Събрани 60 картини и почти 30 рисунки представят Герард ван Хонторст, един от най-популярните творци от нидерландския Златен век, в неговата първа важна ретроспективна изложба. Днес е последният ден на експозицията „Герард ван Хонторст – Във всичко различен от Рембранд“, която се провежда в Централния музей в Утрехт – родния град на художника, където той е живял и починал.
В изложбата са представени произведения от множество международни колекции, включително от Лувъра, Британската кралска колекция и галерия „Боргезе“, както и творби от самия музей в Утрехт.
Годишно, когато крал Вилхелм-Александър произнася коледната си реч в „Хаюс тен Бош“, зад него присъстват картини на Герард ван Хонторст, напомня Ер Те Ве Утрехт. През XVII век, художникът е постигнал успех в страната и извън нея, сравним с този на Рембранд.
Герард ван Хонторст (1592–1656) черпи вдъхновение от изкуството на Караваджо, когото открива в Рим, където самият той се утвърдил с ярко осветените си нощни композиции, спечелвайки прозвището „Джерардо делле Ноти“ („Джерардо на нощите“), разказват от музея. Той е един от малкото неиталианци в Рим, които получават значими поръчки за олтарни изображения. Развива характерен стил, повлиян от контраста между светлината и мрака, който е революционен за онова време в Италия. След завръщането си в Утрехт през 1620 година, той трябва отново да спечели признание, приспособявайки се към предпочитанията на клиентите си: тук основните му поръчители не са църквите, а богатата аристокрация и търговците. Ван Хонторст притежава комерсиален усет и ефективно се адаптира към желанията на клиентите си. Лесно сменя жанровете и поръчителите, което го прави изключително успешен художник.
Способността му да разбира желанията на меценатите и да модифицира стила си спрямо тяхната визия му носи престижни поръчки от кралски и аристократични домакинства в цяла Европа. Това го отличава от Рембранд, както посочва заглавието на изложбата.
И Рембранд, и Ван Хонторст са изключителни художници от XVII век, времето на разцвета на нидерландската живопис. И двамата имат значими поръчки, влиятелни контакти и много добре платени ученици. Въпреки това техният подход е радикално различен. Герард ван Хонторст гъвкаво променя стила си според нуждите на поръчителите и до край на кариерата си става придворен художник. Рембранд, от своя страна, следва собствения си път, получавайки значими поръчки в Амстердам, но е по-малко подложен на външні натиск, съобщават от музея. Докато Ван Хонторст представя хората по ласкателен начин, Рембранд го прави по-реалистично, допълва телевизионният репортаж, който подчертава, че Ван Хонторст е бил известен преди Рембранд.
От утре започва процесът на връщане на картините на Ван Хонторст, принадлежащи на други галерии или частни колекции. Малка част от неговите творби обаче остават в Централния музей в Утрехт и отново ще заемат своите места в постоянната му експозиция, посветена на Утрехтските караваджисти. Сред тях е и ново добавената мащабна творба „Екстазът на Мария Магдалена“.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде слушан на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
