Сблъсъците, които изправят институциите на ЕС и много страни членки срещу Полша и Унгария, се засилиха още повече през последните месеци. Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан се сблъсква с широко неодобрение, заради анти-ЛГБТК+ законодателството. А полските власти на практика декларират, че не приемат върховенството на законодателството на ЕС.
Усилията на Брюксел – от съдебни действия до заплахи за спиране на финансирането – не успяха да предизвикат промяна на курса във Варшава или Будапеща. Вместо това пропастта между двете държави-бунтовнички и политическото ядро на ЕС, изглежда се увеличава още повече. Всичко това поражда основен въпрос: Как ще завърши това?
1. Полша и Унгария отстъпват
Ако Брюксел засили натиска или наложи значителни финансови санкции, това може да принуди Варшава и Будапеща да се откажат от някои от противоречивите си политики. Европейската комисия вече забави одобрението на икономическите планове на Полша и Унгария след пандемията. Това беше знак, че те ще трябва да направят някои отстъпки, за да получат достъп до милиардите евро от финансиране за възстановяване от ЕС.
„Очевидно е, че една от причините, поради които Комисията забавя това решение е върховенството на закона. Комисията няма да го каже публично, но използва одобрението на този план, като начин да притисне Полша да направи промени в политиката си“. Това каза Якуб Ярачевски, координатор на изследванията в Democracy Reporting International, която е неправителствена организация базирана в Берлин.
Отделно, ако Полша откаже да изпълни решенията на Съда на ЕС, тя може да бъде изправена пред значителни глоби.
Ярачевски казва, че по -умерената част от управляващата коалиция, която включва премиера Матеуш Моравецки, може да не желае да загуби парите и да се изправи пред сблъсък с Комисията. Съществува възможност правителството да промени поне позицията си относно дисциплинарна камара за съдии, която сега е основният спор. Моравецки вече намекна в последните си интервюта, че противоречивата дисциплинарна камара „се нуждае от реформи“.
Въпреки това, и двете правителства са превърнали битките с Брюксел в основна част от тяхната политическа идентичност и не е ясно колко (ако изобщо) биха били готови да променят курса си.
2. Нови шефове в Будапеща и Варшава
Ако управляващите партии в Полша и Унгария загубят властта на изборите през следващите години, това почти сигурно ще разсее напрежението с Брюксел. Унгарците трябва да гласуват през пролетта на 2022 г., докато Полша ще проведе своите парламентарни избори през 2023 г.
Управляващата партия „Фидес“ в Унгария и партията „Право и справедливост“ (PiS) в Полша се сблъскват с опозиционни сили, които като цяло са насочени към ЕС. Те обещават да се върнат към зачитане на демократичните норми, ако бъдат избрани.
„Най-важната линия на разделение, както в Полша, така и в Унгария, е все повече връзката с Брюксел и Европейския съюз“, казва Петер Креко, изпълнителен директор на базирания в Будапеща институт за политически капитал. Ако опозиционните сили победят, новите правителства „определено“ ще предприемат „стъпки за възстановяване на независимостта на институциите“, каза той.
В Унгария се събра разнообразна шестпартийна коалиция, за да се опита да победи Орбан. В Полша лидер на опозицията след завръщането си стана бившия председател на Европейския съвет и бивш премиер Доналд Туск.
Междувременно противоречивите съдебни реформи в Полша и вътрешните разделения създадоха напрежение в управляващата коалиция, правейки алианса нестабилен и увеличавайки възможността за предсрочни избори. Въпреки това, както „Право и справедливост“, така и „Фидес“ се оказаха изключително умели в спечелването на избори и задържането на власт. И двете партии се радват на благоприятно отразяване от държавните медии и приятелски медии.
Дори една от двете партии да загуби властта, това би имало голямо влияние върху другата. Съюзът между Унгария и Полша може да се разпадне. Това би променило динамиката в Съвета на ЕС, където в момента всяко правителство ефективно защитава другото от потенциални санкции чрез право на вето.
