Под натиска да се справи с проблема със замърсяването, София проявява творчество, но зелените групи не са убедени в нейната тактика.
Българската столица е един от най-замърсените градове в ЕС. През 2019 г. в нея е регистриран най-високият процент на преждевременни смъртни случаи, свързани със свръхфини частици, навсякъде в блока.
Решаването на проблема ще означава да се убедят хората да преминат към по-малко замърсяващи навици, като например да променят начина на отопление на домовете си и да се откажат от автомобилите си, както и да се разшири масово мрежата на обществения транспорт в града.
Като част от финансиран от ЕС план на стойност 3,7 млн. евро, стартирал миналата година, градът въвежда иновативни мерки за мобилност, насочени към постигане на точно това. Сред тях са: изкуствен интелект за определяне на честотата и маршрута на автобусните линии, интерактивни приложения за смартфони, които възнаграждават по-устойчиво поведение, и дори флотилия от дронове, които могат да откриват незаконно замърсяване.
„Не може да се промени качеството на въздуха само чрез административни мерки, трябва да стане модерно, с грижа за хората“, казва Севдалина Войнова, програмен директор в Асоциацията за развитие на София, която работи с града по схемата за екологичен транспорт.
Група граждани и екологични неправителствени организации вече дадоха общината на съд заради нарушаването на ограниченията на ЕС за замърсяване на въздуха и спечелиха делото миналата година.
Тъй като ЕС се стреми да затегне ограниченията за замърсяване на въздуха, натискът върху София да предприеме действия само ще нараства.
Преди седмица Брюксел предложи затягане на ограниченията за редица замърсители, включително фини прахови частици и азотен диоксид – два от основните източници на лош въздух в София – които идват главно от отоплението и транспортните емисии.
Предложението на Европейската комисия също така въвежда разпоредби, които да гарантират, че гражданите имат достъп до правосъдие при нарушаване на пределно допустимите стойности и могат да бъдат компенсирани за увреждане на здравето, причинено от прекомерното замърсяване – потенциално главоболие за националните и регионалните правителства със силно замърсяване.
София е „направила много“ за справяне със замърсяването през последното десетилетие, настоява в интервю заместник-кметът на града по транспорта Кристиан Кръстев.
Сега градската управа удвоява усилията си за изпълнение на финансирания от ЕС проект, каза той, като призна, че той е „сложен“ и „труден за управление“.
Промяна на разказа
Проблемът със замърсяването на околната среда струва на града милиони.
Според проучване, публикувано по-рано тази година, замърсяването на въздуха намалява производителността на работниците и е причина икономиката на София да загуби 13,4% от местния БВП през 2019 г. Ако не се предприеме нищо за справяне с проблема, градът може да загуби до 15,8 млрд. евро до 2024 г., според доклада.
Системите за отопление с въглища и дърва за огрев са основните причинители на замърсяването в града, като на тях се падат повече от 60%. Властта има за цел да намали тези емисии, като позволи на хората да заменят старите си печки с по-малко замърсяващи или с термопомпи.
След това се нарежда транспортът – 15 процента, поради което градът удвоява усилията си за въвеждане на по-енергийно ефективни трамваи, тролеи и електрически автобуси, както и за разширяване на подземната мрежа на метрото, каза Кръстев.
Градът също така разработва софтуер, използващ изкуствен интелект, за да разработи система, която осигурява обществен транспорт по заявка „за достигане до райони, [които] не са свързани с мрежата“ или са труднодостъпни по друг начин.
Според Кръстев надеждата е, че ако жителите могат да поискат автобусите да ги вземат от входната им врата, вероятността да вземат колата си ще бъде по-малка. Очаква се инструментът да започне да функционира напълно до 2023 г.
Общината обаче признава, че това не е най-успешната ѝ мярка досега: В столицата с население от 1,3 млн. души приложението има само 400 до 500 потребители дневно, според Войнова.
Ивайло Хлебаров, ръководител на програмата за чист въздух в „За Земята – Приятели на Земята България“, заяви, че приложението не е нищо повече от PR кампания и че вместо това трябва да се съсредоточи върху подобряването на инфраструктурата.
Той твърди, че градът трябва да търси доказани решения като зони с ниски емисии, които не позволяват на най-замърсяващите автомобили да влизат в градските центрове, специални ленти за автобусите, за да се избегне засядането им в трафика в пиковите часове, и повече велосипедни алеи.
„Схеми като обществения транспорт по заявка може би ще имат място в бъдеще, но все още ни липсват основни неща“, каза той. „Можете да промените поведението на хората, като подобрите инфраструктурата“.
Тези основни неща обикновено се сблъскват със силна съпротива от страна на жителите, посочи Кръстев.
Тези основни неща обикновено срещат силна съпротива от страна на жителите, посочи Кръстев.
Градът вече се опита и не успя да получи подкрепа за създаването на зона с ниски емисии – което би било първото в България – и тази седмица отново ще настоява за това предложение.
„Ще се сблъскаме с омраза за въвеждането на зоната с ниски емисии“, прогнозира заместник-кметът. „Това е много бавен процес. Много е трудно да накараме хората да осъзнаят, че това, което правим, е важно за тяхното здраве“, добави той. „На Балканите има различен начин на мислене. Хората вярват, че пътят е техен“.
Кръстев признава, че градът се е съсредоточил върху изграждането на велосипедни алеи там, където е най-малко вероятно да срещнат съпротива, например на широки, нежилищни булеварди. „Хората я искат, стига да не е пред вратата им“, каза той.
Според Ангел Буров, доцент в Университет по архитектура, строителство и геодезия, промяната на мисленето на хората, когато става въпрос за техните автомобили, е особено трудна в страните от бившия Източен блок като България.
Автомобилите се превърнаха в символ на „свободата“ след разпадането на Съветския съюз и „хората не искат да оставят свободата си, защото тя е придобита наскоро“, каза той.
Но тъй като ЕС продължава да въвежда законодателство за намаляване на замърсяването, София няма да има друг избор, освен да увеличи усилията си за подобряване на качеството на въздуха – или да се сблъска с още съдебни дела.
„Не можем да се откажем от зелените цели“, каза Войнова от Асоциацията за развитие на София. „Трябва да променим начина, по който се говори“.
Текстът е публикуван в „Политико“, негов автор е Луис Гило. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
