Днес – 8 декември, Съветът по правосъдие и вътрешни работи ще гласува дали България, Румъния и Хърватия влизат в Шенгенското пространство. Съветът се състои от министрите на всички държави-членки на ЕС, отговарящи за правосъдието и вътрешните работи. Министрите ще обсъдят пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в България, Хърватия и Румъния и ще се стремят да приемат решения по този въпрос. Нидерландия и Австрия вече се обявиха срещу присъединяването на нашата страна.
Европейската комисия и Европейският парламент одобриха приемането на Румъния, България и Хърватия в Шенгенското споразумение.
След като Комисията публикува положителни доклади относно капацитета на страните да охраняват външните граници на Европейския съюз по море, въздух и пътища, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че трите кандидатки вече са готови да се присъединят към отворената зона за пътуване – въпреки това Швеция, Австрия и Нидерландия дадоха знак за несъгласие.
И за пореден път вътрешното политиканстване на някои страни членки заплашва да попречи на европейското единство, като не се отчита постигнатият напредък.
На първо място, присъединяването към Шенгенската зона ще повиши производителността и растежа в Румъния, България и Хърватия – което означава, че икономиката на целия ЕС ще спечели. И трите страни бързо модернизират инфраструктурата си, докато оперативните разходи на бизнеса остават сравнително ниски, а работната им сила е по-млада и по-гъвкава от тази в западноевропейските страни.
Междувременно световните конгломерати, които се изнасят от Русия, вече започнаха да откриват свои магазини в Румъния и страните-кандидатки за Шенген. Присъединяването им ще направи целия ЕС по-привлекателен за тези компании, като осигури повече работни места и възможности за единния пазар в момент на дълбока икономическа криза.
От своя страна, моята родина Румъния вече няколко години спазва достиженията на правото от Шенген, като прилага всички най-нови технологии за сигурност на граничния контрол – разходите за това в крайна сметка са платени от румънския народ, който е сред най-подкрепящите в ЕС по-нататъшната интеграция между членовете.
Като страна от фронтовата линия на НАТО, стратегически разположена в близост до Украйна и Русия, не бива да се пренебрегва и приносът на Румъния за подпомагане на съпротивата на Украйна. Страната се е доказала като безценен партньор както за ЕС, така и за НАТО в борбата с хибридната война на Русия и придвижването на помощта за Украйна, въпреки че тази позиция подхранва нестабилната популистка политика у дома.
Но всичко това изглежда забравено в някои ключови европейски столици.
Например при неотдавнашното си посещение в Румъния нидерландският министър-председател Марк Рюте изрази съмнение относно приемането на кандидатурата на страната за Шенген от съображения за сигурност и правосъдие, като впоследствие нидерландският парламент гласува отказ по този въпрос.
В контекста на ширещата се организирана престъпност в Нидерландия и продължаващата борба на страната за ограничаване на свързаните с банди убийства – включително убийството на разследващия журналист Петер де Врис посред бял ден в Амстердам – позицията на страната рискува да се окаже лицемерна.
Може би не е случайно и това, че Швеция – другата страна, чиито депутати гласуваха категорично против присъединяването на Румъния, България и Хърватия към Шенгенското пространство – в момента се сблъсква с вълна от престъпност, която е разтърсила и нейното общество и вътрешна политика.
В същото време Австрия също не е с най-добри резултати в областта на върховенството на закона и корупцията, като премиерите на страната са сваляни от власт със скандали, а прането на пари от Русия понякога прави Виена по-малко стабилна от която и да е от източноевропейските страни-членки на ЕС.
Като се има предвид как Румъния и България бързо ратифицираха кандидатурата на Швеция за членство в НАТО по-рано тази година, без да поставят пред Стокхолм никакви политически предварителни условия по отношение на своите кандидатури за членство в Шенген, може да се предположи, че и Букурещ, и София ще останат надеждни партньори на Запада и занапред – независимо от това как ще се развие решението за Шенген в Съвета на ЕС.
И макар да е важно да се отбележи, че както в моята родна Румъния, така и в съседна България все още съществуват някои проблеми в пристанищата и сухопътните пунктове, те са несравними с тежките пропуски, които понастоящем се наблюдават в големи пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам по отношение на обема на пропусканата контрабанда – включително опасни наркотици като хероин и кокаин, които в момента подхранват безпрецедентна вълна от насилие в Западна Европа.
Всъщност приемането на тези три страни-кандидатки в Шенгенската зона би могло да накара превозвачите да пренасочат част от стоките си през по-евтини източноевропейски пристанища, което ще направи световните центрове за наркотици като Ротердам по-управляеми и по-лесни за контрол от страна на властите.
И макар че фактът, че Румъния, България и Хърватия продължават да се сблъскват с предизвикателствата на корупцията и изостаналостта, е неоспорим, тези проблеми могат да бъдат решени вътре в Шенгенската зона също толкова лесно, ако не и повече.
Неприемането на тези страни въз основа на слаби оправдания и въпреки лоялността и надеждността, които те демонстрираха срещу нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна, не само ще противоречи на единството на ЕС, но и ще бъде стратегическа грешка, която може да предизвика разпалване на евроскептицизма в чувствителния европейски изток – и то в най-лошия възможен геополитически момент.
Текстът е публикуван в Politico, негов автор е Антон Писароглу. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
