2022 г. може да се окаже годината, в която картата на Европейския съюз ще бъде преначертана.
В продължение на години десните популисти печелеха позиции в по-новите страни членки на блока, вдъхновяваха крайно десни групи на целия континент и подклаждаха страхове за демократичното бъдеще на съюза.
В Унгария министър-председателят Виктор Орбан затвърди властта си над медиите и съдебната система. В Полша консервативната партия „Право и справедливост“ въведе широкообхватни промени в съдебната система на страната, което предизвика дълбока тревога сред съдиите, съдилищата и институциите на ЕС. А в Словения министър-председателят Янез Янша оказа натиск върху публично финансираната информационна агенция на страната и подкопа процеса на назначаване на прокурори в новосъздадената Европейска прокуратура.
Сега обаче бъдещето на правителствата, които създават проблеми в Европа, е по-несигурно, отколкото когато и да било през последните години.
Тази пролет в Унгария ще се проведат парламентарни избори и за първи път опозицията на Орбан се обедини в опит да отправи истинско предизвикателство към властта му. Докато алиансът се бори с вътрешни разногласия и неравностойни условия, опонентите на министър-председателя се надяват да се възползват от опасенията за корупция по високите етажи на властта и икономическите предизвикателства, за да достигнат до нерешителните избиратели. Победа на опозицията би променила не само реториката и политиките в Будапеща, но и динамиката в Съвета на Европейския съюз, където Унгария често играе ролята на бунтар. Тя би имала и геополитически последици за региона: Орбан поддържа връзки с Пекин и Москва, а едно ново правителство вероятно ще направи обрат и ще се сближи с ЕС, САЩ и НАТО. От друга страна, победа на Орбан би затвърдила властта на лидера ветеран и би му позволила да продължи да изгражда алианс от крайно десни и евроскептични сили на целия континент.
В Полша 2022 г. може да доведе до засилване на конкуренцията между „Право и справедливост“ и нейните съперници, по-специално бившия министър-председател Доналд Туск. Със задълбочаването на напрежението между Варшава и Брюксел съперничещите си лагери вероятно ще се сблъскат както по отношение на върховенството на закона у дома, така и по отношение на политиката към ЕС. „Право и справедливост“, която, за разлика от унгарския си еквивалент, зависи от понякога непредсказуеми коалиционни партньори, за да управлява – ще бъде изправена пред вътрешен и външен натиск преди изборите, които се очакват през 2023 г., ако управляващият алианс не се разпадне по-рано.
А в Словения Янша ще бъде подложен на изпитание в избори, които се очакват през първата половина на 2022 г. Неговата Словенска демократическа партия вече разчита на коалиционни партньори, за да го задържат на власт. В същото време справянето на правителството с пандемията – в съчетание с повтарящите се скандали – повдига въпроси за политическото бъдеще на министър-председателя.
При цялото мрънкане на ЕС за деградацията на демокрацията и върховенството на закона в Централна и Източна Европа, този проблем никога не е подлежал на решаване в Брюксел. Следващите няколко месеца ще покажат дали ще бъде намерено решение в региона.
Полша
С мащабната си икономика и голямото си геополитическо значение политическите битки във Варшава имат последици далеч отвъд границите на Полша.
Ярослав Качински
72-годишният лидер на „Право и справедливост“ е най-влиятелният човек в Полша – въпреки липсата на престижна длъжност. Зад кулисите се очаква ветеранът да продължи да играе важна роля при вземането на решения във Варшава, включително как да се отговори на опасенията на Брюксел относно независимостта на съдебната система.
Доналд Туск
Бившият министър-председател и бивш председател на Европейския съвет се завърна начело на опозиционната партия „Гражданска платформа“. И макар че полската опозиция е разделена, неговите усилия представляват предизвикателство за управляващата партия. Туск води кампания за убеждаване на поляците, които в огромната си част подкрепят членството в ЕС, че правителството излага на риск мечтите им.
Унгария
Изборите в Унгария през 2022 г. ще бъдат наблюдавани отблизо в целия блок. Залогът е голям както за управляващата партия „Фидес“, така и за нейните опоненти, а кампанията се очаква да бъде грозна.
Виктор Орбан
За своите фенове Виктор Орбан е патриот, който се стреми да защитава националните интереси на Унгария. За критиците му той е страстен автократ. Предстоящите избори могат да се окажат решаващи за кариерата му, но също така повдигат екзистенциални въпроси за министър-председателя и за бизнесмените, които се издигнаха на негов гръб.
Петер Марки-Зеу
Консервативният кмет на южния град Ходмезьовашархели е малко вероятният претендент на Орбан на изборите през 2022 г. Но кметът, който се кандидатира с платформа за борба с корупцията, е изправен пред трудна битка, тъй като управляващата партия мобилизира мощта на ресурсите си – от кампаниите с билбордове до държавните медии – срещу него и опозиционния алианс.
Словения
Макар че опасенията за върховенството на закона в Европа често се въртят около Унгария и Полша, реториката на словенския министър-председател Янез Янша в Twitter също повдига вежди в европейските столици.
Янез Янша
Дългогодишният политик е близък съюзник на Орбан, спечелил си репутацията на автор на неприятни туитове. Но позицията на Янша у дома далеч не е стабилна. Критиците казват, че макар да има притеснения относно ходовете на словенското правителство, по-специално атаките му срещу медиите, демократичните институции в страната остават непокътнати.
Таня Файон
Бивш журналист и кореспондент на ЕС, Таня Файон ръководи опозиционните социалдемократи в Словения. Понастоящем тя е член на Европейския парламент, където работи по въпроси като отношенията със Западните Балкани.