3. Заблуждаване
Много продемократични защитници се надяват на нов механизъм, който позволява на ЕС да намали финансирането на страните членки, ако нарушават върховенството на закона или засягат финансовите интереси на блока. Но става ясно, как ще бъде приложен инструментът , и дали той би могъл да окаже достатъчен натиск върху правителствата в Унгария и Полша, за да направят фундаментални промени в поведението си.
Евродепутатът Гуендолин Делбос-Корфийлд, докладчик на Европейския парламент за ситуацията в Унгария, настоява пред предстоящото френско председателство на Съвета на ЕС, да изпълни процедура съгласно член 7 от договорите на ЕС, която позволява четири пети от държавите-членки да отправят предупреждение към друга държава-членка относно притеснения за спазване на върховенството на закона, преди да наложат санкции. Тя допълни, че „тези препоръки биха изолирали още повече Орбан“.
В Полша има опасения в опозиционните редици, че Варшава ще предложи измислица за прекъсване на задънената улица с Брюксел, която ще реши някои проблеми на хартия, но не на практика.
4. Излизане на Полша и Унгария от ЕС
На теория Полша и Унгария биха могли да напуснат ЕС или политически да бъдат притиснати към излизане от други страни членки. Въпреки това шансовете за този резултат в момента изглеждат далечни. Проучванията многократно показват, че гражданите на Унгария и Полша подкрепят членството в ЕС. Само 39% от поляците и 28% от унгарците смятат, че техните страни биха се справили по-добре извън ЕС.
И двете правителства са се възползвали много от фондовете на ЕС, а полският премиер Моравецки многократно е казвал, че Полша няма намерение да напуска. Решението за излизане от блока би било „политическо самоубийство“ за „Право и справедливост“. По -вероятно е Полша да участва в някои действия, но да се изключи от правната система. Полша ще стане подобна на Норвегия или Лихтенщайн, отколкото държава -членка, която напълно спазва законодателството на ЕС.
В Унгария членовете на управляващата партия изразиха различни възгледи относно членството в ЕС. По -рано това лято Ласло Ковер, председател на НС на Унгария и един от основателите на „Фидес“ заяви, че ако сега се проведе референдум за членство в ЕС, той ще гласува против присъединяването към блока.
Унгарският финансов министър Михали Варга заяви в интервю, че ако въпросът възникне през 2021 г., той ще гласува в подкрепа на членството. „Но“, каза той пред телевизионния канал ATV, „до края на десетилетието, когато според нашите изчисления ние вече ще сме нетни платци към ЕС, въпросът може да получи нова перспектива.“
Някои от противниците на Орбан смятат, че той не иска да напусне ЕС – но би могъл да отслаби и да разбие по-дълбоко блока, като остане в него. „Като основна опасност виждам разпадането на ЕС. Разделяща популистка политика, която провежда Орбан, води до разпадане на общността на ЕС“, каза Бернадет Сел, независим опозиционен депутат в унгарския парламент. Анализаторите казват, че докато унгарското население е за ЕС и Орбан разбира ползите от членството, все по-голямата евроскептична реторика може да има непредсказуеми последици.
„Фидес“ и приятели: Един по-популистичен ЕС
„Фидес“ и „Право и справедливост“ биха могли да останат на власт-докато приятелските крайнодесни партии се домогват до властта в големи страни като Италия и Франция, като отдалечават блока от притесненията относно демокрацията и върховенството на закона. Орбан и лидерът на „Право и справедливост“ Ярослав Качински инвестираха в изграждането на добри отношения с популистки партии в целия блок и твърдят, че ЕС трябва да бъде преди всичко икономически проект, с по-малко политическа интеграция.
„Моралистичната свръхактивност, която наблюдаваме през последните години в институциите на ЕС, доведе до опасна тенденция за налагане на идеологически монопол“, казаха в съвместно изявление миналия месец 16 европейски десни популистки партии, включително :Фидес“, „Право и справедливост“, Национален Фронт на Марин Льо Пен и Лигата на Матео Салвини в Италия.
„Фразата„ все по -тесен съюз “трябва да бъде извадена от текста на Договорите на ЕС при първата налична възможност“, каза унгарският премиер в реч през юни.
Текстът е публикуван в „Политико, заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
