Точно когато върховенството на закона в България ще попадне под обектива на Европейския парламент, страната дава все по-големи основания за безпокойство по теми, вариращи от полицейско насилие до предложения на националистическа партия за конституционна промяна.

Антикорупционни протести срещу премиера Бойко Борисов се провеждат от два месеца и ескалираха през миналата седмица със сблъсъци между полицията за борба с безредиците и демонстранти, при които бяха ранени десетки и доведоха до 120 ареста.

В четвъртък комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент трябва да проведе среща с Вера Йоурова, еврокомисар по ценностите и прозрачността, и да обсъди механизма на ЕС за наблюдение на съдебната система в Румъния и България.

Състоянието на българската съдебна система е една от основните причини за демонстрациите в България, тъй като протестиращите и опозиционните партии отправят все по-гласни твърдения, че прокуратурата е ефективно завзета от олигарси, използващи я за лична облага. Всъщност миналия месец над 50 евродепутати, главно от групата на социалистите, демократите и Зелените, изпратиха въпроси до Европейската комисия поради опасенията си, че има „непосредствена заплаха за върховенството на закона и демокрацията в България“.

„Състоянието на върховенството на закона в България е извънредна ситуация“, пишат парламентаристите в писмо, в което се отбелязва, че битката срещу организираната престъпност в България е направила крачка назад, след като Брюксел изрази готовност да прекрати своя механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) на съдебната система в балканската държава.

Зеленият евродепутат Ска Келер защити МCП като „основният инструмент на Комисията“ за справяне с нарушенията на върховенството на закона:

„Мисля, че е много важно да видим какво се случва там и че няма да позволим да се случат [нарушения], без да кажем нищо. Важно е да се каже, че нещата не са ОК.“

Тя каза, че опасенията на Зелените се фокусират върху необходимостта от „план за спиране“ на корупцията.

Предизвикателството за онези, които искат действия по отношение на България, е, че дясноцентристката Европейска народна партия защитава Борисов, член на тяхната група. На европейската сцена Борисов се разглежда като ключов съюзник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на германския канцлер Ангела Меркел.

Преди разискванията в четвъртък служител на ЕНП и друг вътрешен за партията човек предположиха, че атаките срещу Борисов са до голяма степен политически опортюнизъм от лагера на социалистите и демократите. Те подчертаха, че Борисов не е „диктатор“ и може лесно да не спечели изборите следващата пролет. Единият настоя, че корупцията в България не е по-лоша от тази във Франция и Италия.

Законодателите от либералната група в ЕС също видимо мълчат по отношение на кризата, тъй като две висши политически фигури в българската етническа турска партия, която е част от семейството на АЛДЕ, са сред непосредствените обекти на протестиращите срещу корупцията по улиците на София .

Събитията от последните няколко дни обаче само ще увеличат страховете в Брюксел, че в България има истински проблеми за решаване.

Лютив спрей и побои

Едно от най-важните притеснения е отношението към демонстрантите, включително журналистите, отразявали мащабен протест на 2 септември. Редица хора съобщиха за полицейска бруталност.

Журналистът и писател Димитър Кенаров беше сред тях. Той е бит, окован с белезници и за кратко задържан, въпреки че няколко пъти се идентифицира като репортер.

„Хвърлиха ме на земята и ме ритнаха по главата няколко пъти, въпреки че крещях, че съм журналист“, каза той.

По-късно той бил отведен в полицейско управление и освободен в ранните часове без обвинения и без да разбере причината за ареста си.

Международни медийни организации, включително Комитетът за защита на журналистите и Международният институт за преса, осъдиха атаките срещу медиите.

Президентът на България Румен Радев осъди сблъсъците и обвини правителството, че „ръководи“ и задейства насилието на 2 септември. Той определи правителството на Борисов като „белязано от корупция и насилие“.

Междувременно Мариан Колев, собственикът на българската верига магазини за играчки „Хиполенд” , се оплака, че 17-годишният му син е сред протестиращите, които са били пръскани с лътив спрей от полицията по време на протестите на 2 септември. В петък около 20 данъчни инспектори и одитори се появиха в централата на компанията и някои от нейните магазини в София, стартирайки разследване на бизнеса на Колев. Този ход се възприема като политизиран отговор на правителството. Два дни по-рано бизнесменът, който е бил редовен участник в протестите, разкритикува поведението на полицията в отворено писмо. По време на демонстрациите през юли работниците на „Хиполенд” бяха забелязани с тениски с лозунги.

Отхвърляйки идеята, че правителството упражнява неправомерно влияние върху одитиращите органи, социалният министър Деница Сачева заяви пред частната телевизия bTV, че времето на одитната проверка в „Хиполенд“ е „случайно“.

Правителството обаче не изглежда притеснено от сблъсъците от миналата седмица. Напротив. Докато премиерът, който обикновено се намира в светлината на прожекторите на медиите, запази мълчание по въпроса, членовете на дясноцентристката му партия ГЕРБ сигнализираха, че в момента оставката не е на масата.

„Няма да подадем оставка. Ако го направим, това би означавало, че всяко друго правителство може да бъде свалено от представители на подземния свят“, каза Тома Биков, депутат от управляващата партия, в парламента в четвъртък.

Конституционни загадки

За да се противопостави на призивите за неговата оставка, стратегията на Борисов е да започне парламентарни дискусии по нова конституция. Но дори започването на тези дискусии заплашва да подкопае международната репутация, която той отдавна се бори да защити.

За да започне парламентарните сесии по новата му конституция, премиерът се нуждаеше от подкрепа от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) – националистическа партия и младши партньор в настоящото правителство. Партията иска задължително гласуване, да определи брака като съюз между мъж и жена (както е посочен в действащата конституция) и да защити правата на „етническите“ българи. Три други предложения – въвеждането на грамотност като квалификация за гласуване, връщането на задължителната военна служба и разширяването на правомощията на президента – могат да бъдат поставени на референдум.

Някои наблюдатели виждат изискването за образователен ценз като дискриминационно. Красимир Каракачанов, шеф на ВМРО и вицепремиер, е известен с антиромската си реторика. Миналата година той настоя за план, който има за цел да интегрира „несоциализирани цигани“ и това, което той нарече „циганска престъпност“.

Ружа Смилова, професор по политика в Софийския университет, нарече образователния ценз „абсурдна идея“.

„Ако бъдат одобрени, такива промени автоматично ще ни изключат от Съвета на Европа и Европейския съюз, защото нарушават Европейската конвенция за правата на човека, която гласи, че гласуването е основно човешко право“, каза тя.

В друго смущаващо разкритие за начина, по който работи България, Борисов също трябваше да си осигури подкрепата на Веселин Марешки, основател на популистката партия „Воля“, и някои от неговите заместници, които да инициират конституционните дебати.

Марешки се колебае между противопоставяне и подкрепа на измененията в конституцията, но реши да подпише проекта миналата седмица. Още в същия ден, когато той и някои от неговите съпартийци предложиха подкрепата си за новата конституция, български медии съобщиха, че компании, за които се твърди, че са свързани с него, са спечелили обществени поръчки за управление на плаж на Черно море.

Марешки се дистанцира от предположенията, че е подкрепил Борисов заради плажа, но настоя, че основното му политическо съображение е, че иска да попречи на Социалистическата партия и етническата турска партия да възпрепятстват ГЕРБ.

В петък в интервю за bTV Марешки откровено призна, че подкрепя проекта за конституция, без дори да го прочете.