Пандемията засегна особено силно ромите в България. Когато броят на случаите започна да се увеличава в края на март и началото на април, властите бързо се заеха да въведат широки ограничения в ромските квартали. Във “Факултета”, в покрайнините на столицата София, на жителите беше забранено да напускат квартала, а военната полиция пазеше изходите.
Ромските квартали, повечето от които технически са незаконни селища, са много слабо свързани с местната инфраструктура. Дори големите квартали, като “Факултета”, нямат основни необходимости като супермаркети и аптеки. При блокирането жителите, които иначе биха пътували до близките квартали, за да се запасят с най-необходимото, бяха закъсали и се задоволяваха с оскъдните запаси на своите ъглови магазини и с каквито и да било продукти, които местните търговци могат да намерят.
Строгите ограничения влошиха вече очевидните различия между ромското и неромското население на България: около 74 процента от ромските семейства в България вече живеят под прага на бедността.
„Семейства, с които работим, които преди това бяха бедни, но имаха достатъчно храна, съобщават, че вече не могат да хранят децата си“, каза Сара Перин, директор на Тръста за социални постижения, неправителствена организация, която работи с ромски семейства в България – Те бяха на ръба на глада.“
По това време властите твърдяха, че тези мерки са необходими поради по-голямата концентрация на положителни случаи на коронавирус в ромските квартали. Защитниците на правата на ромите обаче казват, че няма доказателства за по-голям брой случаи и твърдят, че ромите са били несправедливо нарочени поради дългогодишни предразсъдъци към общността.
Този проблем не е специфичен за България: между март и юни Европейският център за правата на ромите (ERCC) идентифицира 12 държави в цяла Европа, в които ромските общности са изправени пред ограничения за движение или непропорционални въздействия от спешни мерки.
„Нямаше значение дали беше в Италия, Словакия или България – ромите са изправени пред различни и често по-строги спешни мерки, отколкото по-голямата част от населението“, каза Джонатан Лий, мениджър за застъпничество и комуникация в ERCC.
„Когато бяха идентифицирани случаи в ромски общности, видяхме цели квартали под карантина, полицейски и военни контролно-пропускателни пунктове в районите с мнозинство от роми, насилствени полицейски действия и дори машини за пръскане на посеви, пръскащи дезинфектант върху домовете на ромите“, каза той. „Тези неща просто няма да се случат в белите райони от средната класа.“
Красимира Александрова, която живее в кв. „Факултета“, и нейното четиричленно семейство оцеляха почти два месеца с нейната пенсия за инвалидност, която осигуряваше 170 лева, или около 87 евро на месец. (Средната заплата в България е 580 евро на месец.)
Когато тя пропусна датата на падежа в сметката си за електричество, компанията изключи услугата. Скоро свършиха и парите за хранителни стоки.
„Взехме малко храна от организации, които ни държаха живи за малко“, каза Александрова. „Но най-вече плащахме на кредит. Когато това свърши, трябваше да продадем бижутата на нашите роднини. „
За Сандра Ангелова, друга жителка на „Факултета“, строгото затваряне донесе други страхове. Когато нейното новородено получи колики, тя беше принудена да се обърне към Google, за да диагностицира и лекува сина си, вместо да посети лекар в близката здравна клиника. Тя не би могла да си позволи лекар – съпругът й Жоро Георгиев току-що беше загубил работата си.
Непропорционален брой роми, като Георгиев и Александрова, са заети на сивия пазар. Без договори или наредби, регламентиращи тяхната заетост, ромските служители в много случаи са първите, които са уволнени, когато пандемията настъпи. Много от онези, които имаха късмета да запазят работата си първоначално, ги загубиха по-късно, когато мерките за блокиране им забраняваха да се показват. За да напуснат домовете си, полицията изисква да могат да представят документация за работа, която повечето работници на сивия пазар не са могли да предоставят.
Без доходи и Георгиев беше принуден да разчита на дарения от местна неправителствена организация, както и на пари от родителите си, за да купи хранителни стоки и основни артикули, като памперси, за сина си.
Тъй като затварянето започна да се разхлабва през лятото, Георгиев намери работа в тапицерията на баща си. Но пандемията беше оказала своето влияние, както физически, така и психически, върху семейството. Малкото спестявания, които са имали преди, вече са изчезнали и те живеят в постоянен страх от ново затваряне.
„Има слухове, че може да има нов локдаун, но никой не знае кога ще стане или как“, каза Ангелова. „Чувствам се ужасно да не знам.“
Случаите на коронавирус в България нараснаха през последните няколко седмици – на 4 ноември страната отчете повече от 4000 нови случая, най-високата си еднодневна сума от началото на пандемията. Властите започнаха бавно да прилагат нови ограничения, като например ограничаване на броя на хората, допускани в ресторанти и клубове, и засилване на прилагането на съществуващите мерки за социално дистанциране и носенето на маски. Изправен пред продължаващите антикорупционни протести с искане за оставката му, министър-председателят Бойко Борисов се противопостави на въвеждането на нов локдаун. Но спомените за бързината и строгостта на първото блокиране – както и убеждението, че второ рискува да унищожи икономиката на страната – остави мнозина на ръба.
„За повечето роми, които живеят в много маргинализирани и сегрегирани общности, екзистенциалната заплаха от глад и бедност – която се засилва от пандемията – вероятно е тяхната основна грижа“, каза Лий от ERCC.
Пандемията допълнително ще утежни дългосрочните проблеми, измъчващи общността, като бедността и дискриминацията, според Лий.
Докато семействата се борят да свържат двата края, учениците по-често напускат училище, тъй като вече не могат да си позволят таксите, като продължават цикъла на бедност в общността. Наближаващата икономическа катастрофа вероятно ще доведе до съкращаване на социалното финансиране и до масови изселвания, които десните политици са склонни да прилагат в ромските общности след периоди на социални или икономически сътресения.
Текст: „Политико“, тук със съкращения. Заглавие: „Дебати.бг“.
