По Коледа ставали чудеса: Шенген по въздуха е крачка, а следващите предстоят

Премиерът Денков го нарече „безспорен успех“ за България. Какво означава възможността да влезем във „въздушния“ Шенген? Какви граници ще трябва да преодолеем още – не само като територия, а и като културно пространство.

Темата Шенген бе определена от премиера Николай Денков в последния работен ден на годината като безспорен успех за българската държава. И наистина: в онази синева на “надграничните” пространства – там, където прелитат и се преплитат платформи, написани на автентичен “европейски език”, това движение по въздух и море може да бъде наречено успех.

По Коледа ставали чудеса – и ето: дипломация и достойнство, последователност и преговорно усърдие ни доведоха до този ден след 12 години в предверието на европейската чакалня! Така може да бъде разказано резюмето на този успех.

Границите като културно пространство

Към всички етикети, с които “държавността” дефилира в публичното пространство, е добавен още един – ауфтактът (непълен такт – от немски – б.ред.) Шенген. И той ще остане в полето на етикетите, ако не се замислим как се отнася към нас самите темата за границите на Европа – като културно пространство, а не като територия – за границите, които всеки един поставя сам пред себе си.

Слизаме от въздушното пространство. И се озоваваме примерно на площад „Света Неделя“. И е неделя. И под звуците на тъпана човекът с байрака казва през мегафона, че няма значение какво са разрешили от Столичния общински съвет (СОС), те тук пак ще си друсат, защото “ние сме вие и вие сте ние – народът. И каквото решим, това ще бъде – за нас няма граници”.

Продължаваме нататък. Спираме до друга граница – оградата в Княжеската градина, зад която е постаментът на вече демонтирания Паметник на съветската армия, наричан и МОЧА. От двете страни на тази идейна граница са защитници и противници на символите, които представя скулптурната композиция, обвита преди демонтажа в платно, показващо “пътя на България от основаването на българската държава към цели като Шенген” – инициатива на областната управа, която така вижда европейския път на България.

Какви граници преодоля България

Именно по този път, върху релефа на европейските долини и възвишения, България тръгна да пътува преди почти 35 години. Кои граници преодоляхме? И преодоляхме ли изобщо граници?

В едно от най-красивите градчета по Северното Черноморие от време на време посещавам шивачката Анка. В малкото ѝ ателие са закачени няколко избелели портрета, най-отпред са тези на Сталин и на Путин. В ъгъла виси малък телевизор. Единственият канал, на който е настроен приемникът, е Россия 1. Анка е любимката на квартала. Работи на безценица и е отрупана с поръчки. Този път ме посреща с ироничния въпрос: “И, какво? Нарязахте и паметника, а? Ей, няма граници за вас, в София…”. Дъщеря ѝ живее в Нидерландия. Внуците на Анка са родени в чужбина. “Те нито познават, нито разбират живота ни тук.” Майка и дъщеря вече не си говорят.

Дъщерята не може да разбере нито тарифите на майка си, нито портретите в нейното ателие. Не може да разбере защо майка ѝ не се е възмущавала от телохранителя на Живков и от вулгарния му език. А сега се възмущава от недоимъка, безхаберието и мутрите. “На нея Шенген не ѝ трябва. Тя и в София не желае да стъпи, а камо ли да отиде при внуците си на Запад”, казва дъщерята.

Шенген и евроатлантическите ценности

Защо им е Шенген на онези, които гледат на “Запада” от най-високия пилон със знаме в рамките на Европейския съюз? Част от тях се солидаризираха с думите на президента Радев, който нарече несъгласните с този демонстративен патриотарски акт “нихилисти и безродници, катастрофирали „в своето безчестие да охулят и сломят тази инициатива”.

Елементарно е да възприемаме Шенген като набор от преодолими наземни бариери, които ще ни присъединят към европейското семейство, споделящо евроатлантическите ценности.

Стигнахме до евроатлантическите ценности… И до наглата претенция на тандема Борисов-Пеевски, които огласяват пространството със самопровъзгласяването си за върховни защитници на тези ценности. В България и това става. Но да се върнем към конкретиката на успеха.

Какво означава този успех

За някои той изглежда така: Качваш се на летище „Враждебна” и кацаш на “Берлин-Бранденбург”, например.

(През 2023-та година само през ноември 26 800 българи са пътували за Германия. Не всички по въздуха, разбира, но да не влизаме в подробности…).

Вместо да хукнат презглава към паспортния контрол, за да изпреварят всички, които са се изсипали от крилата на родния превозвач, след три месеца, като “истински европейци” тези пътници бавно и гордо ще тръгват направо към едно от S-Bahn-влакчетата и ще се отправят директно я към „Александерплац“, я към „Фридрихщрасе“…

Шенген по въздуха е крачка. Следващите предстоят.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук