В разгара на скандала с Кеймбридж Аналитика основателят на Фейсбук Марк Зукърбърг се закле, че ще се бири за сигурността на данните на потребителите. „И ако не можем да го направим, значи не заслужаваме да ви служим”, каза той тогава.
Миналия месец, когато 50 млн. профила в социалната мрежа бяха хакнати, Зукърбърг се провали на собствения си тест. Интересно е, че
Намеренията за намаляване на святата привилегия изчезнаха от публичните му изявления. Въпреки всичко настоящата ситуация е неконтролируема. Време е да започнем да говорим за национализирането на Фейсбук и подобните му платформи.
Социалните мрежи се превърнаха в част от нашата критическа инфраструктура. Данните, които те съдържат, бяха използвани за влияние по време на избори. Таргетираните реклами създадоха виртуални социални балони, които ни примамват да консумираме новини, които засилват, а не ни предизвикват да се съмняваме в своите убеждения. По този начин се задълбочава поляризацията в политическия климат.
Освен това всички знаем, че социалните мрежи имат огромния потенциал да се превърнат в инструменти за гражданска ангажираност, социална кохезия и пряка демокрация. По време на Арабската пролет млади хора отправиха предизвикателство към цензурата и властта, комуникирайки чрез социалните мрежи, като по този начин заобиколиха ограничаването на свободата на изразяване.
Единственият начин да обуздаем Фейсбук и да позволим на хората да се възползват от него за добро, а не за да хакват избори и да разрушават демократичния процес, е той да се извади от ръцете на хора като Зукърбърг.Фундаменталният бизнес модел на Фейсбук е прост: използване на данните на потребителите. Знаем това още от 2004 г., когато Зукърбърг нарече потребителите на социалната мрежа „глупаци” заради това, че са му доверили някаква информация.
Данните са новият петрол и Фейсбук стои върху находището: харесванията, склонностите и предпочитанията на над 2 млрд. души в целия свят. Овладяването на това находище зависи от постоянното увеличаване на потребителите и техните действия в платформата, които гарантират ценните данни, които после биват продавани на рекламодателите въпреки разрушаването на личното пространство.
Въпреки около дузината пробиви в сигурността и това, че компанията е под прицела на критиците заради разпространяването на фалшиви новини, руската намеса в Западните избори, разпространяването на текстови съобщения и телефонни обаждания, реч на омразата и постове, съдържащи насилствени послания срещу децата, тя продължава да монетизира данните, които ние й предоставяме безплатно.
И защо Фейсбук да се тревожи? Въпреки врявата от последните седмици за спада на акциите на стоковите пазари, гигантската социална мрежа е генерирала 13,2 млрд. долара оборот само за последното тримесечие. Това е 42-процентно увеличение в сравнение със същия период на миналата година. Приходите на компанията също нараснаха с 31%, достигайки 5,1 млрд. Долара.
Затова не бива да се изненадваме колко смешни бяха опитите на Фейсбук за саморегулация. Самият му дизайн предполага, че той има твърде малък стимул да се променя – по естеството си той е просто машина за правене на пари.
Но приближават ключови избори и в Европа, и в САЩ, затова непоколебимата защита на личните ни данни се превръща във въпрос от първа необходимост, който ще ни предпази от незаконно влияние и намеса.
Бившият шеф на сигурността на Фейсбук Алекс Стамос каза, че изборите за Сенат на САЩ вече не могат да бъдат защитени от чуждестранни хакерски атаки, а предотвратяването им в бъдеще ще трябва да бъде обвързано със строги правителствени регулации.
Някои пък предлагат да бъдат премахнати изключенията в прилагането на правото спрямо Фейсбук и за платформата да важат същите правила, както за традиционните медии. Някои по-смели коментатори пък са на мнение, че Фейсбук е монопол, който трябва да бъде разрушен.
Но ако трябва да признаем, че платформи като Фейсбук са критично важни за сигурността ни, това означава, че трябва да сме по-смели и да поемем контрола.
Установяването на нова публична социална медия или трансформирането на Фейсбук в независимо надпартийно обединение, приличаща на Би Би Си, би запазило привилегиите на социалната мрежа, но и би защитило личните ни данни от комерсиални и политически интереси.
Повече от 1/3 от хората във Великобритания, САЩ, Германия и Франция използват Фейсбук, за да се информират. Този процент е дори по-голям сред младите хора. Средата на разпространение на новините се променя и обществото ни спешно трябва да се приспособи към нея.
Един начин това да се случи е всяка държава да създаде свои обществени не социални медии с нестопанска цел. ЕС реши да послуша съвета на председателя на Лейбъристите Джеръми Корбин и да създаде „Европейска дигитална корпорация”.
Комбинация от вече съществуващите инструменти – високи данъци за частните компании, които поддържат социални мрежи, забрана за таргетирани реклами и използване на лични данни за стопански цели – лесно биха довели до смъртта на Фейсбук. Особено ако те са съчетани с високотехнологични алтернативи на съществуващите социални мрежи.
Другата възможност е просто съществуващите платформи да бъдат национализирани. Дори в ерата на свободния пазар национализациите не са необичайни. В пика на финансовата криза през 2008 г. президентът Барак Обама и администрацията на Буш завзеха контрола над банки, ипотечни компании и концерни за производство на машини. Във Великобритания и континентална Европа през 40-те години на миналия век също имаше масови национализации.
Очевидно знаем как това трябва да се направи, а регулацията на социалните мрежи се превръща във въпрос на национална сигурност.
Въпреки това е важно обществените социални мрежи да бъдат отдалечени от контрола на правителствата и да бъдат принудени да си сътрудничат на международно ниво. Това е ключов момент. Никой не иска американският президент Доналд Тръмп или хардлайнерът Борис Джонсън да държат контрола върху потока на стената ни в социалната мрежа. В крайна сметка смисълът на социалните мрежи е да има комуникация на международно ниво.
Това не е далечна възможност. Този инструмент съществува. Основата е готова. Въпросът е дали можем да насочим политическата воля за атака на Силиконовата долина и да накараме нейните лидери да спазват обещанията си.
