До 1916 г. по Юлианския календар горещниците се отбелязват от 15 до 17 юли, а със съвременния Григориански календар – от 28 до 30 юли, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Това е причината в някои български райони възрастните хора все още да твърдят, че „истинските горещници“ са в края на юли, въпреки че в официалните календари празникът често е отбелязан на 15-17 юли.
Горещниците са свързани с църковния календар и сезонните климатични явления, а промяната в календарите е довела до несъответствия между тях.
Традиционно в България горещниците се отбелязват в три последователни дни: 15, 16 и 17 юли по стария (Юлиански) календар.
След календарната реформа през 1916 г. тези дати са изместени с 13 дни и вече съответстват на 28, 29 и 30 юли по новия (Григориански) календар.
Това е интересно, тъй като в края на юли (28-30 юли) наистина се наблюдават едни от най-горещите дни в България. Средата на юли (15-17 юли по нов стил) е малко по-ранен период, казват от НИМХ.
Затова етнолозите предполагат, че празникът първоначално е бил свързан с реалния максимум на летните горещини, а не просто с фиксирани дати. След като календарът се е изместил спрямо сезоните, народната традиция е запазила старите дати.
Има още един интересен аспект. Ако погледнем назад към Средновековието (IX-XIV век), когато разликата между Юлианския и днешния Григориански календар е била само 6-8 дни, тогава горещниците биха се падали между 21 и 24 юли по новия календар, което също съвпада с началото на периода на най-силни летни жеги в България. Заради това някои изследователи предполагат, че празникът може да има пре-християнски корени и по-късно да е бил привързан към определени църковни дати, обясняват от НИМХ.
Какви са били датите на пролетното и есенното равноденствие преди Григорианския календар
Преди въвеждането на Григорианския календар (1582 г.), датите на пролетното и есенното равноденствие не са били фиксирани. Те постепенно са се измествали поради натрупаната грешка в Юлианския календар.
По времето на Юлий Цезар (46 г. преди новата ера) Юлианският календар е бил много точен и пролетното равноденствие е било около 25 март.
До времето на Константин Велики и Първия Никейски събор, то вече е било около 21 март. Затова Никейският събор приема 21 март за отправна дата при изчисленията на Великден.
От НИМХ поясняват, че понеже юлианската година е с приблизително 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата година, равноденствията продължават да се изместват с около един ден на всеки 128 години.
Григорианският календар се въвежда през 1582 г.
Към 1582 г., когато е въведен Григорианският календар, пролетното равноденствие астрономически вече се случвало около 11 март по Юлианския календар (вместо около 21 март, както през 325 г.). Есенното равноденствие съответно е било около 13 септември по Юлианския календар (вместо около 23 септември).
За да се компенсира това изместване, след 4 октомври 1582 г. следва 15 октомври 1582 г. при реформата на Папа Григорий XIII. Така календарът „прескача“ десет дни и пролетното равноденствие отново попада около 21 март, както е било определено на Никейския събор.
Важно е да се разграничават астрономическите дати на равноденствията от датите в календара. Самото явление не е променено – само календарните дати, на които е било отбелязвано, се променят заради неточността на Юлианския календар.
Каква е ситуацията с датите на пролетното и есенното равноденствие в България
Конкретно за територията на съвременна България е важно да се отбележи, че до 31 март 1916 г. официално е прилаган Юлианският календар, а от 14 април 1916 г. – Григорианският. Разликата по това време вече е била 13 дни. Това означава, че астрономически пролетното равноденствие е било около 8 март по Юлианския календар, което съответства на 21 март по Григорианския.
Есенното равноденствие е било около 10 септември по Юлианския календар, което отговаря на 23 септември по Григорианския. Следователно, ако един българин през XIX век е разглеждал календара, би видял, че пролетното равноденствие е около 8 март, а есенното равноденствие – около 10 септември, поясняват от НИМХ.
