на законопроекта през последните години. Законопроектът, според него, предоставя необходимия баланс между защита на правата в гражданските производства и свободата на словото, а служебното начало не е непознато за гражданския процес. Той уточни, че не е вярно, че правната помощ е безплатна – адвокати могат да предлагат помощ, но не чрез стандартните процедури за правна помощ.
