Премиерът Бойко Борисов е изправен пред голямо изпитание в сряда, когато в България се планират масови протести на фона на корупционна криза, която започва да предизвиква безпокойство в Берлин и Брюксел.

В продължение на почти два месеца Борисов ставаше свидетел ежедневно на демонстрации от предимно млади протестиращи, на моменти десетки хиляди, които твърдят, че олигархичната мафия е поела контрола над нацията чрез влиянието си върху съдебната власт, медиите и апарата за държавна сигурност.
Тъй като инерцията на ежедневните протести започва да намалява, демонстрантите искат да си възвърнат инициативата в сряда с това, което те наричат ​​„голямото метене“ или „голямото народно въстание“ срещу Борисов – бивш пожарникар и бодигард, твърд привърженик на Европейска народна партия и дясноцентристкото политическо семейство, което включва християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел.

Протестиращите избраха сряда, за да „вдигнат залога“, тъй като това е първият работен ден на българския парламент след лятната пауза, в койтоо Борисов ще се опита да започне силно оспорвана ревизия на конституцията.

В средата на август Борисов отговори на исканията на протестиращите да подаде оставка, като каза, че разбира „дълбокото желание за промяна“ в България и предложи „рестартиране“ чрез ревизирана конституция.
Неговите противници веднага заподозряха прикритата цел и настояваха, че той печели време, като инициира потенциално продължителен процес, който ще му позволи да се прегрупира. Те се оплакаха, че няколко от предложените от него реформи само допълнително ще подкопаят върховенството на закона в полза на мафиотските величия, които според тях премиерът защитава.

Яростният враг на Борисов, президентът Румен Радев, свързан със Социалистическата партия в страната, беше остър за предложеното „рестартиране“.

„Може ли мафията да реформира съдебната система? Отговорът е не!“ – каза Радев.

В действителност конституционните промени вече изглеждат невъзможни, защото на Борисов липсва мнозинството от две трети, необходимо в парламента за свикване на Велико народно събрание /нещо като суперпарламент с допълнителни депутати, които могат да преработят конституцията/. С едно от типичните се двусмислени обещания за оставка Борисов обеща да се оттегли, след като бъде взето решение за формиране на ВНС, но има малка перспектива за това.

Съществува обаче по-непосредствен политически риск, който може да изложи уязвимостта му в сряда. За да започне до пет месеца дебати за Велико народно събрание – нещо, което може да даде на Борисов „пространство за дишане“ – той се нуждае от половината гласове в парламента.

Изглежда, че всеки вот ще е на ръба, защото той се нуждае от подкрепа извън собствената си правителствена коалиция. Политическото му положение сега е обвързано с второстепенни партийни лидери, по-специално популисткият магнат Веселин Марешки, чиято популярност произтича от веригата му аптеки с ниски цени и който е колеблив относно конституционните реформи на Борисов.

Премиерът прогнозира във вторник, че ще осигури 120-те гласа, необходими в 240-местната камара, и отхвърли предложенията, че може да се наложи да подаде оставка. На въпрос на репортери какво ще се случи, ако той не осигури необходимата подкрепа за своите проекти за реформи, той каза: „Ще се работи!“

Под обектива на ЕС

Хаосът с върховенството на закона в България е многостранен и варира от проблеми като олигарси, белязали пейзажа с незаконно строителство, до неправилното използване на служители на държавната служба за сигурност. Най-привличащите вниманието разкрития се фокусират върху степента, до която съдебната система е била употребена като оръжие за вътрешноолигархични войни и изнудване на бизнесмени. Протестиращите настояват за оставката на главния прокурор Иван Гешев, но той отказва да се оттегли.

От години провалите на правовата държава в България избягват толкова строг контрол на ЕС като този в Полша и Унгария, защото Борисов избягва всякаква идеологическа война срещу Брюксел и винаги се стреми да парадира със своята лоялност на европейската сцена към Меркел и Европейската народна партия.

