Европейските политици, които се върнаха на работните си места след лятната ваканция, намериха в пощенската си кутия належащ проблем – кризата с разходите за живот, която вече разпалва социални вълнения.
Докато мнозина европейци се наслаждаваха на лятното слънце, в целия блок – от Испания до Германия – започнаха протести. През изминалия уикенд в Прага около 70 000 души излязоха по улиците на демонстрация срещу правителството, искайки мерки срещу нарастващите разходи за енергия и скандирайки срещу ЕС и НАТО.
Европа се бори с рекордна инфлация, която до голяма степен е резултат от енергийните разходи, нараснали след нахлуването на Русия в Украйна. Тази токсична смес накара европейците да се страхуват от непосилни сметки за отопление тази зима. Някои компании – от производители на стомана до заводи за торове – дори вече затвориха. Ситуацията стана достатъчно тежка, за да може Европейската централна банка в четвъртък да обяви най-голямото си досегашно повишение на лихвите и да обещае, че предстоят още увеличения, тъй като банката се опитва да ограничи инфлацията, която често се описва като „данък върху бедните“.
Лидерите на ЕС на целия континент са разтревожени.
„Настоящата енергийна криза изнервя всички политически лидери, защото те се страхуват от политическите последици“, заяви един от служителите на ЕС пред „Политико“ тази седмица, когато в Брюксел започна политическият сезон. „В много страни става въпрос за оцеляването на техните правителства. Устойчивостта на Европа ще бъде подложена на изпитание във всички страни от ЕС“.
Това е страх, за който напускащият италиански министър-председател Марио Драги предупреждаваше на срещата на върха на Г-7 през юни: „Трябва да избегнем грешките, допуснати след 2008 г., енергийната криза не трябва да доведе до завръщане на популизма.“
Дипломат от балтийска страна прогнозира, че Европа може да се сблъска с нова популистка вълна, ако лидерите не успеят да ограничат разходите.
„Това може да е третата вълна на популизъм в последно време“, каза той, като посочи финансовата криза от 2008 г. и миграционната криза около 2014 г. като двете предишни вълни. „Този път може да е най-лошата и да има непредвидими последици. Вярваме също, че именно за това настоява Путин.“
Подчертаването на тревогите на лидерите е свързано с възможността повишаването на цените да подкопае обществената подкрепа за войната в Украйна, което поставя европейските лидери пред въпроса за отровното хапче: Готови ли са да рискуват собствените си работни места, за да спасят украинската демокрация? Унгария вече подписа ново газово споразумение с руския енергиен гигант „Газпром“, а България обмисля да се върне към закупуването на руски газ, което показва границите на европейската солидарност с Украйна.
„Тази зима се превърна в нещо като боксов мач“ с Москва, твърди западноевропейски дипломат. „Първият, който падне, е загубил мача.“
Изборите в Швеция тази неделя ще бъдат първият тест за политическата температура в Европа и представителите на ЕС ги наблюдават отблизо.
Тъй като в предизборната кампания на преден план излизат проблемите с престъпността и разходите за живот, лявоцентристкото правителство на министър-председателя Магдалена Андершон може да се окаже в беда. А крайнодясната партия „Шведски демократи“, която има неонацистки корени, има реални шансове да състави част от дясно правителство – за първи път в Швеция.
Но истинската тревога е свързана с парламентарните избори в Италия по-късно този месец. Крайнодясната партия „Братя на Италия“ на Джорджия Мелони води в социологическите проучвания, което поражда очаквания за дясно правителство в Рим.
Като се има предвид размерът на италианската икономика – третата по големина в ЕС – и статутът ѝ на страна основателка на ЕС, последиците от премиерството на Мелони биха били дълбоки, въпреки че повечето служители не очакват тя да разруши икономическия план на предшественика си, който има за цел да осигури на Италия милиарди пари от ЕС за възстановяване след пандемията.
Но съюзникът на Мелони Матео Салвини, лидер на Лигата и другата крайнодясна партия в потенциалната коалиция, открито пропагандира приятелски позиции към Русия. Тази седмица той призова ЕС да преосмисли санкциите си срещу Русия – което разпали опасения в Брюксел, че новите мерки срещу Русия ще станат по-трудни, ако алиансът Мелони-Салвини вземе властта.
