Използвано е интервюто на БТВ в предаването „120 минути“ на Светослав Иванов

Господин президент, през цялата седмица някои ходиха по паметници. Вие отбелязахте годишнина от убийството на Георги Марков, БСП – 9-и септември с тяхната си Бузлуджа. Как гледате на тези две дати, като антиподи или като едната дата в следствие на другата дата.

Двете дати, разбира се, са свързани, защото мястото на Георги Марков, когато става въпрос за българската историческа памет, е много специално. Той е написал най-талантливите и най-задълбочените текстове за комунизма. Той вникна в дълбочина. Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които го движат и от тази гледна точка, може би той беше най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България. И това е така поне по три причини. Първата е, защото талантливите му текстове се слушаха изключително много по радио „Свободна Европа”. Две поколения българи живееха с тях. Второ, защото той бе приближен и до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което той прави за истинско предателство от гледна точка на мафиотско-кланови мисли на човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него. Но най-важната причина е следната: до тогава се създаваше един мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, често пишеха писма срещу него, българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия на чело с ръководител Тодор Живков и точно Георги Марков разби този мит. Той изми лицето на българската интелигенция. Проблемът е, че и сега след толкова време, има хора, които правят опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе сериозен удар върху комунистическата система (ДЕБАТИ.бг припомня, че през 2000-та година президентът Петър Стоянов награди посмъртно с най-високия български орден „Стара планина“ писателя Георги Марков и най-дългогодишния политически затворник Илия Минев).

Снощи президентът Румен Радев каза, че вчерашната дата, 9-и септември, трябва е дата за помирение, а не за непрекъснат спор. Вие съгласен ли сте с това?

Това е президентско изказване. Моето изказване ще бъде след президентско, защото аз вече 15 години не съм такъв. Когато прочетете различни трактовки за 9-и септември, ще видите, че неговата основна характеристика е всъщност разделението. И проблемът не е, че обществото беше разделено 45 години. А проблемът е, че обществото продължава да бъде разделено и сега. Говорихме за Георги Марков. Само преди месец имаше текст от съводещия на „Всяка неделя” Димитри Иванов, в който се казва, че Георги Марков е бил убит от англичаните. Те измислиха английския чадър. И за мен това беше учудващо, защото в един иначе лежерен текст, това ми прозвуча страховито. Не е важен самият Димитри Иванов или неговият съводещ Кеворк, и двамата огласени от Комисията по досиетата като агенти на  шесто управление. Въпросът е, че хората, които са продали душите си, за да служат на този комунизъм, продължават да ненавиждат всеки честен и почтен човек, защото в неговото лице се оглеждат като в огледало. Виждат своето безчестие. Това е следа, която ни преследва. В психологически план, това е моралното развращаване, с което комунизмът допринесе за  днешната деморализация на българското общество. Това е големият проблем.

Но има и хора в дясно, които не приемат чуждото мнение. Хора, които са готови да отрекат всички други тези, различни от тяхната.

Със сигурност е така. Възможно е и това да е една от причините за неуспеха на десницата през последните години. Какво е десният човек? Това не е човекът, който вдига лозунги, който служи на собствената си суета, желаейки да бъде най-десният. Десният е онзи, който се грижи за  семейството си, за градинката пред блока си, за собствената си къща, който плаща данъците си, който е почтен към хората около себе си. Това е най-простото обяснение за „десен човек”.

И какво стана с тяхното представителство. На ул. „Раковска“ 134 чука прокурор и иска лъвчето. Тези хора, за които говорите, те губят дори символа на промените. Защо?

Това е много тежко. За съжаление, българската десница стигна до тук. Това е най-болезнената тема, сред хората, с които аз общувам. В редиците и на БСП, и на ГЕРБ виждаме някакъв тип „партийна солидарност”. Тя не винаги е насочена в положителна насока. Защото понякога именно тази солидарност пречи да бъдат изхвърлени от партийните редици хора, с доказано корупционни прояви.

Георги Марков
На снимката: Петър Стоянов

При нас в десницата, не само, че нямаше никаква солидарност, но бе видима и омразата един към друг – вечната суета, кой да бъде първи, кой да бъде най-големият русофоб. Това разруши доверието към българската десница.