Способността на Борисов да избягва международната критика обаче се изчерпва, а кризата в България дори започва да бие тревожни звънци в редиците на Християндемократите на Меркел, отдавна считани за подкрепящи бащи-основатели на партията ГЕРБ на Борисов.

„За мен е ясно, че трябва да разговаряме сериозно с правителството на Бойко Борисов, без никакви“ да „и“ но – каза Гюнтер Крихбаум – християндемократ, председател на комисията по европейските въпроси на Бундестага, пред „Политико“ – Тези неща са неприемливи. Присъединяването на България към ЕС е свързано с ясни ангажименти и очаквания, а гражданите на България сега са измамени от плодовете на членството в ЕС.“

Детлеф Мюлер, заместник-говорител по въпросите на политиката за демокрация към социалдемократите (СПД) в Бундестага, също изрази опасения, че България може да се превърне в друга Унгария.

„Както и Германия, ние също трябва да обърнем повече внимание на държави като България по време на председателството на Съвета на ЕС“, каза той.

Неговата партия, младши партньор в управляващата коалиция на Меркел, вече изрази подкрепата си за протестите срещу Борисов и Гешев.

Нарастващите опасения за България сега са видими и в Европейския парламент. Миналата седмица нейната група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права проведе сесия за закрити врати за България, която разследва теми като главния прокурор и ролята на еврофондовете в корупцията.

Законодателите от групата за наблюдение искаха да запазят поверителността на детайлите от закритото заседание, но няколко заявиха публично, че България заслужава по-внимателна проверка.

„Не говорим достатъчно за България“, каза Катарина Барли, социалдемократ, бивш германски министър на правосъдието, който сега е вицепрезидент на Европейския парламент.

На въпроса дали ЕС трябва сега да подложи България на същия контрол като Полша и Унгария, германският евродепутат Сергей Лагодински отговори:

 „Разбира се“.

Партията ГЕРБ на Борисов определи групата за наблюдение като неуспешен опит на евродепутати от опозицията на България да омерзи имиджа на нацията. В изявление депутатът от ГЕРБ Емил Радев бе цитиран, че разследването е опит за дискредитиране на България заради използването на еврофондове, използвани за изграждане на ключова инфраструктура.

 „Когато атакувате родината си в момента по жизненоважни проекти и искате да управлявате, трябва да вземете предвид последствията“, каза той.

Излишна историческа стъпка

Великите народни събрания и новите конституции са големи събития в българската история. Съществуват само седем ВНС, а последното оформи демократична конституция през 1991 г.

Народните събрания имат разноцветна история, започваща непосредствено след османската окупация. Второто ВНС, през 1881 г., е отвлечено от бандити и руски войници, за да се организира активно преврат срещу принц Александър Батенберг. Друго ВНС в убийствените ранни дни на комунизма въведе съветска конституция.

По ирония на съдбата, като се има предвид историческата тежест на това, което Борисов се опитва да проведе, много правни експерти твърдят, че няма нужда от ВНС или конституционна промяна, за да се извършат реформите в съдебната система. Подходът на премиера се разглежда по-скоро като политическа димна завеса.

Някои от основните опасения са, че новата конституционна рамка ще се стреми да намали властта на президента – неприятеля на Борисов – като същевременно не налага съществени ограничения на всемогъщата прокуратура.

Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и ръководител на партията „Да България“, фокусирана върху борба с корупцията, се обърна към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да обясни какво смята за „игра на дим и огледала“.

„Вместо /новият проект/ да доведе до отчетност на /главния/ прокурор … той премахва дори съществуващите, макар и минимални и бездействащи, механизми за контрол относно неговото назначение и действия – писа Иванов – Предложената от Борисов „нова конституция“ не е нищо повече от поредният опит за измама, маневриране и печелене на време и – по същество – заплашва да влоши значително ситуацията.“