Утре Турция се отправя към решителен, втори тур на изборите за президент. Това е първият балотаж на президентски избори в 100-годишната история на Турция.
На първия тур на президентските и парламентарни избори, проведен на 14 май, за настоящия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган – на власт от 2003 г. и непобеден в повече от дузина национални гласувания – гласуваха 49,52% от имащите право на глас 64 190 651 турски граждани. Основният му опонент Кемал Кълъчдароглу получи 44,88% от гласовете на избирателите. На трето място е кандидатът на Алианса АТА Синан Оган, който печели 5,17%.
Съобщената избирателна активност достигна 90%
в това, което се превърна в референдум за най-дългогодишния лидер на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Тъй като нито един от кандидатите не си осигури необходимото мнозинство на президентските избори, на 28 май на балотаж един срещу друг ще се изправят двамата основни опоненти Ердоган и Кълъчдароглу.
Синан Оган, ултранационалистът от партията Алианс АТА, който завърши на трето място на изборите в Турция, подкрепи президента Реджеп Тайип Ердоган преди историческия втори тур на изборите този уикенд.
Докато Кемал Кълъчдароглу се срещаше с председателя на Партията на победата Юмит Йозджаг, президентът Реджеп Тайип Ердоган, който направи изненадващ ход няколко часа след тази среща, се срещна с Оган в офиса си в Долмабахче. Оган, който се кандидатира като независим, се радва на новопридобита слава заради
потенциалното пренасочване на гласоподавателите
си към някой от двамата фаворити на балотажа. На предстоящия втори тур на изборите на 28 май борбата ще бъде изключително между Ердоган и Кълъчдароглу, а подкрепата на третата партия може да промени хода на надпреварата.
Турските граждани, живеещи в чужбина, започнаха да гласуват преди дни. Те можеха да упражнят правото си на вот до 24 май. След тази дата желаещите да гласуват на граничните пунктове ще могат да пуснат бюлетини до късния следобед на 28 май. Турция е създала избирателни секции в дипломатическите си мисии в 73 държави и на граничните пунктове за около 3,4 млн. избиратели с право на глас. Според информацията на Министерството на външните работи за втория тур са поставени общо 3461 урни. На изборите на 14 май в чужбина гласуваха над 1,8 млн. турски избиратели.
Двамата претенденти призоваха своите поддръжници както в страната, така и в чужбина, да гласуват, като всеки отправи своите призиви в духа на предизборните си агитации.
„Турция ще преодолее всички проблеми
и заедно ще видим още по-добри дни“, заяви в Туитър президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се обърна към младежите в навечерието на решаващите президентски избори на 28 май. Ердоган похвали турската младеж за това, че „отстоява волята си, свободно отразява своя избор в урните и поема отговорност за нашата демокрация“.
Той също така заяви, че неговата ислямска управляваща партия и нейните ултранационалистически съюзници са завоювали ясно мнозинство в парламента.
Неговият съперник Кълъчдароглу също отправи подобен призив към турските младежи, като по-рано в понеделник в поредица от туитове даде уверения, че ще „облекчи тревогите им“.
„Докато ние спорим, те вече са се обединили срещу вас. Сега нека да видим какво имаме в ръцете си в края на деня. Бездънна тъмнина… Имаме 12 дни, за да се измъкнем от този тунел“, заяви той.
Вторият тур даде на Ердоган време да прегрупира силите си и да промени дебата. Но той все още е притиснат от
най-тежката икономическа криза в Турция
от 90-те години насам. Мнозина все още са преследвани и от травмата на колебливата реакция на правителството на земетресението през февруари, което отне живота на повече от 50 000 души.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от шест партии – типът широка коалиция, която Ердоган умееше да създава през цялата си кариера – дава на чуждестранните съюзници и на турските избиратели ясна алтернатива.
Ето акцентите в профилите на двамата съперници.
Реджеп Тайип Ердоган – 20-годишно управление на Турция
Реджеп Тайип Ердоган е 12-ият и настоящ президент на Турция от 2014 г. насам. Той промени страната си повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк.
Ердоган ръководи 85-милионната държава през една от най-променящите се и разединяващи я епохи. Турция се превърна във военна и геополитическа сила, която играе роля в конфликти от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, както в Европа, така и в Близкия изток,
прави резултата от изборите толкова важен
за Вашингтон и Брюксел, колкото и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото управление преживя бум в развитието си. По-религиозните гласоподаватели също са му благодарни за решението да премахне ограниченията от светската епоха за забрадките и да открива повече ислямски училища.
Но първото десетилетие на Ердоган, което бе белязано от икономическо съживяване и затопляне на отношенията с Европа, бе последвано от второ, изпълнено със социални и политически сътресения. В отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. той предприе мащабни чистки, които разтърсиха турското общество и го превърнаха във все по-неудобен партньор за Запада.
Сега Ердоган е изправен пред едно от най-големите изпитания в политическата си кариера, докато Турция се задъхва от високата инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 г. насам.
Първо като министър-председател от 2003 г., а след това като пряко избран президент от 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган
разгърна „мускулите“ на Турция като регионална сила,
защитаваше мюсюлмански каузи и бързо преодоляваше вътрешната опозиция.
Въпреки че е ръководител на държава от НАТО, той се позиционира като посредник във войната на Русия в Украйна и накара Швеция да изчака в опита си да се присъедини към западния отбранителен съюз. Неговата „силова дипломация“ разгневи съюзниците в Европа и извън нея.
