Още едно разследване на германската автомобилна индустрия едва ли ще промени отношението на обществото към немските автомобили. Има една малка мръсна тайна, отнасяща се до продължителните скандали с вредните емисии от германските коли: на обществото в Германия не му пука, пише в свой анализ за „Политико“ Матю Карнитшниг /тук със съкращения/.
Въпреки нестихващия поток от разкрития за схемите, които прилага автомобилната индустия, за да заобиколи закона, купувачите на германски коли продължават да си карат „Фолксваген“, БМВ, „Мерцедес“ и „Порше“ в рекордни количeства, осигурявайки на компаниите приход както никога досега.
Новината от тази седмица е, че ЕС отваря нов фронт в обширното си разследване на индустрията, този път затова, че компаниите се заговоринчели за подриване на развитието на технологии за чисти емисии. Това също едва ли ще промени общественото отношение.
Германските политици си мечтаят да бъдат такива късметлии като автопроизводителите. Дори и повечето купувачи да не се притесняват от различните начини, по които колите тровят въздуха, те обръщат голямо внимание на действията на политиците по въпроса.
В сърцето на проблема лежи парадоксът на германския енвироментализъм.
Повечето германци са горди, че са със „зелен“ мироглед. Те са педантични относно разделянето на боклука в различни кошчета за рециклиране и са похарчили неизвестно колко милиарда за т. нар. Energiewende – преход от ядрено и фосилно гориво към електричество от възобновяеми източници.
Обаче не се закачайте с автомобилите им. Може да е клише, че немците са вманиачени по своите компании за продукти „на четири колела“, но това не прави твърдението по-малко истинно. Докато всички други източници на емисии на парникови газове – от домакинствата до индустрията – отбелязват спад, транспортните емисии, които представляват 20% от всичките, бележат леко покачване.
При новината за антитръстовото разследване на Европейската комисия германският транспортен министър Андреас Шойер, който говореше на конференция в Берлин, се изниза през задния вход. Скоро след това говорителят му публикува късо видеоизявление, в което министърът, вместо да вземе отношение по разследването на ЕК, атакува чуждите автопроизводители:
„Просто не виждам немски дизелови автомобили по немските улици – каза министърът, който е член на Християнсоциалния съюз, баварското крило на блока на Меркел – затова изисквам от чуждестранните производители да вземат участие в германския дизелов дебат. Не можа да се иска от германските автопроизводители да доставят чист дизел, докато чуждите производители са с по-нисък стнадарт и избягват отговорност“.
Притеснението на Шойер е разбираемо. Родната му Бавария е домът на БМВ и „Ауди“, както и на десетки по-малки бизнеси, свързани с автомобилната индустрия. След по-малко от месец неговата партия ХСС ще се яви на важни избори, в които, според допитванията, тя може да изгуби мнозинството си в областта за сметка на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и други партии. Лоши новини на автомобилния фронт са последното нещо, от които Шойер и партията му имат нужда.
Последните решения в Хамбург, Щутгарт и Франкфурт да се наложат ограничени забрани за каране на коли, за да се поддържат стандартите за чистота на въздуха, съживиха призивите автоиндустрията да плати за модернизиране на старите дизелови коли.
Тази тема предизвика разделение в голямата германска коалиция. Шойер се възпротиви, защото това ще коства милиарди на индустрията и ще предизвика бюрократичен хаос. Други министри обаче смятат, че преработката ще успокои притесненията на шофьорите. През последната седмица Меркел нареди на Шойер да намери решение колкото може по-скоро. Много хора смятат, че това изобщо не е възможно.
Дебатът показва трудностите пред немските политици, когато се противопоставят на автомобилната индустрия. От една страна критиците смятат, че това положение е породено от десетилетия угаждане на индустрията в комбинация с мек подход при регулациите, но от друга посочват огромните ползи, които Германия жъне от този сектор. Автомобилната индустриа осигурява една четвърт /400 млрд. долара/ от годишния индустриален приход на страната. В сектора директно и индиректно трудова заетост имат 2 милиона души.
По тези причини дори след разкритията на „Дизелгейт“ немските политици заеха изчаквателна позиция. Независимо от сериозността на последните разкрития, докато повечето германци не започнат да държат автопроизводителите отговорни, не е вероятно политиците да се противопоставят на индустрията.
Точно това положение се харесва на автопроизводителите.
„Обществеността не вижда това като германски проблем“ – обясни изпълнителният директор на една от фирмите за коли.