Възможната популистка вълна не се ограничава само до някои държави. Всеки европейски лидер е подложен на натиск от страна на избирателите за ограничаване на спираловидно нарастващите разходи. Това е една от причините Европейската комисия да реши тази седмица да наруши десетилетия прецедент и да настоява за радикална намеса на енергийните пазари на блока.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изненада много служители в Брюксел в сряда, когато публично представи план от няколко точки за ограничаване на цените на енергията. Съобщението беше направено преди посланиците на ЕС да бъдат информирани и преди речта на фон дер Лайен за състоянието на Европейския съюз следващата седмица – платформа, която мнозина очакваха да използва, за да разкрие плана.
Основната причина за ускоряването на сроковете е нарастващият натиск от страна на политическите лидери.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо се изрази откровено миналия уикенд: „Ако Европейската комисия не се намеси, рискуваме да изпаднем в дълбока рецесия с непредвидими последици. Става въпрос за много повече от икономика. Става въпрос за сигурността и стабилността на европейския континент.“
Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, който представлява позицията на членовете на ЕС, също изрази тревога в интервю за европейски медии миналата седмица.
„Нямаме нито ден за губене“, каза той, като изрично посочи, че Съветът няколко пъти е приканвал Комисията да предложи конкретни предложения.
В загадъчния свят на енергийната политика решението на Комисията да се намеси на енергийните пазари е огромен обрат.
В продължение на десетилетия изпълнителният орган на ЕС отказваше да се намесва в европейските енергийни пазари – мнение, споделяно от икономически либерални държави като Германия, Нидерландия и северните страни членки. Но мащабът на икономическата болка, която изпитват гражданите от Швеция до Португалия, принуди страните, които обикновено подкрепят свободния пазар, да променят курса и да приемат, че е необходима намеса, макар и вероятно само временна.
Сред предложенията на Фон дер Лайен са ограничаване на цените на руския газ, план за отнемане на свръхпечалбите на производителите на енергия, които не използват газ (които се възползват от начина, по който се определя цената на електроенергията в ЕС), и „солидарна вноска“ от компаниите за изкопаеми горива, които получават рекордни печалби.
Окончателният вид на законодателното предложение обаче все още не е определен, като министрите на енергетиката трябва да дадат първоначалната си оценка на извънредно заседание в петък.
Докато министрите на енергетиката се събират, финансовите министри на ЕС също ще се срещнат, за да обсъдят обратната страна на мащабната енергийна интервенция – как да се плати за нея.
Въпреки че предложението на Комисията предвижда компенсиране на засегнатите потребители и предприятия чрез такса върху производителите на електроенергия, която не е свързана с газ, остава неясно дали този подход ще покрие огромните разходи.
Германското правителство вече представи солиден компенсационен пакет за потребителите и предприятията на стойност 65 млрд. евро, а други държави от еврозоната разработват подобни начини за смекчаване на удара, докато подготвят националните си бюджети, които в крайна сметка трябва да бъдат одобрени от Брюксел.
Следователно определянето на „фискалното пространство“, с което разполагат финансовите министри, ще бъде от голямо значение за срещата в петък. Финансовите служители на ЕС следят отблизо икономическото състояние на еврозоната на фона на тревожните сигнали за възможна рецесия. След като вече хвърлиха пари за работниците и гражданите по време на пандемията COVID, служителите знаят, че се движат по тънка линия. Но Комисията е наясно и с политическия натиск, който се оказва върху лидерите на ЕС.
„Има силен политически вятър“, каза един от високопоставените финансови служители на еврозоната преди срещата в петък. „Правим всичко възможно, за да се противопоставим на него и да не допуснем ексцесии. Но реалистично погледнато… разбира се, разбираме, че има някои политически императиви, които страните ще трябва да следват.“
Междувременно срещите в петък вероятно са само началният залп в една високотехнологична – и политическа – икономическа битка. Съпротивата срещу предложението на Фон дер Лайен вече се засилва, като някои официални лица намаляват очакванията си за какъвто и да е пробив в петък. Други са по-оптимистично настроени, надявайки се поне на индикация за някакво политическо споразумение на хоризонта.
Законодателното предложение най-вероятно ще бъде представено по време на годишната реч на Фон дер Лайен за състоянието на Европейския съюз, която е важна част от политическия календар на ЕС. А след като законодателните текстове бъдат представени, много ключови детайли ще започнат да се изясняват, което ще проправи пътя към потенциално споразумение.
Но тъй като политическите лидери на континента са изправени пред все по-отчаяни избиратели, официалните лица могат да чакат само толкова дълго.
Текстът е публикуван в Политико, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
