Перспективата за по-мащабна война в Украйна е ужасяваща. Ако Русия нахлуе, хиляди хора могат да загинат. Много повече могат да избягат. Икономическите разходи ще бъдат сериозни, а хуманитарните – опустошителни. Въпреки това Русия продължава да струпва военни около Украйна, а Западът продължава да заплашва с тежки последици, ако Русия престъпи границата. Въпросът сега е има ли дипломатически изход от тази конфронтация, който да е мирен и траен?
Дипломатите говорят за „отбивка“ от пътя на ескалация на напрежението, начин, по който всички страни могат да избегнат войната. Но намирането на такъв път не е лесно.
Всеки компромис ще има своята цена. Ето обаче някои потенциални пътища, които не включват военен и следователно кървав изход.
Западът може да убеди президента Путин да отстъпи
При този сценарий западните сили ще възпрат ефективно всяка инвазия, като убедят руския президент Владимир Путин, че негативите от една евентуална война ще надхвърлят ползите.
Той ще бъде убеден, че човешките жертви, икономическите санкции и дипломатическият удар ще бъдат толкова големи, че ситуацията ще бъде лоша дори и да постигне военни успехи на бойното поле.
Той би трябвало да се опасява, че Западът може да подкрепи военно въстание в Украйна и по този начин да го вкара в скъпоструваща война за години. Путин също така би трябвало да вярва, че тези последствия ще намалят вътрешната му подкрепа и по този начин ще застрашат лидерството му.
При този сценарий Западът би трябвало също така да позволи на Путин да претендира за дипломатическа победа, представяйки се като мирен герой, който не е пожелал да отговори с военни средства на провокациите на НАТО.
Путин би могъл да твърди, че най-накрая е привлякъл вниманието на Запада и че неговите лидери се занимават с това, което те наричат негови „легитимни опасения за сигурността“. Русия би напомнила на света, че е велика сила и би засилила присъствието си в Беларус.
Трудността на този разказ се състои в това, че би било също толкова лесно да се твърди, че Путин се е провалил. Действията му са обединили Запада, накарали са НАТО да премести силите си по-близо до границите на Русия и са насърчили Швеция и Финландия да обмислят присъединяване към НАТО.
Проблемът е, че ако Путин желае да контролира Украйна и да подкопае НАТО, няма много причини, поради които да се откаже сега.
НАТО и Русия могат да сключат ново споразумение за сигурност
Западните сили дадоха ясно да се разбере, че няма да правят компромиси с основни принципи, като суверенитета и териториалната цялост на Украйна; правото й да търси членство в НАТО, чиито врати трябва да са отворени за всяка страна, която желае да се присъедини към него.
Въпреки това САЩ и НАТО приеха, че може да се намери обща позиция по по-широки въпроси на европейската сигурност.
Това би могло да включва възобновяване на изтеклите споразумения за контрол на въоръженията с цел намаляване на броя на ракетите и от двете страни; засилване на мерките за изграждане на доверие между руските и натовските сили; по-голяма прозрачност по отношение на военните учения и местоположението на ракетите; и сътрудничество по отношение на изпитанията на противоспътникови оръжия.
Русия вече даде ясно да се разбере, че тези въпроси няма да бъдат достатъчни, за да задоволят основното ѝ безпокойство, че допускането на Украйна в НАТО ще бъде с цената на руската сигурност. Но ако, да речем, разполагането на ракети на НАТО бъде значително намалено, това би могло да отговори поне на някои руски опасения.
В някои отношения Путин вече е постигнал успехи на това поле: Европа вече се включи в диалог за сигурността при условията на Русия.
Украйна и Русия биха могли да се върнат към споразуменията от Минск
Това е пакет от споразумения, договорени през 2014 и 2015 г. в беларуската столица Минск, който имаше за цел да сложи край на войната между правителствените сили и подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна.
