Новото в този документ е, че не просто се дават пари, за да догониш Европа, което така или иначе не се случва по начина, по който им се иска на тези, които изостават, и особено на България, но е обвързано и с тези стратегически документи, които казват, че трябва да се случат определени промени в икономиката, определени ефективности да изчезнат, което може би на теория е хубаво.

Това посочи икономистът Петър Ганев в деветата част на проекта „Времето на Европа“, реализиран от департамент „Политически науки“ към Нов български университет,  в който основна тема е съобщението на Европейската комисия за 27-и май, което се казва „Следващо поколение ЕС”. В деветата от 12-те части, която е под наслов „Време за инициатива“, политологът Антоний Гълъбов подпомага диалога между Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, и доц. Красен Станчев, преподавател в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ и бивш член на настоятелството на НБУ.

„Въпросът е, че ако фокусът в този документ много често е върху парите, какъв ще е ресурсът, откъде ще дойдат те. Въпросът за това как ще се върнат тези пари е голям, тъй като то е и заемен ресурс, дали ще има нови данъци, за което има огромен дебат. Но фокусът не е само в парите. Всъщност ние влязохме в криза не заради парите, а заради пандемия – ограничения пред хората, пред търговията, пред пътуванията, счупване на вериги на доставки и т.н. И най-вероятно ще излезем пак не само заради парите, а отпушвайки човешката дейност.”

Европа трябва се придържа към това, което я прави силна, смята Петър Ганев:

„Свободата на движение, на търговия, на капитали или това, което прави Европа силна – единният пазар и другото – ако ще разходваме ресурс, какъвто очевидно е заложен в документа, все пак да го правим разумно и може би новият елемент е, че голяма част от средствата ще бъдат обвързани с структурни реформи. Но в крайна сметка отвън трудно можеш да наложиш социална и политическа промяна на дадена страна дори и отсреща да стоят големи ресурси. Ако ние сами не си свършим работата, няма да стане през този документ.”

На въпрос за това колко сериозен е рискът на държавния протекционизъм и можем ли да кажем, че очакването за разширяване на държавата в икономиката е контролирано, Красен Станчев посочи:

„Онова, което се случва е независимо от това, че свързаността и мобилността са наистина абсолютно важни. Онова, което се случва е, че на централно политическо и на национално политическо равнище по-скоро имаме обратните действия. Ако вземем примерно миналия месец или дори миналата седмица, всъщност мобилността се ограничава. Второто нещо, което се ограничава през дебата за данъците – намалява се конкуренцията между различните индивидуални юрисдикции в областта на данъците макар основните документи на функциониране на ЕС да не предвиждат унифициране на данъчни ставки и т. н. Имаме опит за унифициране на цени, специално за труда, което също изпада извън Римския договор и всички останали основополагащи документи. „

Тук е много важен паричния и фискалния момент и на мен ми се струва, че в документа няма защита срещу фискални илюзии. Всички мислят, че тогава, когато дадат парите, ще има такива ефекти, каквито са заявени, че трябва да има, посочва още Красен Станчев.

Разговора гледайте във видео материала!

Припомняме, че ДЕБАТИ.бг е медиен партньор на проекта „Времето на Европа“, реализиран от департамент „Политически науки“ към Нов български университет, чиято цел е да предизвика дискусия между различни експерти по отношение на съобщението на Европейската комисия от 27-и май – „Следващо поколение ЕС”. В рамките на 7 седмици ДЕБАТИ.бг ще публикува по 2 материала всяка седмица.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!