Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ поднови курса си към Гибралтарския проток и в частност към Антарктида. Плавателният съд бе акостирал на котвена стоянка край Рокетас де Мар в залива на Алмерия, за да избегне лошите метеорологични условия в най-западната част на Средиземно море.
След нормализиране на обстановката корабът вдигна котва от Рокетас де Мар снощи около 20:00 часа централноевропейско време, съобщи БТА. Корабът се движи със скорост от около 8 възела при насрещен вятър от 10 метра в секунда и вълнение от 3-4 бала.
След като премине Гибралтарския проток, „Св. св. Кирил и Методий“ ще се насочи към Канарските острови. След като премине протока, българският кораб ще навлезе в Атлантическия океан и ще поеме на югозапад към Канарските острови. Въпреки че надеждите са за добро време, в случай на необходимост екипажът остава в готовност да промени курса, навлизайки между самите Канарски острови, за да се скрие от по-лоши метеорологични условия.
Курсът продължава към Кабо Верде. Преди да навлезе в тези води степента на бойна готовност на кораба задължително ще бъде повишена заради евентуална възможност от нападение на пирати. Екипажът на борда е 26 души с командир капитан II ранг Николай Данаилов ще бъде нащрек докато плава край островите.
„Св. св. Кирил и Методий“ е на историческо първо плаване към о-в Ливингстън, за да подпомогне 31-вата българска експедиция на Антарктида. Рейсът на кораба до базата ни на острова се очаква да продължи около 40 дни.
Антарктида, наричан още Белия континент, обгражда Южния полюс на Земята, като заема 1/10 от сушата на планетата. Въпреки че голяма част от тази суша е покрита с лед, той е петият по големина континент на Земята.
Тъй като е единственият, без собствено население, неговата огромна територия се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор.
Договорът разглежда Антарктика
като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на континента. Пълноправни страни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето, като България е една от тях, заедно с останалите 28 държави. В Антарктида България има равни права с Русия, САЩ, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Япония, Южна Корея, Китай и др.
Според Антарктическия договор 29-те консултативни страни членки имат членски внос, чийто размер се определя индивидуално за всяка страна. България участва с 20 000 долара членски внос годишно.
Интересен е фактът, че днес се навършват 20 години от издаването през 2003 г. на Указ 4 на президента Георги Първанов, с който се дават български имена на 58 географски обекта от остров Ливингстън на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика
С него се именуват георграфски обекти и там вече има полуостров Варна, ледник Калиакра, планина Тангра, нос Ботев и връх Левски.
Това не е първият указ на български президент, с който се именуват обекти на Ледения континент. От 1996 г. с указ на президента Желю Желев хълм е кръстен на Синеморец, връх – на старата столица Плиска. Друг връх носи името Хемус, което е старото наименование на Стара планина, а плато е наречено Балкан.
През 1997 г. президентът Петър Стоянов подписва указ, с който ледник е кръстен Търново, ледопад – Руен, и седловина – Несебър. През годините стотици места на Ледения континент са кръстени с български имена.
С указ на държавния глава Румен Радев от края на 2021 г. десет географски обекта имат български имена. Сред тях са заливите Голям и Малък сечко, както и бряг Баба Марта. Брегова ивица носи името на Анка Ламбрева – първата българка, прелетяла в самолет над Ламанша и първата българска околосветска пътешественичка.
Още любопитни новини – четете тук