А днес, има ли я тази омраза?

Не зная какво е положението днес. Дай Боже, десницата да има сили да излъчи свое представителство в следващия парламент, защото има твърде много българи, които биха гласували за тях и които са техният изконен електорат. Нека да бъде честен, дълго време, особено след като загубих изборите преди 15 години, си бях изработил една защитна броня. На въпрос на хората дали ще се върна в политиката,  аз казвах „не, никога”. Сега разбирам, колко глупаво и лекомислено е било това мое изказване. Точно преди последните президентски избори срещнах симпатизантка, на която отговорих по същия начин, когато ме попита дали няма да се върна обратно в политиката. Тя ми каза нещо, което дълбоко ме смути. „Не може отговявате така. Ние сме гласували за вас, ние сме работили за вас”. Това не означава, че сега съм готов да се върна в политиката. Това означава, че дължа обяснение на тези хора. Изтеглям това лековато обяснение, което съм давал. Истината е, че всеки съзнателен българин, ако може да помогне с нещо, влизайки в политиката, трябва да го направи. Но да се работи в България и в българската политика е чест. Трябва да го правиш с достойнство и далеч от съблазните на корупцията.

А как ще коментирате, че се наблюдава странен кръговрат, в който млади хора, бленуват за времена, в които не са живели? Бленуват за здрава ръка, силна ръка, при каквато не са живели?

Това, че младите хора, които не са живели по времето на комунизма, бленуват за твърда ръка е обяснимо. За това бленуват и хора, които са живели тогава и знаят какво беше. Революцията от 9-и септември промени коренно манталитета на българския народ. Писателят Джон Рид Пише за България следното:

„Чудесно е да видиш отново простоватите, невъзмутими и открити лица на тези планинци и свободни хора. България е единствената страна в света, където можеш да заговориш всекиго на улицата и да получиш любезен отговор, където ако някой продавач сгреши с рестото, ще те догони, за да ти върне 2 цента, никое чувство не може да бъде по-облекчаващо от това, че отново си в страна с истински хора. Какво се случи, от времето, за което автора пише? Георги Марков, когато напуска България, пише едно есе, в което казва „напуснах заради чувството за непоносимост”.

Тези, които пишат за силна ръка и имат носталгия по миналото, те имат носталгия по баничката от 15 стотинки. Това са два свята. Едните не харесват комунистическа България, заради липсата на свобода. Другите я харесват, заради баничката от 15 стотинки и това, че са имали възможност да ходят всяка година по 14 дни на бунгала с външна тоалетна в Ахтопол. Пак казвам, това са два различни свята, два различни мирогледа. Но този свят, светът на хората, които уважават своята свобода, своята предприемчивост, своята деловитост, които искат да работят свободно, точно тези хора, са двигателят на икономиката и на прогреса на всяка държава.

Вие богат човек ли сте? Бяхте близки с Бил Клинтън. Той изкарва милиони от лекции. Вие правите ли това също?

Когато казвах, че няма да се върна в българската политика, вероятно хората това са си мислили – пътува по света и печели луди пари. Не. Аз не получавам един лев от моите участия в различните международни организации, публични изяви. Разбира се, плащат ми самолетни билети, хотели и т.н. Но смятам, че като бивш президент, не е редно да получавам каквото и да е възнаграждения от чужди организации и икономически субекти. Това е моето схващане. Не укорявам нито един политик, който го прави. Това не е извън закона. Просто моето схващане е такова.

На снимката: Бил Клинтън и Петър Стоянов
На снимката: Бил Клинтън и Петър Стоянов по време на първото и историческо посещение на американски президент в България през 1999г.

Погледът Ви върху един от политическите скандали от последната седмица, свързан с т.н. „Азербайджанска пералня”? Вие познавате властите в Баку. Познавате някои от хората, които са посочени като получатели на големи суми.

Аз почти не познавам хората, които са реципиенти на тези големи суми. Всички те са от страни, които са членове на ЕС. Ще бъда честен, от законова гледна точка, аз мисля, че това не е укоримо. Но мисля, че със желанието си за печалби, хвърля дълбока сянка върху политиците и политиките, които се правят изобщо днес и в ЕС, и като цяло на Запад.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!