С корени от Ризе, Реджеп Тайип Ердоган е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 г. През 1965 г. завършва основното училище Касъмпаша Пияле, а през 1973 г. завършва средното си образование в истанбулското училище Имам Хатип (религиозна професионална гимназия). През 1981 г. завършва висше образование във Факултета по икономика и административни науки на Университета Мармара.
Ердоган участва активно в дейността на „Партията на благоденствието“ (ПБ), създадена през 1983 г., и през 1984 г. е избран за ръководител на окръг Бейоглу. През 1985 г. е избран за областен ръководител на „ПБ“ в Истанбул и през същата година става член на Централния изпълнителен съвет на партията.
Този период му носи популярност и на местните избори през 1994 г., Ердоган е избран за кмет на Истанбул. Той изкарва изключително успешен мандат. Многогодишни проблеми с водоснабдяването, боклука, замърсяването от природен газ, транспортната безизходица и
големите дългове на града биват решени.
По този начин Ердоган осъществява пробив в историята на общината и печели доверието на хората.
Мандатът му е прекратен през декември 1997 г. заради ефективна присъда.
На 14 август 2001 г. Ердоган основава заедно с приятелите си „Партията на справедливостта и развитието“ (ПСР) и е избран за председател на ПСР от Съвета на учредителите. Партията се радва на широка обществена подкрепа в страната и още през първата година от създаването си тя става единствената управляваща партия с мнозинство от две трети в края на парламентарните избори, проведени през 2002 г.
Ердоган става министър-председател на 15 март 2003 г. и предприема редица реформи, които връщат силата на турската лира. Осъществява редица обществени проекти за училища, язовири, болници и т.н. Партията му печели последователно парламентарните избори през 2007 и 2011 г. Избран е за 12-и президент на 10 август 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган е и първият президент на Република Турция, избран с всеобщо гласуване.
След референдум през 2017 г. за внасяне на промени в конституцията, на президентските избори през 2018 г. печели 52,59% от гласовете и е преизбран за президент.
Реджеп Тайип Ердоган е женен и има 4 деца.
Кемал Кълъчдароглу – „турският Ганди“
Кемал Кълъчдароглу е смятан за изключително опитен политик. Избран е за депутат в парламента от Народнорепубликанската партия (НРП) през 2002 г. – същата година, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган идва на власт. Преживял е поредица от насилствени нападения и си е спечелил репутацията на един от най-атакуваните политици в Турция.
Роден през декември 1948 г., Кемал Кълъчдароглу е четвъртото от седем деца, отгледани от домакиня и държавен служител в източния град Тунджели. Произхожда от семейство на алевити – шиитска секта и религиозно малцинство в предимно сунитска Турция. Той е отличник в многото училища, които посещава, тъй като семейството му следва работата на баща му из Турция.
Въпреки скромния си произход,
Кълъчдароглу завършва един от най-добрите университети
в Анкара със специалност „Икономика“ и след това заема високи постове в турската бюрокрация, като през 90-те години на миналия век печели наградата „Бюрократ на годината“. Докато Ердоган вижда в бюрокрацията пречка за ефективното управление, Кълъчдароглу смята, че способните администратори са от ключово значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Избран е за член на парламента през 2002 г. – годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт – и си спечелва славата, като преследва правителствени фигури за корупционни и незаконни, според него, дейности.
След седем години в парламента е избран да се кандидатира за една от най-могъщите и престижни длъжности в Турция – кмет на Истанбул. Въпреки че губи надпреварата, той получава похвали за кампанията си и става много надежден кандидат за втори мандат на НРП с 37% от гласовете. В рамките на една година след този успех лидерът на НРП Дениз Байкал подава оставка след
появата на таен видеозапис
с афера – и Кълъчдароглу неочаквано се оказва основен кандидат за поста. Първоначално отказва да се кандидатира за лидерския пост, тъй като не желае да се възползва от скандала. Позицията му обаче се смекчава и той печели надпреварата с голяма преднина.
За 13-те години начело на партията Кълъчдароглу направи тиха революция в нея. Опита се да се помири с ислямистите чрез жестове като посещение на вечери ифтар за прекъсване на поста по време на Рамазана и заличи старите милитаристични кодекси на партията. С времето въвежда в партията религиозни дейци, кюрдски активисти и защитници на правата на жените, за да докаже на турското общество, че НРП се е променила.
Кълъчдароглу става няколко пъти жертва на физическо посегателство. През 2014 г. той е ударен два пъти от посетител в парламента, докато се готви да произнесе реч пред депутатите от партията си. През 2016 г. конвоят му е атакуван с ракета от кюрдската групировка ПКК, а на следващата година избягва опит за
бомбен атентат от страна на „Ислямска държава“.
През 2019 г. оцелява след опит за линчуване по време на погребение на войник.
Но репутацията му излиза извън пределите на Турция именно след опита за преврат през 2016 г. Докато президентът Ердоган се разправя с инакомислещите, арестувайки и уволнявайки хиляди турци, смятани за свързани с превратаджиите, опозиционният лидер започва „Марш за справедливост“, изминавайки 450 км от Анкара до Истанбул.
Кълъчдароглу успя да обедини зад себе си шест опозиционни партии, които издигнаха кандидатурата му за поста президент на предстоящите избори.
В предизборната си кампания обеща да се върне към ортодоксалните икономически политики и да оглави връщането на парламентарната демокрация. Той обеща също да възстанови независимостта на съдебната власт, като се откаже от използването на съдебната система за разправа с инакомислещите.
Още международни новини – четете тук
