България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на нейната инвазия в Украйна, но вероятно ще търси изключение от евентуална забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено. Това казва премиерът Кирил Петков в интервю за агенция Ройтерс.
Членка на ЕС и НАТО, България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руския Газпром, докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руския ЛУКОЙЛ, осигурява над 60% от използваното гориво в страната. САЩ обмислят продължение на санкциите срещу Русия със забрана на вноса на руски петрол в страната, съобщава още медията.
Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, вече отхвърли идеята за забрана на вноса на петрол – позиция, подкрепена и от българския премиер Кирил Петков.
„България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две – вноса на нефт и газ, може би ще поискаме изключение. Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими“, казва Петков.
„Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава ,“ допълва българският премиер.
„България работи за диверсификация на доставките на природен газ и води преговори за внос на по-големи количества азербайджански газ, докато проучва и вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища“, посочи още Петков.
„Нашата страна, която използва два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в АЕЦ „Козлодуй“, преценява как да процедира с ядреното оборудване, доставено за нейния ядрен проект от 2000 мегавата в Белене“, каза Петков.
Агенция Ройтерс напомня, че България вече е платила на Русия за оборудването, като правителството обмисля дали да го използва като част от хибриден реактор, който може да използва гориво от САЩ или Западна Европа, или да продаде оборудването на друга страна и да започне отново с нова технология, а не с руската, посочи българският премиер.
Неговото центристко коалиционно правителство също ще започне внос на 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомни електроцентрали в Украйна.
Черноморската страна, която е произвела над 7 милиона тона пшеница миналата година, не планира да забранява износа на пшеница, уверява Петков. Дори държавата смята да увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.
В интервюто Петков допълва, че България засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Инфлацията в страната ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.
„България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика… Нашата инфлация ще бъде доста наравно с европейската инфлация“, допълва българският премиер в интервюто си пред Ройтерс.
Според Петков би било добре страните от Европейския съюз да си поделят част от разходите за грижата за украинци, бягащи от руската инвазия.
Пред Ройтерс той посочи, че българското правителство е изготвило план за приемане на около 50 000 украински бежанци, който план ще струва на държавата ни около 2 милиона лева на ден за храна и подслон.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
