Хенрик Ларсен е старши изследовател в Центъра за изследване на сигурността към Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Работил е като политически съветник на ЕС в Украйна от 2014 до 2019 г.
Преговорите, които биха могли да предотвратят руско нападение срещу Украйна, продължават 11 часа и часовникът тиктака (бел. ред. коментарът е публикуван на 24 януари, 4 часа сутринта).
В този момент западните дебати са съсредоточени почти изцяло върху правото на Украйна да се присъедини към трансатлантическия съюз – и с право. В този момент на ескалация Кремъл изглежда обречен на военни действия срещу Украйна. Важно е обаче да се отбележи, че нито едно от руските искания в настоящата криза не се отнася до продължаващата икономическа интеграция на страната с Европейския съюз и Запада – неизследван път за дипломация, който все още би могъл да предостави възможност за излизане от настоящата криза.
Интеграцията в НАТО очевидно е жизненоважен интерес, който е заложен на карта от гледна точка на Кремъл, в съответствие с дългогодишната му мания за гаранции за военно неутрална Украйна. Но тъй като разговорите ще продължат, а държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще се срещне с руския министър на външните работи Сергей Лавров, изглежда, че не всички помнят за какво по същество става дума в украинската революция, станала известна като Евромайдан: за постигане на споразумение за асоцииране с ЕС.
По време на целия преговорен процес Русия не повтори желанието си Украйна да се откаже от споразумението за асоцииране с ЕС (и вместо това да се присъедини към Евразийския икономически съюз, от който Русия е част), което именно предизвика протестите на Евромайдана през 2013 г. Това беше споразумение, което мнозинството от украинците продължават да възприемат като образец за постигане на европейски стандарт на живот и по-отговорна и свободна от корупция държава.
Реалността е, че резултатите от реформите в Украйна от 2014 г. насам не оправдават очакванията. Макар че износът за ЕС и останалия свят нарасна, страната все още не е успяла да се възстанови икономически до нивото си отпреди Евромайдана.
В основата на този проблем стои неспособността на Украйна да се бори с корупцията по високите етажи на властта: Тя може и да е въвела нови институции, но системните изводи подкопават способността за откриване и наказване на извършителите на подобни престъпления. Въпреки че страната постигна известен успех в реформата на банковия и газовия сектор, тя в крайна сметка не успя да прекъсне монополизацията на пазара и властта на олигарсите.
Разбира се, вярно е, че руският натиск допринесе за нестабилността на Украйна през последните години, но основният фактор остава хроничната неспособност на украинското правителство да постигне резултати на вътрешния фронт. Може би показателно за неспособността за съсредоточаване върху съществените проблеми е именно, че в момента правителството изглежда по-заето с преследването на Петро Порошенко, бившия президент и основен съперник на настоящия президент Володимир Зеленски. Но лошите икономически резултати едва ли са модел, който да накара руския народ да копнее да стане като демократична Украйна, както твърдят някои западни експерти.
Украйна трябва да се върне на чертожната дъска за правилна оценка на националните си интереси и – поне веднъж – не на интересите на елита. Приоритет на страната не трябва да бъде НАТО, а преодоляването на собствените ѝ структурни пречки. И при това отправната точка на Киев не трябва да бъде прилагането на споразумението Минск II – набор от мерки, сключени през 2015 г. за решаване на конфликта в Донбас и които биха рискували да дадат на Русия фактическо вето не само върху избора на военен съюз, но и върху икономическата ѝ ориентация. Вместо това Украйна следва отново да се съсредоточи върху съществуващите модели за реформи в ЕС и да се възползва от изобилието от западна финансова подкрепа и експертен опит, които остават на разположение за нейния успех.
Макар че някои може да я сметнат за висока цена, ако тя може да се окаже начин да се избегне нова дестабилизация и разруха, западните държави следва да ангажират Киев в един последен кръг от дипломацията, като привлекат вниманието към предимствата при отстъплението от нереалистичните стремежи на страната за членство в НАТО. Те трябва да повторят отдавнашното си послание, че Украйна трябва да се съсредоточи отново върху собственото си икономическо развитие, а това означава да се придържа към съществуващото сътрудничество с ЕС и други участници като Международния валутен фонд за подобряване на икономическите резултати и върховенството на закона.
Русия твърди, че защитава ограничените си интереси в областта на сигурността в съседство, докато критиците ѝ твърдят, че тя има по-широки експанзионистични амбиции. Сега може би е последният шанс да се провери какви са истинските й намерения. И ако Западът успее да убеди Украйна да определи съдбата си като борба срещу икономическата несигурност, а не като геополитически избор, мирнотто разрешаване на тази криза може все още да бъде възможно.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
