Николай Макаров е създателят на едноименния пистолет „Макаров” – едно от най-разпространените оръжия в света. Въпреки че спечелил популярност покрай своето изобретение, той не обичал публичността. Неговата биография е загадка за много хора по света, за разлика от тази на Михаил Калашников.
ОТ МАТЕМАТИКАТА ДО ПИСТОЛЕТИТЕ
Николай Фьодорович Макаров бил роден през 1914г. на около 200 километра от Москва. Баща му работел в железопътната индустрия. Семейството му едва свързвало двата края, а след края на Гражданската война от 1918-1922г. в Русия, къщата им буквално била срината със земта.
В училище малкият Николай показвал изумително желание за знания – особено му се отдавала математиката. Щом завършил пети клас, родителите му го записали в професионално училище, което трябвало да го подготви да стане железопътен работник, като баща си.
Като завършил училище, Николай се върнал в родното си село Сасово – по това време то се било разраснало до град. Там Макаров работил като механик в депата, заедно с баща си.
Това, разбира се, изненадало съучениците му, които тръгнали да търсят по-добър живот в столицата Москва. Но копнежът на Николай да изследва новото надделял. На 22-годишна възраст влязъл в Колежа по механика в град Тула – ключов фактор в подготовката и производството на оръжия.
Макаров не успял да завърши, тъй като избухнала Втората световна война. Въпреки това получил инженерна степен и бил изпратен във фабрика, не далеч от Москва. Когато нацистките войски приближили руската столица, фабриката била евакуирана.
Николай Макаров дълго време работил в завода, произвеждайки пистолетите PPSh.
Скоро след началото на кариерата си във фабриката, Макаров бил повишен в главен дизайнер. Работил рамо до рамо със създателя на PPSh Георги Шпагин. По-късно Николай признал, че именно Шпагин го е вдъхновил да разработи своето творение.
През 1943г. Макаров получил възможност официално да завърши колега. Той обаче не пожелал – вместо това той започнал да разработва свой пистолет, който по-късно бил приет изключително добре от академичната общност. Оръжието така и не било пуснато в масово производство. Това не обезкуражило Макаров, който бил едва на 31 години, когато войната приключила.
Николай продължил да работи върху своето изобретение, което по-късно се превърнало в една от най-разпознаваемите мерки в съвременната история на огнестрелните оръжия.
ПИСТОЛЕТЪТ
Макаров си поставил за цел да изобрети оръжие, което да бъде използвано от офицери при самоотбрана и да замени стария Tokarev TT-33.
Руснакът се опитал да използва всички предимства на изобретенията от своите предшественици. Конструкторът решил да използва девет милиметрови патрони (каквито се употребявали за „Валтер”).
Пистолетът на Макаров бил по-къс и по-широк, което изключило възможността за употреба на по-голям калибър.
Дизайнът на Николай бил много опростен. Автоматиката действа на основата на отката на свободния затвор-кожух, напълно обхващащ цевта. В първите произведени пистолети спусъкът има твърде голям свободен ход и обирането му при скоростна стрелба води до завишаване разсейването на изстрелите. Впоследствие този недостатък е отстранен. В сравнение с изходния Walther PP, предпазителят на ПМ е променен. Макаров считал, че е по-естествено за работата на китката на ръката, изключването на предпазителя да става чрез завъртане с палеца надолу.
Опростените мерни прибори са разчетени за стрелба до 50 m. Наклонът на ръкохватката е 102 градуса. Конструкцията на ПМ включва 25 елемента.
Плавността на линиите на външните детайли придава на пистолета удобна форма. Той е прост за боравене, високо надежден, с ниски за калибъра си тегло и размери. Намаляването на размерите води до снижаване на бойните качества на пистолета. Скъсената до 93 mm. цев и сравнително маломощния патрон обуславят ниската точност и групираност на стрелбата, дори и при близки разстояния. Табличният радиус на разсейване е 0,16 m. на дистанция от 50 m.
Всички малки оръжия обаче изпитват тези проблеми, които се оказват без значение, докато пистолетът изпълнява мисията за самозащита.
Всички способности на новия пистолет били внимателно проучени от съветското военно разузнаване. През 1951г. изобретението на Макаров влязло на въоръжение в армията на СССР.
Масовото производство на пистолета било възложено на завода, който правел и автоматите „Калашников”.
До разпадането на Съветския съюз, „Макаров” се използвал и от армията, и от полицията.
От създаването на пистолета, много държави са се опитвали да го модифицират. Днес той се произвежда в Русия, Китай и България. Броят на създадените пистолети „Макаров” надхвърля 10 милиона.
„ТИХИЯТ” СЪЗДАТЕЛ
Николай Макаров не спрял дотук. Той продължил да прави експерименти с други оръжия. През 1953г. проектирал противовъздушно оръдие АМ -23, което също било приведено в експлоатацията.
На 60-годишна възраст той започнал да мисли как да създаде нещо ново и след 8-годишни експерименти успял да разработи противотанкова ракетна система „9K111 Fagot“.
Системата лесно проследявала и унищожавала целите си. Тя била изключително лесна за употреба и командване. „Fagot” се използва от 30 държави по света, сред които и страни членки на НАТО.
Николай Макаров изобретил още много неща. Той бил изключително находчив и предприемчив изобретател. Никога не е поискал кола или жилище от държавните власти, макар че лесно можел да се сдобие с такива, заради статута си на герой в страната.
Съпругата му – Надежда, с която живял 44 години, разказва, че Николай никога не й е разказвал за изобретенията си, нито пък ги е виждала.
В личния си живот той бил много скромен. Жена му разказва, че обичал да ходи за риба.
Починал е през май 1998г. след претърпени 7 сърдечни удара.
Кои са 10-те оръжия, които промениха света, вижте ТУК.
А кои са най-скъпите оръжия? ТУК.
Хуго Шмайзер е непризнатият баща на АК-47 – историята четете ТУК.