Той очевидно не успя – сраженията продължават. Но поне очерта пътя към прекратяване на огъня и политическо уреждане, основано на по-федерална конституция. Западни политици предложиха връщането към споразуменията от Минск, като предположиха, че то може да бъде решение на тази криза.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че пътят на мира в случая минава през Минск. Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви в предаването „Днес“ на Би Би Си, че възстановяването на споразуменията от Минск ще бъде „сериозен инструмент за деескалация“. Проблемът е, че разпоредбите на споразумението са объркани и оспорвани.
Кремъл настоява Украйна да проведе местни избори, за да се дадат права на проруски политици. Киев иска от Москва първо да разоръжи и изведе руските изтребители.
Най-големият спор е за това колко автономия ще даде Минск на отцепилите се анклави в Донбас. Според Киев самоуправлението трябва да е ограничено. Москва не е съгласна с това и твърди, че Донецк и Луганск трябва да имат право на глас по отношение на външната политика на Украйна и по този начин да имат право на вето върху членството в НАТО.
И това е големият страх в Киев: че връщането на споразуменията от Минск може да унищожи възможността за Украйна да се присъедини към НАТО, без членовете на НАТО изрично да са посочили това. Заради това подкрепа в Украйна за това решение е малко вероятна.
Украйна може да стане неутрална, както Финландия
Може ли Украйна да бъде убедена да приеме някакъв вид неутралитет?
Появиха се съобщения, които впоследствие бяха опровергани, че френски служители са предложили на Украйна да вземе пример от Финландия. Финландия прие официален неутралитет по време на Студената война. Тя беше независима, суверенна и демократична държава. Тя остана – и продължава да бъде – извън НАТО.
Може ли това да бъде привлекателно за Киев? Това би избегнало войната. Теоретично това би могло да удовлетвори желанието на Путин Украйна никога да не се присъедини към НАТО.
А и на алианса няма да се наложи да прави компромис с политиката си на „отворени врати“: Украйна би направила своя суверенен избор да не се присъединява към Алианса. Но дали Украйна би подкрепила подобно решение? Вероятно не, защото неутралитетът на практика би оставил Украйна отворена за руското влияние.
Трудно може да се наложи неутралитет, а дали Русия би спазила условията му? Неутралитетът би бил голяма отстъпка от страна на Киев, който би трябвало да се откаже от евроатлантическите си стремежи. Неутралитетът може също така да направи членството в Европейския съюз още по-непостижимо.
Сегашното противопоставяне може просто да отшуми
Възможно ли е сегашната конфронтация просто да продължи, но с течение на времето да намалее нейната интензивност?
Русия би могла бавно да изтегли войските си в казармите, обявявайки, че ученията са приключили. Но в същото време може да остави много военно оборудване, за всеки случай.
Москва може да продължи да подкрепя бунтовническите сили в Донбас. И през цялото време политиката и икономиката на Украйна ще продължат да бъдат дестабилизирани от постоянната заплаха от страна на Русия.
На свой ред Западът ще поддържа засилено присъствие на НАТО в Източна Европа. Неговите политици и дипломати биха продължили да се ангажират спорадично с руските си колеги, където разговорите ще продължават – но същественият напредък ще бъде малък.
Украйна би продължила да се бори, но без да се стига до пълномащабна война.
И бавно конфронтацията би изчезнала от заглавията на вестниците и отново би се присъединила към дългия списък със замразени конфликти, които са изчезнали от общественото внимание.
Нито един от тези варианти не е лесен или вероятен. Всички те включват компромис.
Страхът в Киев е, че Украйна може да се окаже страната, която трябва да направи най-голям компромис. За да се реши уравнението обаче е важно дали заплахата от опустошителен конфликт е реална. И ако е така, какво може да се направи, за да се избегне.
Единственият признак на надежда в момента е, че всички страни все още изглеждат склонни да разговарят, макар и безрезултатно. И колкото по-дълго продължават да говорят, толкова по-дълго дипломатическата врата към решение остава отворена, дори и да е само открехната.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
